E3 2010 – Need for Speed: Hot Pursuit, Driver, Dead Space 2, Crysis 2 и др.

На тазгодишното експо за видеоигри E3 бяха разкрити доста заглавия, които се очертават да са хитове. Някои от тях лежат на стара слава, други се възраждат, а трети си остават чист маркетинг. Към края на втория ден за вас съм подбрал трейлърите, които според мен най-много си заслужават.

На първо място поставям Need for Speed: Hot Pursuit! Както виждате името е същото, като на оригинала (NFS3) може би с ясната цел да покаже, че поредицата се завърща към корените си. Насладете се вдигащото адреналина филмче.

YouTube Preview Image

Честно казано последният NFS беше доста приличен, но ми липсва времето, в което наистина се качваш в колата и целта ти е да стигнеш от точка А до точка Б жив. Всичко друго е излишно.

Следващото голямо завръщане прави Driver. Предполагам всички сте видели трейлъра-дразнител, който се появи преди няколко дни. На всички играли оригинала веднага им е станало ясно, че поредицата ще прави обратен завой към зората на деситилетието. Трейлърът показан на E3 обаче няма много общо и не впечатлява с кой знае какво, но заслужава вниманието ви.

YouTube Preview Image

прочети нататък »

Ревю: Medal of Honor – отбиване на номера или нещо повече?

Medal of Honor е добре позната поредица в гейм средите и особено сред FPS геймърите. За мен тя винаги е намирала място в предните позиции на импровизираните класации, появяващи се от време на време. Оригиналът, видял бял свят за PC през 2002 г, бе една от първите игри, които умело съчетаваха аркаден стил на игра и известна доза реализъм. Спомням си, че играта ми хареса много и дори след време я преиграх няколко пъти, заедно с излезлите впоследствие експанжъни и продължения. Но с какво поглъщаше геймърите MOH? Честно казано мен ме грабна с графика, с динамика и най-вече с атмосфера. Може би голямо влияние оказваше и факта, че по това време бях луднал по абсолютно култовия минисериал Band of Brothers и свършвах от кеф, когато чувах познато име, местност или дори мисия. А никога няма да забравя и клането на Омаха… Та, игрицата си беше адски добра по това време и единственият й конкурент, за който в момента се сещам бе Call of Duty, който тогава не беше “модерен”. Като се замисля и в момента е горе-долу така – Medal Of Honor отново ще трябва да се бори с Call of Duty за наградата шутър номер едно (само дето за мен победител е Bad Company 2). По-интересното е, че докато COD отдавна се отказа от “старовремските” битки (оставяме настрана World at War, което беше някакъв проблясък в нищото), то MOH прави изключение само в последното си издание и нашата задача днес е да разберем успели ли са в това начинание разработчиците. Всъщност не, по-важното е да разберем дали новата Medal of Honor е достойна да носи оригиналното име на поредицата.

Тъй като имам достатъчно дълга геймърска кариера, вече на пръв поглед усещам коя игра ще е провал, коя ще е хит и коя просто ще премине през харда и ръцете ми без да остави нищо у мен. И ако на някой не му се чете надолу, а и отделно, че май стана традиция да си изказвам мнението още в увода – новият Medal of Honor спада към последната категория. Веднага ще ви кажа защо!

Още с пускането си, играта ви отпраща в една дупка. Не, не в прекия смисъл, просто ви праща в центъра на събитията, но аз го възприемах като центъра на нищото. Камионче, пустиня, камили, овце, лоши лошковци и пр. С една дума – Афганистан. Все пак трябва да има нещо патриотично в тая игра и вероятно авторите са си казали “Защо не я направим цялата?”. Така че добрите американски рейнджъри и всякакви други спец-отряди се борят срещу тероризма и търсят удар в сърцето му. Накратко така може да се опише цялостната обстановка… но да се върнем на картинката с овцете, камъните и лошите лошковци. След ироничния опис на китния пейзаж, следва малко стрелба и точно когато си мислите, че псевдо-тренировъчната мисия е свършила и ще започне историята, всъщност стартира следващата мисия, в която нямате отново никаква идея какво правите (освен трепането на гадове, естествено). Разбира се, на фона на цялата тая какафония, наш’те герои не спират да се наричат с какви ли не прякори и да изричат всякакви абривиетури тип LZ, WILCO, KIA, КУРЕЦ и т.н. Все пак повечето хора не знаят значенията им и вероятно това ще ги накара да усетят аурата на реализма. Може би, но аз макар и да знаех за какво иде реч, се издразних. Но нека си поговорим за цялостните впечатления, които играта остави у мен.

