Киномаратон 2009

Привет на всички! Остават часове до новата година и броячът ще започне отново. Сега е времето за равносметки, за сравнения, обобщения и т.н. Аз съм сравнително зелен блогър, но въпреки всичко ще публикувам един пост с какво се подобри Joro.me през последните почти три месеца. Но това по-късно. Сега обаче ми се иска да пусна нещо различно. И тъй като през тази година нямах особено много време за гейминг, както вече се досещате ще става въпрос за кино. Иска ми се да направя една гигантска статия на тема “С какво ще запомним филмовата сцена на 2009?”. Подбрах почти 220 заглавия, които раздвижиха пазара през 2009. До последно не бях решил обаче как да структурирам всичко, но буквално докато пиша тези редове се кротнах на варианта просто я разбия на популярни жанрове. Все пак на всички е ясно, че в днешно време филмите покриват минимум 3 жанра, така че това ще бъде малко относително и изцяло на моя преценка. Надявам се статията да послужи, като един малък гайд на филмовия маниак, който случайно може да е пропуснал нещо, защото аз със сигурност съм. Също така реших накрая да направя едни символични номинации, за да натежи мнението ми все пак. И така… с какво ще запомним филмовата сцена на 2009?

Многожанрови шедьоври и падения

Тъй като останаха много значими заглавия, които не намериха място в долните редове, реших да създам специална категория за тях. Единственото по което си приличат е именно това, а не калибърът им, тъй като, както сами ще видите има абсолютни хитове, но има и заглавия, които са утайката на киноинсдустрията.

Avatar

Започвам с най-големия хит за тази година – Avatar. Филмът, който се е родил в главата на Джеймс Камерън преди 14 години и влезна в разработка преди 4, най-накрая се разкри пред света в цялата си прелест. И наистина това е един шедьовър, в който има за всекиго по нещо. Годината е 2154. Историята ни отвежда на далечната луна, наречена Пандора. Тя се намира в съзвездието Алфа Кентавър А, което е най-близкото до Земята. Там от известно време се е заселила малка колония с хора, която обаче е изцяло финансирана от могъща корпорация, ровеща из недрата на Пандора за ценния материал наречен ънобтаниум. Тук някъде се появява нашият герой Джейк Съли (Сам Уортингтън), който е пехотинец-инвалид. Всъщност Джейк идва на мястото на починалия си брат-близнак и без да гледа назад си поставя за цел да се пребори с всяка трудност, която му се изпречи. Запознаваме се и с полковник Майлс Куорич – изпечено копеле, който също като Джейк не познава страха. И тъй като полковникът не е вчерашен, той решава да използва всеки наличен ресурс максимално рационално. Неговият трън в задника се нарича Нави – местното население, което застрашава минната дейност на Пандора. Той решава, че Джейк ще бъде идеален шпионин и го назначава като такъв, като в замяна ще накара корпорацията да финансира операция, след която той ще може да ходи отново. Всъщност Джейк е дошъл на планетата, за да да участва в програмата “Аватар” на мястото на брат си. Аватар, хората наричат дистанционно управляеми тела, които са създадени чрез смесване на човешко ДНК и ДНК-то на нави. Докато трае пътуването към Пандора (приблизително 6 години) тялото расте и при пристигането вече е “годно за употреба”. Джейк веднага влиза в новата си кожа и ентусиазиран от това, че отново може да използва краката си, той вижда светлото бъдеще пред себе си, защото ако успее да се внедри в местното население, то ще получи мечтаната награда. Един ден при една наглед рутинна мисия съдбата доста бързо го вкарва в няколко напрегнати ситуации и преди да се усети Джейк стои до красивата Нейтири (Зоуи Салдана) – принцесата на местния клан нави. За нещастие те се оказват прекалено доверчив народ и споделят прекалено ценна информация с Джейк, която той докладва на безмилостния си наставник. В един момент обаче културата, обичаите и бита на нави преобръщат представите на смелия войник и той се чувства раздвоен. Това объркване достига и критична точка, когато той се влюбва в Нейтири. Въпросът от тук нататък е ще продължи ли Джейк нещастното си съществуване или ще се отдаде на съдбата си, на сърцето си, на любовта си. Мисля, че отговорът ви е ясен.

Като цяло филмът е много комплексен и както казах има за всеки по нещо. Всеки вижда нещо различно в него и си го харесва. Лично на мен ми харесват няколко неща – първото е основната идея, че човек убива и ще убива всичко красиво на този или който и да е свят, стига да има облага от това. Хората биха ограбили и самия Рай ако имаше какво да се вземе. И много добре във филма го бяха казали, че ако някой седи върху нещо, което искаш, то той вече ти е враг. Хареса ми и фактът, че има хора, като Джейк, които разбират кое е по-ценното, не се впечатляват от парите и материалното, а се борят за това, което наистина има значение. Другото, което ми допадна е красотата на Пандора. Спокойно можем да я наречем смъртоносно красива, защото в буйната гора нощем освен сияещите приказни растения се крият и опасни твари. И все пак това остава за мен едно от най-красивите места, които някога съм виждал и всичко това благодарение на магьосниците от WETA Digital. Същите са се погрижили и филмът на Камерън да добие невероятната визия, за която толкова се говореше. Avatar е буквално бъкан с най-модерни технологии и наистина това може да се изпита, когато сложите очилата за 3D. Той вдига толкова високо летвата, че може би само следващият филм на Джеймс Камерън би я надминал. Друга страна на филма, която ме докосна е романтиката между Джейк и Нейтири. На фона на целия хаос, Джеймс Камерън е успял да вкара една забележителна любовна история между същества от два свята. Направил го е по много красив и деликатен начин и печели моите адмирации. Последното нещо, което мога да отбележа, че ме впечатли е самата Нейтири. Зоуи Салдана изигра по перфектен начин образа си, а екзотичната й визия си личеше дори като триметрова нави. Тя е изключително чаровна, предизвикателна, безстрашна, добра по душа и вярваща. За мен това ще остане един незабравим образ. И ако вече не сте разбрали – моето мнение е, че филмът на годината се нарича Avatar. До момента той е спечелил над $600 млн. и заема 26-то място в IMDB с оценка 8.6, което може би означава, че ще има продължение, тъй като имаше слухове, че при успех на първата част, втора е почти гарантирана. Може да се похвали и с 4 номинации за Златен Глобус – най-добър филм драма, най-добър режисьор (Джеймс Камерън), най-добра песен и най-добра музика. Сигурен съм, че от раз може да грабне и четирите. Освен това е спряган за 8 или 9 номинации за Оскар, но само времето ще покаже какво ще се случи там. Наистина филмът е голямо събитие и го препоръчвам на абсолютно всеки. Тук може да прочетете и малко по-разширеното ми мнение за него. I see you!

Следващият филм, който си няма жанр (или по-скоро трябва да го кръстя Тарантино-жанр) е Inglourious Basterds. Уникалният сам по себе си драматичен военен трилър блести най-вече с диалози и актьорска игра от най-висока класа, като тук изпъква името на Кристоф Валц, зъл СС-овец, който носи прякора “ловеца на евреи”. Всъщност във филма става дума за немци, евреи, отмъщение, кръв и много скалпове. Сюжетът е достатъчно интригуващ – група от осем американски войници е спусната в окупирана Франция, за да всява смут в редиците на Третия Райх. Те бързо си печелят прякора “гадните копилета”, след като брутално убиват и скалпират немски войници. В същото време, оцеляла еврейка, притежаваща кино по стечение на обстоятелствата е принудена да прожектира един от най-великите немски филми. След като е била дете и е видяла как швабите избиват семейството й, тя решава, че сега е моментът за пълно отмъщение. Тя става напълно сигурна в желанието си и когато разбира, че самият Хитлер ще присъства на прожекцията. Но това го разбира и британското разузнаване и изпраща “копилетата” да прочистят киното. Така имаме две основни “групи”, които желаят смъртта на всеки шваб в киното, но не подозирайки един за друг. Пленителната история ще ви държи в напрежение до самия край, а интелигентните диалози и прекрасно режисираните сцени няма да ви доскучаят. Отрочето на Тарантино също ще се бори за големите награди тази годината и започва с 4 номинации за Златен Глобус – най-добър филм драма, най-добра поддържаща мъжка роля (Кристоф Валц), най-добър режисьор (Куентин Тарантино) и най-добър сценарий. Освен това филмът заема 68-то място в IMDB с оценка 8.4.

