E3 2010 – Need for Speed: Hot Pursuit, Driver, Dead Space 2, Crysis 2 и др.

На тазгодишното експо за видеоигри E3 бяха разкрити доста заглавия, които се очертават да са хитове. Някои от тях лежат на стара слава, други се възраждат, а трети си остават чист маркетинг. Към края на втория ден за вас съм подбрал трейлърите, които според мен най-много си заслужават.

На първо място поставям Need for Speed: Hot Pursuit! Както виждате името е същото, като на оригинала (NFS3) може би с ясната цел да покаже, че поредицата се завърща към корените си. Насладете се вдигащото адреналина филмче.

YouTube Preview Image

Честно казано последният NFS беше доста приличен, но ми липсва времето, в което наистина се качваш в колата и целта ти е да стигнеш от точка А до точка Б жив. Всичко друго е излишно.

Следващото голямо завръщане прави Driver. Предполагам всички сте видели трейлъра-дразнител, който се появи преди няколко дни. На всички играли оригинала веднага им е станало ясно, че поредицата ще прави обратен завой към зората на деситилетието. Трейлърът показан на E3 обаче няма много общо и не впечатлява с кой знае какво, но заслужава вниманието ви.

YouTube Preview Image

прочети нататък »

Ревю: Call of Duty Black Ops

Ако сте чели ревюто ми за новия Medal of Honor, вероятно знаете с какви предубеждения очаквах прекия му конкурент и настоящ обект на статията – Call of Duty: Black Ops. А и как да не съм предубеден, като последните части World at War и Modern Warfare 2 не бяха игри, а една голяма рекламна кампания, лежаща върху успеха на оригиналния Modern Warfare. Говоря конкретно за MW2, която донесе огромни приходи на Activision, куп съдебни дела с Infinity Ward и всичко това доведе до смяна на разработчика. Новата част бе поверена на Treyarch, които на два пъти са имали общо с поредицата – Call of Duty 3 и Call of Duty: World at War. Може би това решение в крайна сметка е правилното, тъй като играта наистина страдаше от липса на нововъведения. Макар че и с тях и без тях ще вземат паричките на хората от самото име, а до това умозаключение стигнах след като видях цената – 89 лв. в Ozone.bg (с намалението). Но всичко на този свят си има цел. Този милиард, който припечели MW2 бе разумно инвестиран в нови Бентли-та, къщи и тук-там за финансиране на Black Ops. Като се замислих след като превъртях играта, реално имаме някоя нова текстурка (защото се ползва модифициран енджин от World at War), нова музика и сюжет. Кардиналните промени са сведени до минимум, т.е. на пръв поглед не мисля, че в играта са наляти много пари. Обаче гъзарията е, че заради въпросната голяма печалба  на Activison, този път в проекта са замесени и сериозни холивудски имена, като Сам Уортингтън (а.к.а. Вие / Alex Mason), Ед Харис, Гари Олдмън и рап-иконата Айс Кюб. Подобен каст е доста подходящ, като се има предвид какво са ни сготвили от Treyarch…

Call of Duty Black Ops

Ведгнага след инсталацията пуснах играта и чувството, което ме обзе изобщо не го очаквах. Усетих нещо мистично (?!) (и аз така си казах)… Нямаше ги гордо засталите рейнджъри за бекграунд, нито арабските възгласи. За сметка на това имаше мрачна стая с много екрани. Това може да означава всичко, но аз веднага усетих, че играта може би ще е нещо различно. Заиграх се. Шест часа по-късно седя, гледам монитора и си събирам мислите. Дали играта ме впечатли? Да. Дали играта ме изненада? Хм, да и още как. И то ме изненада положително, като основен виновник за това се оказа силната, според мен, история. Съвсем достойна за сценарий на следващия Бонд филм и точно за това по-горе ви казах, че каста от холивудски знаменитости не е случаен. Ако трябва още тук да направя съмари, то наистина трудно мога да похваля някой друг аспект от Black Ops, освен историята. И тъй като ме кефи, ще ви разкажа само част от нея, но все пак ако не искате да си разваляте удоволствието, прескочете следващия параграф.