Я, кой си е забравил кирилицата включена?

Първо – Medal of Honor е бъгава. Ама яко. От години не помня да съм играл нещо, което има видни бъгове, които от своя страна адски да пречат на геймплея. На една мисия трябваше да избия определени цели от въздуха, но всъщност това не се получи, тъй като нямах въздушна подкрепа (отиде половин час в размисъл аз ли съм прост). Оправията беше не Load, не преиграване на мисията, а рестарт на играта. Няколко мисии “по-надолу” звукът изведнъж спря. Сега, не знам как е на битка без да чуваш и като цяло не се сещам за глухи войници, но от опит (вече) мога да ви кажа, че е ужасно, тъй като постоянно трябва да се въртите като пумпал с надеждата да видите своя враг. Довърших мисията и се надявах това да се оправи, но уви – отново рестарт. Впоследствие сякаш всичко потръгна на добре и така до момента, в който заради една скриптирана сцена не можех да продължа. Но няма да изброявам всичко на което се натъкнах, просто откровено си заявявам, че играта плаче за пач, тъй като от бързане не е довършена и изтествана като хората. И като стана дума за скриптираните сцени, мисля че тук е мястото да изразя възмущението си най-накрая. Честно казано в далечната 2002-ра, когато цъках MOH (или може би е било някое продължение), също имаше подобни фийчъри, които допринасяха за цялостното усещане. Адски много им се радвах, защото те бяха подправката към основното ястие. За жалост модата напоследък е те да се превръщат в основното ястие, а вашата интеракция е сведена до смешен минимум, което си е шит. Но така става с всяко нещо, с което се злоупотребява. В този случай отново е така. Купища скриптирани сцени, ингейм филмчета, филмчета между мисиите (които всъщност визуално са красиви) и какво ли още не. Идеята е ясна – да се докара усещането на филм, на едно неспирно действие, защото като цяло мисиите в MOH са навързани и преливащи се. Това хубаво, но е адски досадно постоянно да се накъсва играта и да се чувствате, като един наблюдател. Това, както казах го има и при конкурентите, но за мен е голям минус.

Следва да поговорим малко за самия геймплей. Лично аз бих го окачествил като скучен. Като се сложат настрана постоянните прекъсвания и прекалената употреба на похвати от филмовия бизнес, играта си е едно монотонно трепане на талибани. Отиди тук, отиди там. Убий този, убий онзи. Защитавай това, защитавай онова. През това време избий всичко на два или повече крака, стига да не е с тъпо кодово име над тиквата. Това безцелно лутане и трепане обаче според мен се дължи на липсата на качествена история. Сигурен съм, че можеха да се напрегнат и така и така са решили да правят някакъв минифилм, то поне да му измислят по-засукан сюжет. Например “лошите” имат супер оръжие, с което разрушават… Москва… иииили се канят да го направят (би било интересно да има военни действия в руската столица). Или пък китайците саботират Зона 51, където се крие нещо… А защо не “Китай и Япония правят съюз и нападат LA (писна ми да разрушават Ню Йорк)”? Абе, карам го наизуст, но ми схванахте идеята. Колкото и шантаво да звучат тези предложения, абсолютно съм сигурен, че биха доставили много повече кеф от клишираните (реалистични) операции, на които се нагледахме в близките години. Та, разнообразие куца и това за мен също е голям проблем. Сега е моментът да обърна внимание на един друг аспект, който от своя страна прелива от разнообразие. Това са превозните средства и оръжията. Не е лесно в 10 мисии на кръст да стреляте със стотици оръжия, да летите, карате и какво ли още не. Това разнообразие тук по-скоро вреди, отколкото да помага. Ако искам да летя с хеликоптер ще си сваля симулатор, ако искам да карам АТВ отново ще си сваля подходящата игра. Не е нужно мисиите да се нагаждат само и само да се покажат дадени аспекти от войната. Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че в действителност е нямало АТВ-та, хеликоптери и т.н., просто не виждам смисъл всичко да се тъпче в и без това краткия геймплей (около 4 часа е кампанията, приблизително 8 мисии, като не включвам пролога, който се води трейнинг). Оръжията – много и различни, всички изненадващо точни и без откат. Реализъм, та пръщи. Почти няма значение с какво стреляте, защото 90% от изстрелите без проблем са хедшот. Освен това дали ще носите пистолет или MG няма значение, защото тичате по един и същ начин. Тези пропуски водят до тотално безличие и за мен нямаше абсолютно никакво значение с какво играя. Освен това играта не е чувала за деструктив енвайърмънт, което също обезмисля мощните оръжия и убива друга частица от геймплея. Гранати? Напълно безполезни. Толкова е зле, че не ми се говори! Но въпреки това ще спомена един интересен факт. В играта, освен псувни (якото “unfucked”) има кръв и дори откъсващи се крайници (не бях виждал отдавна). Ефектът успях да го постигна само с помпа, което е непростима грешка от столетия. По-забавното в случая е, че самото “откъсване” са печално изглеждащи триъгълници и ако преди години сте цъкали Soldier of Fortune, сега направо ще се изсмеете, защото въпросната класика бие с много по този параграф. Муниции? Охо, колкото искаш. Войниците носят в себе си повече желязо, отколкото би пренесал един циганин за цял месец. Тук мунициите освен че се събират, могат да се взимат и от колеги. Това става, като се доближите до някой и натиснете Use бутона. Преди това обаче в центъра на екрана ви се появява дразнещ надпис, който всеки път ви казва какво да направите. Тъпото в случая е, че може да вземете муниции само когато са малко, но какво означава това никой не знае. Т.е. ако имате достатъчно, вашият партньор ще ви отсвири. Въпросът, който ми идва на ум е защо този надпис не се появява само когато може да взмате муниции и така да не ми се пречка нон-стоп?! Мистерия.