Идва ред на два адски несериозни филма – Drag Me to Hell и Jennifer’s Body. Чак ме е срам, че ги постарям тук, но какво да се прави. Първият “хорър” честно казано да се чуди човек какво е. Нито е страшен, нито е смешен… И той, както “копилетата” може да си има собствен жанр, наречерен Райми-жанр, защото Сам Райми е спец в направата на точно подобен род филми, които се водят хоръри, но всъщност изобщо не са. Типичен пример е The Evil Dead поредицата и аз съм й фен, но някак Drag Me to Hell не успя да ме впечатли с нищо, освен леко да разбуди носталгията у мен. Критиците се изказват ласкаво, но за мен си остава едно от посредствените заглавия на 2009. Jennifer’s Body е друга риба. Този филм всъщност е опит да се създаде хорър-комедия, но вместо това се е получил хорър-перверзия, с главно действащо лице Мегън Фокс. Лентата затвърждава факта, че осевен за ку*венски роли, тя не става за нищо друго, поне на червения килим. Писна ми в десети пореден филм да я гледам как си чекне джукестата уста, в опита си да бъде сексапилна. Става смешна, ама сигурно не е тя виновна горката… режисьорите виждат “таланта” й и го насочват в правилната посока, а именно порнографията. Така с две думи заключението ми е, че филмът изобщо не си заслужава и дори магистралната Мегън Фокс не може да помогне с нищо.

2012

Сега за разнообразие продължавам с две заглавия, които ни показват края на света. 2012 бе най-чаканата от мен спец-ефект-оргия след Avatar. Познавайки стила на Роланд Емерих аз се надявах да видя разрушения от най-голям мащаб. Очаквах смазващи ефекти и нулева актьорска игра. Е, получих това, което исках. Като всеки един от филмите на немеца и този не прави изключение и предоставя на зрителя едно продължително забавление за окото. Но колкото и драматична да е ситуацията около края на света вие изобщо няма да усетите и грам от тази емоция, просто защото ще се кефите на мащабните разрушения и шеговитите фрази, които пускат бездарните актьори. Но простено им е, те не го осъзнават. Моята препоръка е ако сте пропуснали този филм да го гледате задължително на кино (дават го все още на Digital Cinema), защото там му е силата. Вкъщи, пред малкия екран единственият плюс (ефектите) ще се загуби и всъщност повечето хора, които познавам доказват теорията ми. Knowing от своя страна е едно ниво по-сериозен и смислен от 2012. Историята е добра, но може би прекалено ниския бюджет спира филма от по-сериозен успех. Тук теорията за унищожение на родната ни планета е почти сходна с тази в 2012 – влиянието на Слънцето. За разлика от предното заглавие обаче ще се нагледате повече на решаване на загадки, отколкото на срутващи се сгради, избухващи вулкани и пр. Това си има своите плюсове и минуси, така че на едни ще допадне едното заглавие, на други – другото. Лично за мен и двата филма имат своите добри страни и ги препоръчвам горещо.

Transformers: Revenge of the Fallen беше очакван “хит” тази година, но не заради изумения поглед на Шия ЛеБьоф или задника на Мегън Фокс, а заради ефектите, които наистина оставиха много зрители с отворени усти. Всъщност на всички бе ясно, че това е филм, който няма никакви претенции за каквото и да е, освен да обере бедния данъкоплатец. Втората част събра повече приходи от оригинала, което не е изненада за никой. Лентата отново ни представя битката между двете враждуващи роботизирани фракции и безпомощните хора, които не успяват да се впишат в грандиозната картинка. Също така имаме познатия непрестанен екшън, познатите шеговити подхвърляния и познатия перверзен поглед на наборката Мегън Фокс. Всъщност точно заради липсата на каквито и да е било претенции от вас се очаква просто да се забавлявате на този филм, без да търсите дълбок смисъл или дупки в сюжета. То целият сюжет си е една голяма дупка, но това се преглъща, защото с ръка на сърце мога да кажа, че това е едно добро почти три-часово забавление и малко хора биха го отрекли. Такъв тип филми се правят за масовия зрител и за това се опитват да въплатят в себе си фантастика, екшън, комедия, роматика и Мегън Фокс. Моят глас е за отличен, защото филмът като цяло е слаб, но по-важното е, че изпълнява своята задача.

Transformers Revenge of the Fallen Foxx

Поредните безжанрови мелези са The Vampire’s Assistant и Watchmen. Първото заглавие го пропуснах с лека ръка, но сега виждам, че ще бъде интересно да се види. Watchmen пък е един от най-странните филми за супергерои, който съм гледал. Първото нещо, което бие на очи при него е продължителността. Официалната версия е около два часа и половина. Director’s Cut едишъна добавя около 25 минути, а Ultimate Cut довежда заглавието до екстремни числа – повече от три часа и половина. Следващото, което бие на очи още от първите минути е, че ще бъдете свидетели на мнооого дълбок сюжет, т.е. няма да има нищо общо със стандартните лигави филми за супергерои, които се уреждат със супер мацки. Ще бъде едно малко самоубийство ако реша да ви преразкажа дори нищожна част от историята, но въпреки това ще се пробвам. В Watchmen супергероите са представени, като абсолютно нормални и обикновени хора с проблеми. Разбира се, че имат свърхестествени способности, но те страдат точно, както страда всеки един човек по света. Имат проблеми с алкохола, пушенето, със славата и т.н. Естествено възрастта им също не прощава. Сюжетът разказва паралелно за славните им години и годините, в които те са прокудени, ненужни, безславни и забравени. Филмът има някакъв интересен чар, който ви държи приковани към екрана. Първият път, когато го гледах бях останал с доста негативно мнение, но го оцених впоследствие. Сега ми се иска да гледам и Ultimate Cut версията, но това не е лесна задача. Препоръчвам го като цяло на любителите на киното, тъй като все още не мога да преценя към кой точно е адресиран. Рошарк ftw!

Завършвам с най-очакваното, безсмислено и провалено продължение за тази година. То се казва New Moon. Това е един от филмите, които открито казвам, че не желая да гледам, но може би ще се наложи, само за да задоволя жадната ми за кино душица. Доколкото чух обаче това е безобразно слабо продължение на един филм, който така или иначе не блестеше с нищо. Нямам идея защо светът пощуря по тази любовна история, като тя е разказана ужасно, а инфантилните актьори по никакъв начин не правят положението по-розово. Недоумявам и какви секссимволи са, но за да не разгневявам вече разплаканите момиченца ще спра с коментарите.

И в тази категория има няколко заглавия, които чакам с интерес и това са Sherlock Holmes, който тръгва по кината от следващата седмица и Daybreakers, който също се очаква скоро. Продукцията за популярния детектив Холмс през погледа на Гай Ричи, бе един от чаканите филми тази година. Филмът засега има висока оценка в IMDB и носи на Робърт Дауни номинация Златен Глобус за най-добра главна мъжка роля. Daybreakers се надявам да е заглавието, убиец на Blade и Underworld, защото кръвоцмучещия жанр спешно има нужда от свежа кръв. Засега критиката хвали лентата, но аз си оставам с едно на ум.

Екшън

Мдааа, дойде ред и на чистите екшънчета, които ви карат да ококорвате очи, да стискате седалката или каквото имате под ръка и да усещате адреналина в тялото си. Yeah, right. Започваме с първото заглавие – Fast and Furious 4. Състезателният дух на поредицата някак магически се върна когато Вин Дизел, Пол Уокър и Мишел Родригез отново заеха местата си на предната седалка. За мен тази част остана най-балансирана от всички досега и може би само оригиналът може да й се пречка. Заслужава едно голямо “Браво” за завръщането си! Fighting е някакво бегло понятие на екшън, но за жалост нямам Гей-категория и трябваше да го поставя тук. Ако ви се гледа как мъженственият сиромах Чанинг Тейтъм раздава юмруци насам-натам, то заповядайте, ако ли не – залягайте над мацката до вас. Gamer може да се нарече слабо място в кариерата на Джерард Бътлър. Филмът има добра идея, но отвратително реализирана. Освен това екшънът е слаб, което го свлича в дъното на тази категория. Гледах интервю, в което Бътлър беше много ентусиазиран от филма и ролята си, но моето мнение е, че стероидите не му влиаят добре. Искате ли да ви подскажа за какво иде реч? Бъдеще, скука. Един ден се появява “игра”, в която дистанционно управлявани затворници осъдени на смърт се трепят и този, който остане жив до края на играта бива освобождаван. И вие и аз знам, че това няма кой да го допусне… поне до този момент.