Call of Duty Black Ops

Реално играта започва с няколко несвързани сцени, след което се озовавате в стая, където сте “окован” на стол и бивате разпитван яката от няколко силуета, стоящи зад дебело стъкло. Хората се опитват да отскубнат от вас информация за някаква станция и някакви числа, но вие си нямате и на идея за какво говорят. Тук веднага направих асоциация с феноменално добрия сериал Lost. Тези, които са го гледали знаят за какво иде реч… Та, тези числа очевидно са важни и играта ще се върти около тях. Малко след “разпита” или по-точно изтезанията, филмче прекъсва агноията ви и дава начало на първата мисия. Самите филмчета между мисиите са супер добре направени и представляват брифинг преди задачата ви, а и от време на време запълват някое липсващо парче от пъзела в историята. Лошото е, че стила на въпросните филмчета е взет от друга игра – Prototype, която също имаше доста дълбока история и беше поднесена по абсолютно същия начин. Но да кажем, че това не е кой знае какъв проблем, просто си бие на очи. И след въпросното първо филмче, вие се озовавате в Куба на мисия за покушение на самия Фидел Кастро. Доста сериозна цел, като за първа мисия, а? Може би тук е мястото да спомена, че действията в играта се развиват през 60-те години на миналия век. Та, мисията завършва успешно, но всъщност се оказва, че сте убили не Кастро, а негов двойник. Разбирате това, когато при изтеглянето бивате заловени именно от него, но в лошата дружинка се появява и друг образ, който се оказва ключов – руският генерал Никита Драгович. Кастро ви “подарява” на Драгович, който ви набутва в лагера Воркута. От престоя си там, научавате доста ценна информация от Виктор Резнов – също затворник, но смел и борбен човек, който търси своето отмъщение. Но неговото отмъщение става и ваше, след като вдигате на бунт всички затворници и успявате да избягате от прочутия затвор. Сега сигурно се питате какво общо имат тези хора с това, че сте вързан за стол в мръсно и мрачно мазе? Реално първата мисия, както и тази във Воркута… и общо взето всички останали, представляват спомени. Хората, които ви разпитват имат нужда от тези спомени, за да ви накарат да се сетите какви са тези числа, които не може да извадите от главата си. Всичко започва именно с опита за убийство на Кастро през 1961 и продължава до 1968. Мисиите през които преминавате са отделни спомени и не винаги са последователни, а това още повече заплита ситуацията и ви кара да следите с интерес историята, тъй като през годините покрай вас идват и си отиват доста персонажи, всеки със своята индивидуалност. Някъде посредата на играта вече ще имате ясна картинка какво горе-долу се случва и какво се опитвате да предотвратите – атака над САЩ с биологичното оръжие “Нова 6”. Покрай него са замесени много личности и всеки иска своето, всеки има своята история и нещото, което адски много ме накефи е, че всъщност вие сте ключът не само към спасението на нацията, но и към нейната… гибел. Ще кажа само JFK, а който разбрал – разбрал! Има и друг оусъм факт. От Treyarch са успяли да впишат в историята два образа от предишната тяхна игра World at War – Виктор Резнов и Димитри Петренко (който мяркате за малко в една от мисиите, но има много важна роля в цялостната картинка). Това определено добавя дълбочина. Като цяло, историята е много увлекателна и начинът, по който се подава на части наистина ми допадна. Последните две мисии са пълни с кът сцени и филмчета, но това в никакъв случай не е дразнещо, напротив всичко започва да се нарежда и виждате цялата картинка, а и много повече…

Мистерията, предателствата, развръзките и изобщо веригата от събития, която хората от Treyarch са създали придава една завършеност на сценария и го прави отличителен. На мен адски много ми допадна точно мистичния елемент, защото от самото начало ровите в спомените си и преследвате нещо, което вече е у вас. Но дори в спомените ви имате халюцинации, гони ви параноя, не знаете кое е истина и кое не, всеки ви лъже или в момента, в който очаквате истината от него, бива убит. И якото е, че преминавайки през всичко това, вие наистина влизате в образ, чувствате се, като самия Алекс Мейсън.

Call of Duty Black Ops

Това беше “накратко” за историята и знам, че на думи може би не изглежда толкова яко, но повярвайте – страхотна е. Честно казано отдавна чаках нещо по-различно и го получих, а това ме накара да си затворя очите за всичко останало. И все пак ето няколко думи за самия геймплей.

Разнообразните мисии ви изпращат на разнообразни места, като Русия, Куба, Виетнам, Лаос и т.н. Освен стандартните боища, в които сте въвлечен, ще имате възможност да водите въздушни битки, битки по вода, ще карате мотор, ще изследвате морските дълбини, ще участвате в престрелки по покривите на сгради, ще се състезавате с лавина, ще управлявате невероятния самолет SR-71 и много много други. Ще участвате в динамични престрелки или ще дебнете своите противници в стелт “режим” с нож или снайпер в ръка. Точно за такова разнообразие говорех в ревюто ми за Medal of Honor, а и като цяло критиката се отнася към всички наизлезли напоследък заглавия.

Реализмът, за жалост отново липсва. Оръжията стрелят както си искат, враговете ви разчитат на количество, а не на акъл, околната среда се разрушава супер рандъм (да кажем, че се ограничаваме до сандъци, тук-там някоя сграда или превозно средство и пр.) и разчленяването на врагове с оръжие е по-окайващо и от това на MoH. Може би единственото предимство е, че на еквивалентна степен на трудност с Medal of Honor, тук умирате доста по-бързо.

Визуално играта, както и очаквах, поне за мен, не блести с нещо невиждано. Използва се модифициран енджин на World at War и ми се стори ми се една идея по-детайлна от MW2 и малко по-зле от конкурента й Medal of Honor, но докато там имах времето да обръщам внимание на такива дейтали, то тук динамиката ме спираше. На моята машина всичко летеше с около 100 кадъра на максимум детайли, така че предполагам играта се води сравнително лека. Естествено всичко това се прави, за да е по-достъпна за повече хора и мисля, че балансът е достигнат. Звукът и музиката са на добро ниво. Специално ще похваля музиката, защото наистина ми хареса. Освен това парчетата са доста и разнообразни, и пасват много добре на мисиите. Имате класически теми, електронни, по-тежки и дори руски маршове. Е, не са яки като Трололололо, но ще го преживеете.

Оценката, която давам за Call of Duty: Black Ops е може би 8/10. И ще я дам, защото след като я изиграх у мен остана някакво чувство. Това изживяване ми се случва все по-рядко и за това понякога се отчайвам от липсата на качествени заглавия. Тази оценка е само и единствено върху сингълплей кампанията, тъй като за мулти нямам време на този етап, но предполагам, че в този режим играта няма да носи нищо специално. Не искам да се увличам в някакво мега-заключение, защото каквото имах го казах – играта ме изненада много приятно и горещо я препоръчвам на всеки, който отдавна не е разцъквал FPS с качествена история.

[nggallery id=20]

Contact
captcha