Няколко думи за изкуствения интелект. Ако кажа “той липсва” мисля, че ще се впиша във въпросните няколко думи.

Да, ама така си свършва...

Идва ред на графика и звук (когато го има). За тях няма какво толкова да се каже. Визуално Medal of Honor изглежда добре – не впечатлява с нищо и не дразни с нищо… може би само с факта, че не впечатлява с нищо. Тук-там може да попаднете на някоя красива гледка, получила се след скриптирана сцена. Въпросната задължително трябва да включва практикъл ефекти – пушек, вода, сняг, пръст и преминаваща светлина. Красиво, но изтъркано и наивно. От въздух теренът изглежда доста добре, но това едва ли ще ви направи голямо впечатление, защото ще се кьорите в ходещите пиксели по него. Като цяло наистина няма какво да се каже за графиката. По принцип играта никога не е имала претенции за нещо по-специално, но това не я оправдава. Естествено, таргетират се масите с добре познатата формула на COD: MW – баланс между производителност и красота. При мен на full max си летеше със стабилни 60 fps. Звукът е може би единственото нещо, което ми направи впечатление и за което мога да кажа добра дума. Като изключим дразнещия бъг, в който той изчезва, при игра със слушалки, може да усетите доста дребни детайли от околната среда. Например оръжията променят звука си, когато им остават малко патрони или когато са прегряли. Изстрелите по различните повърхности оставят доста различно и реалистично звучене. Вятърът, стъпките… личи си, че е пипнато. Подразни ме фактът, че героите бяха озвучени доста непрофесионално. Нямаше емоция в гласа им и през по-голямата част от времето звучаха сякаш петокласник разказва урок по история – притеснено и назубрено. Музиката е приятна, на места ми хареса по-твърдото звучене, а и почти съм сигурен, че чух вокал в едно от парчетата по време на битка, което е ново за мен (поне не се сещам за друга подобна игра).

На финала за жалост отново ще дам тежка присъда. Казвам за жалост, защото въпреки шестото ми чувство, наистина ми се искаше Medal of Honor да е нещо повече. Както и да си кривя душата – тя не е. В нея има повече маркетинг, отколкото сърце. Това си е гавра с потребителите и аз не бих си купил игра, която е правена с една-единствена цел – да прави пари. Дори бих казал, че точно този тип игри движат пиратството и спасяват париците на геймърите. Все пак хора всякакви, така че ако ви се прави на герой, стреля ви се по араби на фона на драматична музика и ви се слуша пропаганда, то само срещу 71 лв, Medal of Honor ще бъде ваша. На престрашилите се – надявайте се за качествен мултиплейър, а на мен не ми остава нищо друго, освен да стискам цици да дойде времето, в което игрите отново ще се правят от сърце и няма да се мисли само за пари. Ще видим какво е свършила конкуренцията след около месец, когато се очаква Call of Duty: Black Ops. Не знам за вас, но аз имам странното усещане, че ще трябва да копи-пействам този пост…

И така, ако трябва да си отговорим на въпроса от увода – достойна ли е новата част да носи оригиналното име на поредицата, то поне моето мнение е не.

Contact
captcha