Terminator Salvation

Хайде сега да скокнем на един хит – Terminator Salvation: The Future Begins. Култовият фантастичен екшън се сдоби с продължение, в което си партнират Крисчън Бейл и изгряващата звезда Сам Уортингтън (можем да го видим още в Avatar и задаващият се хит Clash of the Titans). След представянето на филма се оказа, че той не се нарежда до обичаните продължения за тази година. Явно феновете са имали прекалено големи очаквания или просто кофти ден. На мен лично ми допадна, защото си носеше атмосферата на Терминатор. Липсваше си бате Арни, но все пак ни го показват за малко в самия край, колкото да свършим от кеф. Друг хит, който получи сикуъл тази година е X-Men Origins: Wolverine. Предната част, наречена X-Men: The Last Stand беше оценена много високо, както от цял свят, така и от мен, и за това Wolverine трябваше да се доближи максимално до високо вдигнатата летва. Честно казано успя! Косматият Хю Джакман отново се вписва идеално в ролята си и раздава ритници и стомана наляво-надясно, но този път предисторията добавя дълбочина не само на него, но и на останалите образи. G.I. Joe: The Rise of Cobra e най-свежото попълнение на категорията. Филмът е адски елементарен, но мисля, че точно в това му е чарът. Отново срещаме Чанинг Тейтъм, този път като военен. На екрана виждаме и ослепителната Сиена Милър, в ролята на смъртоносната Баронеса. G.I. Joe въщност е тайна елитна организация, която се занимава само с изпълнението на специални мисии, в които обикновено е намесена националната сигурност. Такъв е и случая, когато могъщ търговец на оръжие краде нанотехнология, способна да разрушава цели градове. След като на зрителя му се изясни кажи-речи за какво ще става дума се почва неспирният екшън, който трае почти два часа. Гарантирам ви, че е забавен и макар за много хора това да е най-слабият филм за годината, то аз го гледам от друга гледна точка и смятам, че заслужава сериозно внимание, тъй като донякъде напомня добрите стари времена! Blood and Bone на пръв поглед изглежда съвсем стандартен и посредствен екшън с бюджет една вечеря в Happy. Но на втори поглед и той е също толкова забавен и простичък, като колегата му G.I. Joe, но без скъпите ефекти. Ако търсите добър биткаджийски филм, на който да не си блъскате главата много-много, то Bone е за вас и освен самия филм, почти веднага ще заобичате и главния герой, тъй като е някакъв абсолютно безсмъртен и разрушителен тип. Push е последното заглавие, което ще разгледам. Всъщност това е един доста странен филм, който така и не разбрах защо не спечели популярност. Има си нужните съставки, но някак мина и замина без да се обади. Значи сега като се замисля може и повечето от вас да са го пропуснали и за това няма да разкривам нищо конкретно и само ще погъделичкам любопитството ви, като кажа, че са намесени хора със много специални умения.

G.I. Joe

Ninja Assassin май е единственото по-очаквано от мен заглавие за тази година, което се брои за екшън. Ако не се лъжа би трябвало да се появи и съвсем скоро в милата ни родина, така че ми остава да броя дните… да бе. The Killing Room пък е заглавие, който съм пропуснал, но ме човърка отвътре идеята му и сигурно ще му отделя време. А и актьорският състав е интересен – Клеа ДюВал, Ник Кенън, Питър Стормър и Тимъти Хътън.

Може да ви стане тъжно, но успях да пропусна някои заглавия засега и даже ще ви кажа защо. Нека започнем с Banlieue 13 Ultimatum. Добре – френски е… ууу… голяма работа. Някак не се впечатлявам от паркур гъзета, които подскачат из целия “град” и ги гонят група безмозъчни. Признавам – филмът се хареса на много хора, но просто не е моят тип екшън. Crank 2: High Voltage е ясен на всички. Първият Crank беше уникално зле, но поне беше свеж и новаторски. Вторият очаквам да е пълен провал, но ще разбера със сигурност скоро, тъй като съм го набелязал за гледане. Driven to Kill – сори, Стивън Сегал ми беше интересен преди 10 години. Все още нощем като заспивам чувам звуци на чупещи се кокали. Така че – не, мерси. Behind Enemy Lines: Colombia – доколкото помня първият филм имаше и добри страни, но не и толкова добри, че да ме накара да гледам втората част, а за третата, каквато се явява Colombia да не говорим. А като чуя Street Fighter ме налягат едни топли носталгични спомени на безбройните часове гейминг прекарани пред игралните автомати. С филмите нещата стоят различно и съм леко песимистично настроен към Street Fighter: The Legend of Chun-Li. За градне финале оставям Universal Soldier: Regeneration и Direct Contact. Тях от съображения за сигурност няма да ги коментирам, а ще ви дам две линкчета. Първото е за трейлър и коментар към Universal Soldier – тук. Второто е към едно култово ревю за Direct Contact – тук.

Трилър

Започвам с един от филмите, за които съм абсолютно сигурен в жанра – Law Abiding Citizen. Напомнящ на добрите стари трилъри от 90-те, лентата с Джерард Бътлър определено може да се нарече глътка свеж въздух в позападналия жанр. Класическата история за бащата изгубил семейството си и търсещ отмъщение е много добре реализирана тук. И като стана дума за добрите стари трилъри, то в съзнанието ми изниква The Taking of Pelham 123. Спомням си, че когато гледах трейлъра му изобщо не бях впечатлен, но точно това ме грабна. Очаквах Джон Траволта и Дензъл Уошингтън да сътворят едно малко шоу тип Face/Off или The Fugitive, но за жалост останаха много далеч от това и от мен филмът получава слаба оценка. State of Play, начело с Ръсел Кроу и Бен Афлек е добро попадение. Дръзкият репортер Кал (в ролята Кроу) на пръв поглед разплита стандартно убийство, но всъщност следите го отвеждат до сложна политическа мрежа, която стои зад всичко. Звездният състав се допълва от Рейчъл МакАдамс, Хелън Мирън и Робин Райт Пен. Друго заглавие, на което би трябвало да обърнете малко внимание е The International. Клайв Оуен и Наоми Уатс се борят срещу парите, които управляват света. Звучи интересно, нали? Сам по себе си филмът е такъв – представящ суровата действителност, в която правителствата са само пионки в голямата игра. Интригуващ, но прекалено муден.

Angels & Demons

Няма как да подмина Angels and Demons. Поредният филм по книга на Дан Браун спечели своите фенове по цял свят и докара добри приходи на продуцентите си. Том Ханкс отново е с кофти прическа и отново разплита загадки. Въпреки високите оценки за мен филмът си остана посредствен… просто исках малко повече фантасмагории, но за това не е “виновен” той, а авторът на книгата. Ако си говорим за загадки според мен Никълъс Кейдж се справя много по-добре и в двете части на National Treasure. The Box, който гледах наскоро, се оказа доста приличен трилър с елементи на фантастика. Хубавото при него е, че те държи в напрежение до самия край, защото си нямаш на идея какво се случва. Представете си, че един ден пред вратата си намерите кутия с голям червен бутон върху нея и ви бъде казано, че ако натиснете този бутон някой някъде по света ще умре, но и ще получите $1 млн. Камерън Диаз прави грешката и натиска бутона, но какво се случва по-късно разберете сами. Ще ви подскажа само, че е замесена и NASA… интересно, нали? И понеже сме на по-различна вълна, то ето ви един психотрилър – The Uninvited. Много се колебаех към кой жанр точно спада, но в крайна сметка поради липсата на кръв реших да го сложа тук. С две думи мога да кажа, че лентата е напрегната, стряскаща и с неочакван край. Наистина е изненадващо добра, но все пак не очаквайте шедьовър. Horsemen звучи селско, но всъщност зад него се крие един приличен психотрилър с Денис Куейд в главната роля. Всъщност това е първият трилър тук, в който става дума за серийни убийства, а когато са намесени и Четирите Конника на Апокалипсиса, то работата става сериозна.

Разбира се и тук има филмчета, които съм пропуснал, като например – Obsessed, Orphan и безвкусното продължение на култовия Donnie Darko – S. Darko.

Екшън / Криминален / Трилър

“Ееееех… къде са добрите стари и напрегнати екшън-трилърииии…?” – се питам аз, превивайки се от мъка. Почти съм сигурен, че все по-рядко и по-рядко ще виждаме достойни наследници, но какво да се прави комерса разваля всичко. Всъщност Surrogates имаше някакви заченки на добър фантастичен екшън, но вместо това Брус Уилис прави един от най-слабите си филми изобщо. Екшън? Няма и помен от него. Трилър… ъъъъъ… пффф… не. Фантастика? Тук-там, само за вкус. Заключението ми е, че това е слаб и муден филм и освен ако не сте много на зор за нещо sci-fi, то стойте настрана от него. Ако сте пропуснали пък миналогодишния Eagle Eye, то сега може да изгледате негов клонинг, наречен Echelon Conspiracy. По принцип е честа практика американци да крадат от азиатското или европейското кино, но и едни от други почнаха и при това сериозно. Сега следва една голяма изненада наречена 12 Rounds и казвам изненада, защото нивото на филма е необичайно високо предвид каст-а. Джон Сина, баце! Вярно, че в същата статия храня и колегата му Дуейн Джонсън, но това момче почна кариерата си на кинозвезда зле и така си и остана. Изключение прави именно този филм, но искам бързо да уточня, че в него Сина не блести с актьорска игра. Просто самият филм е простичък, точно като типичната формула, носеща успех на екшъните от едно време – имаме добър, имаме лош, имаме мацка в беда и надъхан герой, който трябва да я спаси. Да, познахте, жената на нашия човек е отвлечена и той се опитва да си я върне, изпълнявайки 12 задачи, поставени му от лошия чичо. Супер! И за да не губите прекалено много мозъчни клетки веднага скачаме на нещо малко по-завързано – Duplicity. Клайв Оуен прави компания на чаровната Джулия Робъртс в една крими-комедия. Ще се нагледате на бивши шпиони, агенти, любовници и всички с едно единствено желание – пари. Всъщност комедията в този филм е много фина, така че може и да не я усетите. Няколко реда отреждам и на The Butterfly Effect 3: Revelations. За жалост ще използвам тези няколко реда, за да го наплюя. Просто не става! Нито втората част, нито третата могат да стъпят на малкото пръстче на оригинала, който наистина си заслужаваше. Ако не искате да си разваляте отношението към поредицата просто приемете, че съществува една единствена част наречена The Butterfly Effect.

The Surrogates

Естествено и тук има доста сериозни заглавия, които по една или друга причина не съм гледал – продължението на култовия екшън Boondock Saints II: All Saints Day, The Informers, Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans, който изглежда обещаващо, мафиотския Public Enemies с Джони Деп, мистериозния Whiteout, който ни отвежда в смъртоносната Антрактида и A Perfect Getaway.

Слабите попадения, които пропускам за момента са Hardwired, Ninja и недоразумението (може би), което се води продължение на една иначе прилична поредица The Art of War III: Retribution.

Хорър / Психо / Трилър

Сега следва малко да се изложа в следващите редове. Като абсолютен фен на жанра, тази година гледах едва 10% от наизлезлите заглавия… наваксвах с по-стари, какво да се прави. Всъщност тук е редно да се зададе въпросът – моя ли е вината? Аз мисля, че не! Просто всичките появили се заглавия през тази година само доказаха, че хорърите са на умиране. Ето за какво говоря. Четвъртата част на Final Destination, кръстена чисто и просто The Final Destination си беше отбиване на номера. Надеждата на продуцентите беше зрителите да се впечатлят от 3D-то и показаха половината филм в трейлъра. Признавам, че Смъртта и този път каза последната си дума по най-бруталния начин, но някак вече се губи оргиналността на поредицата. Първата и втората част бяха пробив в жанра, третата пълен провал, но четвъртата отново не блести с нищо. Friday the 13th също е поредната част от онези безкрайни поредици за серийния убиец Jason, но този път без Freddy. Странното обаче при този “епизод” е, че някак ми допадна. По принцип гледам подобен род филми (под средното ниво) колкото да убия някой час, но този беше някак “по-сериозен”. Имаше някаква брутална бруталност в себе си… не мога да го опиша, но определено ми хареса. The Unborn пък беше точно обратното. Може би най-чаканият хорър на годината и то, защото самият Майкъл Бей беше продуцент. Получихме обаче пълно ла*но. Ама и то пък… писна ми от обсебено-мъртво-живи-деца с хеви метъл подстрижка. Японците от своя страна са спецове в направата именно на въпросните дечурлига. The Grudge 3 е поредното продължение на една от най-добрите хорър поредици изобщо. Всъщност тук няма да си кривя душата и ще призная, че американския еквивалент не отстъпваше по нищо на японския оригинал… досега. Третата част ще остане просто парче изхабена лента в някой склад. Искам да завърша с два филма, които са също доста посредствени, но поне имат някаква наченка на оригиналност. Това са Dead Snow и Vertige (известен и като High Lane). Първият е по-скоро черна… не, тъмночерна комедия, която разказва за група младежи, които решават да си попразнуват в планината на стотици километри от което и да е населено място. Всичко върви добре докато без да искат намират съкровище. Сега ще изпитат на собствен гръб легендата за алчните немски войници зомбита, които бродят до ден днешен, защитавайки това съкровище. Така че… грабвайте пуканките, пускайте филма и знайте, че ще се нагледате на черва поне за година напред. Vertige от своя страна е малко по-сериозен филм и отново разказва за група младежи, които си падат по скалното катерене. Всичко е прекрасно, но мястото, което са избрали за преход по случайност е дом на маниакален сериен убиец. Така ще им се наложи да се справят не само с опасната планина, ами и да оцелеят от капаните на хитрия ловец.

Friday the 13th

Има заглавия, които съм сигурен, че са един дол дренки и може би някой ден ще гледам, но няма да е сега. Това са The Canyon, Carriers, Laid to Rest, Forget Me Not, My Bloody Valentine 3D, Rise of the Gargoyles, Dread и The Haunting in Connecticut. Към тях можем да причислим и трите римейка – The Stepfather (римейк от 87-ма), The Last House on the Left (римейк от 72-ра със изненадващо високи оценки) и Children of the Corn. Списъкът продължава с Triangle, Left for Dead (има и такава компютърна игра, доста успешна), Against the Dark (Стивън Сегал става смешен вече) и творението на Роб Зомби – Halloween II. Но няма да спра дотук, защото има още една вълна от очаквани бълвочи – вълната на продълженията. Anaconda 4: Trail of Blood, Messengers 2: The Scarecrow, The Cell 2, Wrong Turn 3: Left for Dead, Vacancy 2: The First Cut, Screamers: The Hunting, Alone In The Dark 2 и Are You Scared 2 (клонинг на Saw) някак не ми лъхат на хитове… а на вас? А ако искате да уважите Британи Мърфи, която почина наскоро, гледайте Deadline. Аз ще го направя. И за край оставям може би най-популярния измежду горните – Saw VІ. Виждал съм филми с продължения, но това на нищо не прилича. Може би заради ниския бюджет и сравнително доброто търсене… не знам, но съм почти сигурен, че окончанието XII съвсем скоро ще лъсне на някой плакат.

Общо взето трите качествени хоръра все още не са достигнали до нас. В очакване съм на The Fourth Kind, който вече излезе, но не е достигнал до нас. Паранормалната мания, която завладя света тази година с Paranormal Activity (самият филм е сниман през 2007, така че не го вписвам) мисля, че ще уважи и The Fourth Kind. Същото важи и за Rec 2, чиято първа част беше смазваща и американците смазващо добре я копираха в Quarantine. Продължението на пещерния The Descent – The Descent: Part 2 също изглежда интересно заглавие, но и трудно за откриване.

Комедия / Романтика

The Hangover е спряган за комедията на годината с адски висока оценка и номинация за Златен Глобус точно за най-добър филм в комедийния жанр. Но в колкото и забавна и абсурдна обстановка да ни вкарва, лично за мен този филм издиша поради две прости причини – първо нито един от актьорите не става за комик и второ всички реплики бяха сухи и плоски, като Кийра Найтли. Комбинацията от тези двете правеше смешните моменти не чак толкова смешни. Това никак не ми се понрави и логично му дадох доста ниска оценка. The Ugly Truth очаквано се оказа приятен филм без нищо специално в него. Проницателният Джерард Бътлър, сексидол на много жени си развява па*ката и говори каква е жестоката действителност, грозната истина или както там искате го наричайте. Всъщност добре, че е той и острият му език, че да спасят филма. Все пак впитата тениска, брадясалата мутра и похотливия поглед вкараха много загорели мацки в киносалоните и така филмът отбеляза приличен приход. He’s Just Not That Into You – толкова пълен със звезди, че чак издишащ. Скарлет Йохансон, Брадли Купър, Джъстин Лонг, Бен Афлек, Дженифър Анистън, Дженифър Конъли и Дрю Баримор колкото и истини да казват, поне за мен не успяват да се справят. За сметка на това The Proposal като че ли показва зъбки и хапе конкуренцията. Тази романтична комедия носи номинация за Златен Глобус на Сандра Бълок, но заслуги има и Раян Рейнолдс. Сюжетът обърща представата ни за господството на половете. Андрю (Раян Рейнолдс) работи като асистент в реномирано издателство. Негов шеф е редакторката Маргарет (Сандра Бълок), но тя не е просто редакторка, не е просто жена, а олицетворение на дявола. И докато Андрю всяка вечер си ляга с мисълта как би приложил насилие върху властната си наставница, съдбата и нейния черен хумор преплитат пътищата им по много интересен начин и те трябва да се научат да се понасят, поне за уикенда. Историята не е кой знае колко оригинална, но цялото усещане от филма е позитивно и за това много допринася обстановката, защото действието се развива в красивата и спокойна Аляска. Според мен това е една от малкото заслужаващи си комедии през изминалата година.

The Hangover

The Ghosts of Girlfriends Past също имаше претенциите да е прилична романтична комедия… not! Ако сте фен на Матю МакКонъхи или Дженифър Гарнър – ок, но в противен случай заобиколете филма. Същото може да сторите, даже с по-бърза крачка и с Bride Wars. Имената продават и Кейт Хъдсън и Ан Хатауей го направиха, но самият филм за мен е пълен провал с всякаква липса на комедия или романтика. Spread може да представлява някакъв интерес към младата тийнейджърска част, заради огромного количество секс в него. То като се замисля целия филм си е секс, а краят пак е секс. Ама те хората са казали “само със секс не можееее… трябва си и…” (може да пуснете един коментар с думичката, която мислите, че трябва да стои там)! World’s Greatest Dad като нищо може да се нарече черна комедия, защото кой нормален баща би се възползвал да трупа слава от смъртта на сина си? Робин Уилямс е един от малкото комици, които могат да играят чудесно драми. Този филм може да се оприличи, като драматична черна комедия с елементи на скука. Въпреки това ако ви се гледа нещо различно – това е вашият филм. Казах черна комедия, така че задължително споменавам и Zombieland! Нискобюджетният комедиен екшън се е окичил с 8-ца в IMDB и напълно заслужено. Адски забавен и кървав! Сюжетът ни напомня много на други филми със зомбита – тръгва зараза, хората подивяват и се хапят, човечеството изчезва и бла-бла… гледали сме го вече, но гаранция, че не сте гледали толкова забавни оцелели хаховци, всеки със своите проблеми. Бил Мъри, ще ни липсваш! Bruno… какво да ви кажа… Борат 2. Същите простотии и цинизми, но някак вече не са толкова интересни. 17 Again е филм, който трябва да прескочите. Знам, че не е лесно да участваш в най-готиния сериал в продължение на 10 години, хората да ти викат Чандлър и след това да направиш един нормален филм. Оставих един от по-хитовите филми малко по-накрая с цел. Night at the Museum 2: Battle of the Smithsonian е толкова хитов, колкото и тъп – много. Не, по-тъп е. Просто си личи когато един филм е изсмукан от пръстите с цел пари. Първата част колкото и глуповата, беше свежа и приятна за гледане, но втората си е трън в задника. Използвайте времето си по-рационално, като например да броите овце. Year One е поредния бълвоч на Холивуд… или пък не? Ниските оценки навсякъде пускат този слух, но всъщност не е точно така. Че филмът е трагично недоразумение е вярно, но Джак Блек и Майкъл Сера сформират едно много комично дуо и честно казано аз си се смях прилично. Самият филм разказва за пътешествието на Зед (Джак Блек) и Ох (Майкъл Сера) от малката им затворена горица чаааак отвъд края на света (което е края на гората). По пътя си срещат най-различни библейски, исторически, фантастични и какви ли не още личности. Диалозите са култови! Така че казвам едно голямо “Браво”!

The Proposal

За жалост има няколко филма, които може би ще бъдат най-добрите комедии на 2009, но не са достигнали до нас. Това например е A Serious Man, който носи номинация Златен Глобус за най-добра главна мъжка роля на Майкъл Стълбарг. It’s Complicated е романтична комедия с двете стари, но неостаряващи (?!) звезди Мерил Стрийп и Алек Болдуин, които се закачат палаво. Филмът в момента се върти по кината в САЩ и се бори за три “глобуса” – най-добра комедия, най-добра главна женска роля (Мерил Стрийп) и най-добър сценарий. Очаквам го с нетърпение, защото това може да е и един от последните филми на пенсиониращия се г-н Болдуин. The Men Who Stare at Goats начело с Джордж Клуни и Юън МакГрегър се очакваше да е хит, а може би и ще е такъв, когато се появи на голям екран. Същото важи и за Whip It!, който може да гледаме на кино буквално след няколко дена. Ще видим какво може толкова дъвканата напоследък Елън Пейдж.

Year One

Има и филми, които много ми се иска да гледам и които знам, че съм пропуснал, но пустото му време… Такива са Couples Retreat с Винс Вон и компания, The Invention of Lying, The Boat That Rocked и гей-комедията I Love You Phillip Morris, защото все пак… Джим Кери. Изглежда и биографичната комедия Julie & Julia ще е интересно филмче. Освен това тя може да се похвали с две номинации за Златен Глобус – най-добър комедиен филм и най-добра главна женска роля (Мерил Стрийп). Като любопитни заглавия трябва да се отбележат и Mystery Team, Big Fan, Whatever Works на Уди Алън, In the Loop, The Winning Season и появилият се наскоро The Slammin’ Salmon.

Тук някъде в дъното може би е мястото да тегля един общ знаменател, защото филми, като I Love You, Man, Observe and Report, Fired Up!, All About Steve и Labor Pains са нищо друго освен изгубено време. В последните два съответно Сандра Бълок и Линдзи Лоън се опитват да спасят положението, но сам актьор филм не прави. Всъщност към безнадеждно трагичните филми мога да причисля поредната серия на сапунката American Pie: Book of Love, 3D щуротията Aliens in the Attic, Imagine That с Еди Мърфи, Hannah Montana: The Movie, в който ще видим противната Майли Сайръс, която все още не мога да разбера певица ли е, актриса ли е, но не че има особено значение, защото и в двете е талантлива колкото циганче от Столипиново.

Сигурен съм, че пропускам нещо, тъй като това е най-ескплоатирания жанр напоследък и прелива от предложения, но ето още няколко заглавия, които не съм уважил по един или друг повод – The Break-Up Artist, поредният от тъпите до болка пародии Stan Helsing, безобразната гавра с поредицата Legally Blondes, другата гавра Van Wilder: Freshman Year, Frat Party, в който може да чуете “мили” думи за България, Miss March, American Virgin, Bring It On: Fight to the Finish, Baby on Board, I Love You, Beth Cooper, Paul Blart: Mall Cop, Dance Flick, Weather Girl, My Life in Ruins, Confessions of a Shopaholic, 18-Year-Old Virgin, Without a Paddle: Nature’s Calling, Pink Panther 2. Култовият Ace Ventura е смачкан от Ace Ventura Jr.: Pet Detective, всеизвестният Road Trip също е опетнен от Road Trip: Beer Pong. За Dr. Dolittle: A Tinsel Town Tail няма да кажа и дума. Тук може би само Funny People, The Answer Man, Did You Hear About the Morgans? и Old Dogs ще изпъкнат пред останалите.

Романтика

В тази “графа” предложенията също не са много. Разбира се имайте предвид, че повечето романтики са комбинирани с комедия, което е парадоксално, защото обикновено любовта води до драми… но както и да е. (500) Days of Summer като че ли е най-интересното предложение. Стои под номер 226 в IMDB с оценка 8, но според мен е прекалено overrated. Аз не намирам нищо уникално или различно в него – просто една романтична история, разказана по един обикновен начин. Поради липсата на разнообразие обаче нямаше как да го пропусна, а и все пак две номинации за Златен Глобус – най-добър филм комедия и най-добра главна мъжка роля (Джоузеф Гордън-Левит). Направи ми впечатление само сладката и чаровна Зоуи Дешанел. The Rebound би трябвало да бъде комедия, но поради факта, че Катрин Зита-Джоунс и Джъстин Барта са скарани с нея, се концентрирам само върху любовната им игра, а тя е интересна, различна, пленяваща. Посланието на филма е, че за любовта няма възраст и граници, и наистина е така.

The Time Travelers Wife

Заглавията, които съм пропуснал да гледам са Love Happens с Дженифър Анистън и леко драматичния The Time Traveler’s Wife, който мисля, че ще е добро попадение, като се има предвид интересната история и добрия каст (Рейчъл МакАдамс беше брилянтна в The Notebook). Peter and Vandy също заслужава внимание.

Драма

В полезрението ми попаднаха малко стойностни заглавия и през годината разчитах на помощ от по-стари филми. The Soloist, начело с търсения напоследък Робърт Дауни Джуниър е може би най-добрата драма от тази година, която успях да гледам. Това в никакъв случай не я прави толкова добра, просто липса на конкуренция… криза, това е. Това е биографичен филм за изключително надарения музикално Натаниел (Джейми Фокс), който за жалост не е психически стабилен, което му пречи да показва таланта си професионално. Сега той живее на улицата и използва всяка глътка въздух, за да създава музика. Случайно бива намерен от ексцентричния особняк и репортер Стийв (Робърт Дауни), който търси своята история, за да запълни колонката си. Постепенно обаче Стийв харесва Натаниел и предлага приятелската си помощ, но дори това не е достатъчно за един истински хепиенд. Crossing Over е другата драма, на която искам да обърна внимание заради една личност, която се позагуби – Харисън Форд. Тук няма да видите дядо Хари да скача, преследва, бие и т.н… не, тук той играе спокойно и съвестно имиграционно ченге, което кротко разследва каквото има да се разследва. През останалото време на екрана виждаме на какво са принудени някои хора само и само да останат в страната на неограничените ограничения – Америка.

Засега не съм успял да гледам Before I Self Destruct на 50 Cent, Green Street Hooligans 2 и Five Minutes of Heaven. А дори циците на Джесика Бийл не ме накараха да изгледам Powder Bluе (е, видях само необходимата част).

The Soloist

Тук като че ли имам най-много очаквания. Да започнем с Crazy Heart, който ще видим някъде към края на първото тримесечие, а може и по-рано, кой знае. Засега има две номинации Златен Глобус за най-добра главна мъжка роля (Джеф Бриджис) и най-добра песен към филм. Аз очаквам да обере и номинация за Оскар. Разбира се и най-големия голям Up in the Air с Джорж Клуни. Нямам идея за какво става въпрос във филма, а и предпочитам да разбера след два месеца, но няма как да подмина 6-те номинации за Златен Глобус – най-добър филм драма, най-добра главна мъжка роля (Джордж Клуни), най-добра поддръжаща женска роля (Вера Фармига), най-добра поддържаща женска роля (Ана Кендрик), най-добър режисьор (Джейсън Рейтман) и най-добър сценарий. The Blind Side със Сандра Бълок е сърцераздирателна история за жена, която приютява бездомно и травмирано дете в своя дом и му помага да намери пътя в живота. Филмът се върти по кината в Щатите и също има номинация за Златен Глобус – за най-добра главна женска роля (Сандра Бълок). Любопитно ми е и да видя защо A Single Man е номиниран за цели три “глобуса” – за най-добра главна мъжка роля (Колин Фърт), най-добра поддръжаща женска роля (Джулиън Мур) и най-добра музика. Solitary Man, в който пък можем да видим Сюзън Сарандън, Майкъл Дъглас и Дани ДеВито изглежда любопитно заглавие. Точа зъби и на Brothers, който има две номинации Златен Глобус и е спряган за Оскар. Номинациите са за най-добра главна мъжка роля (Тоби Магуайър) и най-добра песен. На човека-паяк ще партнират Джейк Джилехнеалама… абе знаете го и прекрасната Натали Портман. Поредният филм, който мисля, че заслужава внимание е An Education, който носи номинация за Златен Глобус на Кери Мълиган за най-добра главна женска роля. А ето и едно европейско предложение – The White Ribbon, който е номиниран за най-добър чуждоезичен филм на до болка познатите ни Златни Глобуси. Към списъка добавям още няколко заглавия всяко с номинации за Златен Глобус – The Last Station – най-добра главна женска роля (Хелън Мирън) и най-добра поддържаща мъжка роля (Кристофър Плъмър); The Young Victoria – най-добра главна женска роля (Емили Блънт); Precious: Based on the Novel Push by Sapphire – най-добра главна женска роля (Гебъри ‘Габи’ Сидиби), най-добра поддържаща женска роля (Мо’ник), и най-добър филм драма; The Messenger – най-добра поддържаща мъжка роля (Уди Харелсън) и Everybody’s Fine, който включва в състава си имена, като Робърт Де Ниро, Дрю Баримор, Кейт Бекинсейл и Сам Рокуел. Лентата има и номинация Златен Глобус за най-добра песен.

Фантастика

Като фен на жанра тази година останах малко разочарован, защото качествените заглавия се брояха на пръститите на една ръка. Започваме с таз годишния първенец Star Trek. Всъщност тук място трябваше да намери и Avatar, но реших, че той е за по-специална категория. Та отрочето на Дж. Дж. Абрамс се чакаше с нетърпение от феновете (аз не спадам към тях) на култовата поредица. За мен беше просто поредния филм, който възражда една легенда и подходих леко песимистично. Ако трябва да бъда честен отидох на кино с очакванията за междузвездни битки, приключения на непознати планети и т.н. В интерес на истината във филма имаше от всичко, което исках и… ми хареса. Да, хареса ми филм, който е 11-ти пореден в сагата. Тайничко вярвах в Дж. Дж. Абрамс и той наистина ме спечели, а и не само мен ако съдя по оценката в IMDB – 8.1 и престижно 144-то място в Top 250. Така че още веднъж “Браво!” г-н Абрамс за това, че сте успяли да излезете от Холивудската тоалетна и сте направили достойно продължение на един от най-великите фантастични филми за всички времена. Между другото Star Trek спечели и друга награда – най-пиратстван филм с недостижимите почти 11 млн. даунлоуда.

Star Trek

Второто ми предложение се казва простичко Moon. Някъде из тази статия бях писал, че сам актьор филм не прави… е, да ама не! Сам Рокуел го прави при това доста добре. Moon е типичен пример за това как нискобюджетен научно-фантастичен филм, слага в малкото си джобче много други. Естествено този род филми не залагат на ефекти, а на сюжет и аз не искам да ви убивам единственото удоволствие, като спойлвам. Но с няколко думи – изолиран на Луната, Сам (Сам Рокуел) контролира минната дейност на енергиен ресурс и брои дните до завърщането си на Земята. Само че в един момент прекалено дългата изолация започва да оказва влияние на психиката му… И така, гледайте Moon.

Moon

Друг филм, оставил отличителен белег върху сухата 2009-та е District 9. Това заглавие бе приятната изненада на годината, а негов продуцент е не кой да е, а Питър Джаксън. Нискобюджетната продукция ни води в Южна Африка, където трайно са се заселили… извънземни! Сега дали е по тяхно желание или не е отделен въпрос. Факт е обаче, че те си живуркат в нещо като гето, специално създадено за тях. Идва време, в което те трябва да напуснат “жилищата” си и да се преместят на едно “по-хубаво” място, а на избрани хора се пада честта да им го кажат в… антените? Нещата както винаги се объркват и играта загрубява. Филмът е много добър и си заслужава гледането, а и къде другаде ще видите извънземно клошар? А, забравих да го похваля и на хартия! Лентата заема 98 място в IMDB Top 250 с оценка 8.3 и има номинация за Златен Глобус за най-добър сценарий. Последната фантастична курабийка, която ще разгледам е Pandorum. Той ме остави със смесени чувства, може би, защото очаквах много. Исках нещо психо, нещо хардкор в стил Event Horizon и подобните му, ноооо не получих точно каквото исках. Филмът почти през цялото време си поддържа тежката загадъчна атмосфера, клаустрофобията и чувството на безизходица, което говори добре, но въпреки това нещо липсваше. Някак доскучаваше това непрестанно оглеждане и лазене по коридорите, а когато то беше раздвижено от екшън съжалявах и си исках лазенето обратно. Просто екшън сцените в този филм са под всякаква критика. Камерата просто не се спира, сменя кадрите прекалено бързо, звукът постоянно свисти, църка и пищи… изобщо трагедия. Ако си затворим очите за това обаче пред нас се разкрива един психологичен хорър който не ви дава да разберете кой е добър, кой е лош и къде по дяволите се намирате до самия край.

Фентъзи

Тук положението е по-плачевно и от фантастиката. Много малко фентузи заглавия се появиха през тази година и за да не губим време направо ви представям Harry Potter and the Half-Blood Prince. Искам още в началото да отбележа, че не съм особен фен на поредицата и да заявя, че това беше най-скучната част досега. Никога не съм преспивал пред киното само, за да гледам на премиерната дата поредната част от историята за очилатия е*льо и неговата магическа пръчка. Винаги съм изчаквал страстите да стихнат и тогава да го изгледам на спокойствие. Същото се случи и този път, но бях жестоко разочарован. Може би тук истинските фенове ще се изкажат, защото все пак той се движи по сюжет на книга? И докато се чудите какво да отговорите аз ще драсна няколко реда и за Underworld: Rise of the Lycans. Друга поредица, на която не съм особен фен, но въпреки това гледам да не изпускам. Действието в тази част се развива преди миналите две, но това раздвижване в историята не помага по никакъв начин. Отново до болка познатите бълвочи ги има и тук. Засега Blade не предава фронта, но нямам предвид, че той е великия филм, просто всичко останало е адски зле. И… ами това е.

Harry Potter and the Half-Blood Prince

Имаше няколко заглавия, които пропуснах – Dragonball Evolution, хипер нискобюджетния The Hunt for Gollum и номинираният за Златен Глобус за оригинална музика – Where the Wild Things Are. The Lovely Bones също е номиниран за престижната награда с най-добра поддържаща мъжка роля (Стенли Тучи). Филмът има интересна история – за момиче, което е убито и отива в Рая. Оттам тя има възможност да наблюдава, както скърбящото семейство, така и… убиецът й. Ще го видим в България чак края на март 2010 обаче.

Приключенски

В този раздел ще започна с една приключенска комедия, наречена Land of the Lost. Тя представлява много сериозен микс от психичното разтройство на сценаристите и зелева чорба. Т.е. цялата работа смърди. Но дори смърдящите неща понякога имат своя чар и този филм е доказателство. Гледайте го, а ако не ви хареса винаги може да ме понаплюете. The Last Templar много ми напомни на нискобюджетните приключенски филмчета от близкото минало. Защо ли? Ми защото си е такъв! Елементарен… не точно… по-скоро елементарно-забавен с приключенски дух. Става за разпускане. Race to Witch Mountain от друга страна е доста голямо недоразумение на Дисни. Да си призная, съпките на Скалата или Дуейн Джонсън от кеча в киното бяха сравнително успешни, поне за тъпия американец. Дори аз бих си погледнал краката и бих измъмрил, че Дуейн умее да прави екшън, макар и елементарен. От известно време насам обаче кариерата му в киното е тръгнала стремглаво надолу, защото той се снима във все по-абсурдни филми. Не разбирам каква е тая мания на определен етап от кариерата си някои холивудски звезди да се снимат в детски филмчета? Скалата го направи, сега и Джаки Чан с The Spy Next Door, Бурс Уилис в The Kid, Арнолд Шварценегер в Kindergarten Cop и пр. Толкова са много, че чак се замислям дали да не пусна и нова статия специално по темата. Но да се върнем на Race to Witch Mountain… а краткият извод е, че филмът не струва.

Solomon Kane

The Road може би ще е нещо по-различно, макар че от плот-а му струи посредственост. А Solomon Kane изглежда епично, но какво всъщност е ще разбера едва след като го изгледам.

3D / Анимация

Тук всяка година има малко, но адски свежи заглавия, които не познават възрастта. Започвам с претендента за тази година – Up. Това е едно много сладурско, забавно и колоритно филмче, което пропуснах на 3D, но съм сигурен, че е било феноменално. Засега има 2 номинации за Златен Глобус – най-добър анимационен филм и най-добра музика, заема престижно 70-то място в IMDB с оценка 8.4 и е спечелил на Pixar над $700 млн. Предполагам го очакват и номинации за Оскар. Честно казано обаче това единственият анимационен филм за тази година, който ме остави със смесени чувства. Защо ли? Просто колкото и забавен да беше… всъщност не беше. Филмчето започва адски тъжно и това усещане не ме пусна през цялото време. Фен съм на драмите, но някак тук миксът с комедия като че ли махна една точка от крайната ми оценка. Не ме разбирайте погрешно – Up е невероятен и задлъжително трябва да се гледа, но просто е по-различен.

Up

Продължавам веднага с Ice Age: Dawn of the Dinosaurs. Третата част на култовата поредица събра рекордни приходи, но само толкова засега. Все още няма номинация, като е спорно дали ще се бори с Up за награда на Академията. Ако се чудите какво е моето мнение, то със сигурност ще отговоря положително. Още от трейлърите се разбра, че неописуемото чувство за хумор не е напуснало създателите на поредицата. Извод – чудесно забавление за цялото семейство! Cloudy with a Chance of Meatballs се нарежда до Up за най-добър анимационен филм при “златните глобуси”. Според мен го конкурира доста успешно и има нужните съставки, за да спечели. Хуморът е свеж, визията е прекрасна, изпълнена с цветове, историята е забавна и новаторска и на всичкото отгоре върви и на 3D! Planet 51 е анимацията, която гледах в комплект с “кюфтетата” . В интерес на истината остави у мен усещането, че е прекалено детска… на пръв погледн по нищо не се различава от конкуренцията, но това беше заключението ми. Логично не може да се похвали с почти нищо на хартия, но за сметка на това историята му е много силна, защото обръща света наопаки и ни пренася на място, където хората са извънземни, а извънземните са местното население. Наистина филмчето е забавно и ни показва какво е чувството да си вид подложен на експерименти или унищожение. Two thumbs up! След възхода на предните 4 заглавия идва ред и на едно падение наречено G-Force. Морските свинчета пехотинци не успяха да зарадват достатъчно публиката и филмът получи много ниски оценки. Няма как да пропуснем и Monsters vs. Aliens с гласовете на Рийз Уидърспуун и Хю Лори. Филмът не блести с кой знае каква идея, но това не му пречи да ви остави с усмивка на лице след финалните надписи. Историята е простичка – по лошо стечение на обстоятелствата ценен галактически материал под формата на метеор попада в тялото на красива мацка, която е на път да се омъжи и обикаля нервно около църквата. Попаднал в тялото й, материалът действа като виагра и в един момент нашето момиче придобива размерите на осем-етажна панелка в Обеля. Сватбата се прекратява, а горката жена е вкарана в строго охраняван затвор, заедно с още няколко причудливи същества. Както вече ви подсказах, материалът се оказва доста ценен и “злото” се опитва да си го върне, нападайки родната ни планета, но кой ще може да ни предпази от това? Monsters vs. Aliens! 9 (Nine) беше заглавие което очаквах с нетърпение поради простата причина, че един от продуцентите е Тим Бъртън. За жалост може би заради прекалено големите ми очаквания, лентата ми се стори леееко посредствена. Всичко почва почти мигновенно и свършва преди да се усетите. Единственото нещо, което ми допадна в него бе пост-апокалиптичната среда. Все пак, като се има предвид времетраенето му може да му хвърлите едно око. Завършвам основните ревюта с една много странна анимация наречена Coraline. За разлика от конкурентите й тя наистина е уникална сама по себе си, но също така много напомня на The Nightmare Before Christmas или на Beetlejuice, но в анимационен вариант. Общо взето от нея лъхаше стила на Тим Бъртън, но след бърза проверка установих, че всъщност режисьора на Coraline стои именно и зад The Nightmare Before Christmas. Какво ни предлага филмчето обаче? Всичко друго, но не и пухкави облачета, детски усмивки и цветове. Пригответе се да се потопите в един мрачен свят, в който няма място за милост. Свят пречупен и извратен, омагьосан и мистериозен. Отдавна ми се искаше нещо подобно и ето че се появи, дори си чака Златния Глобус за най-добра анимация (а според мен го заслужава). Гледайте го задължително!

Coraline

Единствената анимация, която не успях, но искам да гледам през тази година е A Christmas Carol. Фен съм на Робърт Земекис, фен съм на фентъзитата, фен съм на Коледа, фен съм на Джим Кери. Чакам HD.

Трябва да отлича още няколко филмчета, които нямах щастието или нещастието да гледам. Това е например Tinker Bell and the Lost Treasure, който вече мина по кината, но ми се стори безкрайно детско-женски. The Princess and The Frog върви в момента по кината, но дори номинацията му за Златен Глобус за най-добра анимация и високите му оценки не успяха да ме спечелят. Идва ред на няколко продължения – Alvin & The Chipmunks The Squeakquel, Arthur et la vengeance de Maltazard и Happily N’Ever After 2. И трите имат брутално ниски оценки, а и като че ли оригиналите също не бяха кой знае колко силни. Toy Story пък се възроди в Toy Story 1 3D! А поредният претендент за най-добра анимация на “златните глобуси” е Fantastic Mr. Fox, озвучен от Джордж Клуни, Мерил Стрийп и Бил Мъри. Не съм имал късмета да го гледам, но определено мисля да го направя. Добавяме един Astro Boy и великолепната късометражна анимация Partly Cloudy (гледай), която ни показва какво е да имаш истински приятел.

Мюзикъл

Тук кандидатите са само двама и тъй като не си падам особено по жанра няма как да изкажа мнение. Все пак дами и господа – Fame и Nine (чака се края на януари по кината в България). Вторият има и цели 5 номинации Златен Глобус – най-добър филм, най-добра главна мъжка роля (Даниел Дей-Люис), най-добра главна женска роля (Марион Котияр), най-добра поддържаща женска роля (Пенелопе Круз) и най-добра песен.

Спорт

На спортния небосклон също не е кой знае колко пренаселено и отново имаме два кандидата – първият е Goal III. Маниак съм на тема футбол, но определено тази поредица никак не ми влияе добре. Първата част се траеше, втората беше зле, а третата просто ме плаши и изобщо не мисля да я пробвам. Вторият кандидат отново е на футболна тема – The Damned United и представлява поглед върху 44-дневното пребиваване на Брайън Клъф, като треньор на Лийдс Юнайтед.

Документални

Тук за жалост съм бос, като Пепеляшка посред нощите… Има само четири филма, които ми направиха впечатление, но и четирите не съм ги гледал. Първият от тях е This Is It – последното сбогом на/към Майкъл Джексън. Все пак винаги има печеливши от нечия смърт и този филм никой не може да ме убеди, че не е точно това – мръсна печалба. Второто ми предложение е Home. Доколкото помня се разпространяваше свободно, но дори това не ме грабна тогава. Със сигурност обаче остава един от филмите, които искам да гледам, защото обичам планетката ни и вярвам в красотата й. Iron Maiden: Flight 666 е филм за неостаряващата рокгрупа! Но това не е единственото рокаджийско предложение – Anvil! The Story of Anvil е пред вас и чака.

Биографични

За добро или зло тук не мога да помогна с някакво мнение, тъй като по принцип гледам да страня от този жанр. Падам си само по хитовите заглавия, а те никак не се появяват често. Въпреки всичко съм подбрал за вас няколко филма, които си заслужават вниманието малко или много. Това са Coco avant Chanel, Notorious и Invictus.

Лични номинации

Номинациите разбира се са относителни, тъй като съм пропуснал доста заглавия, които са наистина стойностни и се борят за награди. И все пак…

Филм на годинатаAvatar.

Най-добър екшън – Заради слабите попълнения тази година, логично е да отсъдя наградата на един филм, който не е съвсем за категорията. И все пак Джеймс Камерън доказа, че умее да създава екшъни с Terminator, Aliens и True Lies. С новото си отроче отново го показа, така че печелившият е Avatar. Подгласници Transformers: Revenge ot the Fallen и G.I. Joe: The Rise of Cobra.

Най-добър трилър – Малко изненадващо ще бъде за някой, но The Box. Подгласник Law Abiding Citizen.

Най-добър хорър – Поради липса на качествени заглавия единственото ми предложение е Friday the 13th.

Най-добра комедия Year One. Подгласник The Proposal.

Най-добра романтика – Може да ви звучи странно, но всъщност в Avatar има една доста дълбока любовна история, която ми допадна най-много измежду кандидатите. Подгласник The Ugly Truth, заради закачливите диалози.

Най-добра драма – Тук може би имам най-много пропуски, така че мнението ми изобщо няма да е обективно. Единственият печеливш излиза The Soloist.

Най-добра фантастикаStar Trek. Подгласник Moon.

Най-добро фентъзи – Поради абсолютната липса на качествени заглавия няма кой друг да вземе награда освен Harry Potter and the Hal-Blood Prince.

Най-добър приключенски – Същото важи и за тук. Със сълзи на очи давам награда на Land of the Lost.

Най-добра анимацияCoraline. Подгласник Cloudy with a Chance of Meatballs.

Най-добър актьор – Ако ме питахте миналата година, то отговора щеше да бъде ясен – Хийт Леджър, но сега е по-различно. Тази и следващата категория бяха най-трудни за избор, защото, както вече казах не съм гледал доста заглавия, които разчитат предимно на актьорската игра и може би имена като Джордж Клуни, Морган Фрийман или Джеф Бриджис биха заслужили повече личната ми награда. Засега моят печеливш обаче е Кристоф Валц.

Най-добра актриса – Също много труден избор, но заставам зад Зоуи Салдана. Подгласник Сандра Бълок.

Най-добър режисьор Джеймс Камерън (Avatar). Подгласник Куентин Тарантино (Inglourious Basterds).

Най-добър сценарийInglourious Basterds (Куентин Тарантино). Подгласници – Watchmen (Дейвид Хейтър, Алекс Це, Дейв Гибънс и алан Мур) и Avatar (Джеймс Камерън).

Най-добра музикаAvatar (Джеймс Хорнър).

Най-добри визуални ефектиAvatar (WETA Digital и много други). Подгласници Transformers: Revenge of the Fallen (ILM и много други) и 2012.

Както виждате сами, опитал съм се да покрия възможно най-много филми от изминалата 2009 и статията стана меко казано гигантска, а клавиатурата ми взе да дава заето. Не съм успял да гледам доста заглавия, които си заслужават, така че не съм перфектен в това отношение, но скоро смятам да се поправя. Като цяло мисля, че тази година индустрията спечели доста и се надявам това да окаже влияние и догодина да видим, както типичните блокбъстъри, така и доста повече стойностни заглавия. Всъщност доказателство за успешната година е и предпоследният уикенд на бокс офиса в Щатите, където беше постигнат рекорд – обща печалба от $260 млн. за първите 12 филма в чарта. Начело на класацията са съответно Avatar и Sherlock Holmes. Warner Bros. стана най-печелившото студио за втора поредна година, реализирало над $2 млрд. приходи на собствена земя. За разлика от MGM, които са на прага на фалита, но по-скоро заради стари проблеми.

И така, надявам се да съм бил полезен с тази статия, в която се опитах да кажа по някоя дума за около 220 заглавия. Дано да съм помогнал при избора или търсенето на качествените филми на 2009.


Коментари (10)

  1. Отговор December 31, 2009 / 18:58 jorok: Киномаратон 2009! След два дена работа .. – edno23.com

    […] най интересни заглавия на 2009! Весело посрещане на НГ! http://joro.me/movies/the-movies-of-year-2009/ в Любими преди 12 секунди edno23.com Начало контакти […]

  2. Отговор January 2, 2010 / 12:46 Никола Овчарски

    Кратък пост 🙂

  3. Отговор January 2, 2010 / 14:16 Joro

    Дам, от най-кратките 😀 И част да си прочел, надявам се да ти е бил полезен или интересен 😉

  4. Отговор January 2, 2010 / 22:21 Любо

    Евала ти за усърдието, но сериозно ли очакваш някой да го прочете? Така не оставаш шанс някой да ти опонира на мнението 😀

    .. а и таговете са ти малко!

  5. Отговор January 2, 2010 / 22:58 Joro

    Очаквам някой да прочете това, което го интерсува 😉 За това го разделих на жанрове 🙂 Ама ти винаги си контра, така че и без четеш ще ме затапиш 😛 Таговете са доста малко, но сложих най-важните 😛

  6. Отговор January 17, 2010 / 23:52 Mariya

    Благодаря ти за поста! Труда ти трябва да се оцени, надявам се повече хора да го прочетат! Като един филмов маниак ми беше крайно интересно да го прочета. Има филми, на които мненията ни съвпадат и други на които сме с коренно различни възгледи. Но не мога да ги изредя. Има и филми, които не съм гледала, но ще изгледам заради теб :Р

  7. Отговор January 18, 2010 / 00:05 Joro

    Разбира се, че има различия, не може без тях 🙂 Аз изгледах доста заглавия, които по-горе си бях набелязал и например ако сега трябва да импровизирам с номинациите, то ще има доста размествания, но какво да се прави. Интересно кое ще гледаш заради мен пък 😛

  8. Отговор May 3, 2010 / 15:30 FunnySite

    Браво за осърдието !

  9. Отговор February 11, 2011 / 15:17 Иван Симионов

    Rедовно чета рубриките на joro.me- blog . Поздравления на целият Ви екип с пожелания за абсолютно нови и големи успехи.

  10. Отговор February 11, 2011 / 16:29 Joro

    Радвам се, че ти е интересно и четеш, но не сме екип, а само аз, защото все пак това е личен блог ;). Мерси за успехите, пожелавам ги и на теб.

Contact
captcha