BMW M3

Хъм, по-наблюдателните от вас предполагам са забелязали, че с пускането на новия сайт в лявото меню имаше един забавен бутон “Will Code For BMW M3”. Като дизайнвах сайта исках да има нещо, което да допринесе за свежото настроение и мислех, че това ще забавлява доста хора, макар да бях напълно сериозен с идеята му. Отскоро този бутон го няма, просто защото реших, че трябва да поема нещата в свои ръце и след едно доста интензивно пътешествие до Германия се сдобих с това бижу.

bmwm3

Пътешествието беше интензивно, защото аз и един приятел в работен ден, след работа, потеглихме в посока Швабише Гмюнд (невероятно за произношение име) – градче близо до Щутгарт. Накратко. Тръгнахме от БГ към 20:00 часа, преминахме през цяла Сърбия и Унгария и приблизително след 10 часа път в ужасно време, заради преминаващата през това време в Европа тропическа буря, решихме да спрем на един паркинг и да поспим час. Това беше до австро-унгарската граница. След това поехме още близо 10 часа път и се озовахме в градчето. Видяхме собственика – млад руснак, който щял да си купува апартамент и беше доста тъжен, че трябва да се раздели с “бебчето” си. Харесах я, подписахме договора и вечерта му преведох парите. На сутринта, благодарение на Fibank и смазващите комисионни превода беше нареден, а ние се намирахме в тамошния КАТ, където за 30 мин свършихме работа и колата беше прехвърлена. Веднага поехме в обратна посока, като спахме отново близо до унгарската граница, на брега на някакво невероятно ветровито австрийско езеро. На следващия ден вече бяхме в България. Така за близо 3 дни направихме почти 3500 км, което е смазващо дори за мен – човек, който обича да кара.

Joroffroad – Toyota Land Cruiser 70

Да си призная честно от край време губя вяра в новите автомобили и новите продукти като цяло, но те са тема на друг разговор. Мисля че на всеки е ясно как всичко се прави през пръсти с цел бърза печалба, но от това обикновено страда крайния потребител. И тъй като аз не обичам да ме гаврят с половинчати продукти, преди около 2 г. се разделих и с първата си кола – Mitsubishi Lancer X. Реших да премина на по-евтин и по-стар вариант и така няколко месеца по-късно се сдобих с BMW E46 320 D Coupe. Имам я от година и половина, скоро ще навърши 10 г. и ми допада доста повече от Мицу. Ако има някой, който чете това и мисли за покупка на подобна с две думи мога да обобщя – колата е здрава, но счупи ли се нещо… парите не са малко, а повечето майстори са за публичен разстрел (аз едва наскоро попаднах на наистина способни момчета). Като изключим това, возията е стегната, харчи изключително малко за вървежа, все още изглежда изключително добре (особено измита) и като цяло е прекрасна кола за млад човек. Единственият й проблем е, че е изключително ниска и опира на най-невероятните места, а тъй като аз съм човек планинар, реших, че ми е необходимо нещо по-сериозно.

И така достигаме до основната тема – от месец насам се сдобих с една от най-запазените бройки TLC 70 може би в България (без да преувеличавам). Ето снимчица от деня на покупката. Интериорът и екстериорът са свърх запазени. Ръждата е почти никаква, което за тези години си е постижение.

Както почти винаги се получава – гледаш едно, взимаш нещо съвсем друго. Случаят е такъв – търсих джип с голям бензинов мотор, вместо това взех такъв с малък дизелов.

Тойотката е набор ’88, двигателят е 2.4 турбодизел (2L-T), генерира умопомрачаващите 86 коня и ускорява от 0 до 100 за около 2 дни. Но не това е важното в случая, а първо как се справя в гората и второ състоянието й, което е безупречно за 25 годишната й история. Още при огледа се влюбих и реших, че това ще е дзверо. Бях резервиван от мощноста й и наистина колата е мудничка за градско каране, така че за там ползвам бавареца, но в гората… липсата на мощност просто не се усеща, защото това животинче катери всичко при това с обикновени зимни галоши.

Колата е оборудвана с ръчни хъбове, което за мен е плюс. Има теоретичен централен блокаж и заден LSD, което поне на хартия я прави не особено проходима, но аз и офроуд дружките в офиса сме силно впечатлени от възможностите й без да е подготвяна.

По нея няма никакви видими доработки, което отново е плюс, защото аз ще мога да я модифицирам както поискам. Дори това, което виждате по-горе е оригиналната боя и тъй като собственикът преди мен, а и явно предишните не са ходили на сериозен офроуд, по нея нямаше една драскотина. Е, засрамено мога да кажа, че вече има, но ме сърбят пръстите за приключения.

Смятам да я поддържам много стриктно, но и да я ползвам за това, което е направена, а именно да бъде на места, където другите не могат. TLC 70 си е легендарен модел на Тойота и е предназначена за едни от най-суровите условия.

Благодарение на нея уикенд разходките ще се увеличат, а с това и видеата в YouTube профила ми. По-долу пускам някой от по-интересните кадри от последната разходка миналия уикенд, както и линк към целия албум.

Преди, когато пуснах обявата за продажба на Lancer-a, доста хора се свързаха с мен по-скоро за информация около модела. Сега също бих дал изчерпателно инфо на всеки, който се е наточил на подобна 70-ка.

YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image

Плейлист – Бистрица 24.02.2013 г. @ YouTube

Снимки – Бистрица 24.02.2013 г. @ Picasa

И един малко по-стар албум от съвсем първата ми офроуд разходка:

Снимки – Бистрица 09.02.2013 г. @ Picasa

MacBook Pro Retina 13″

На тазгодишното коледно парти бях приятно изненадан от фирмата… И тъй като това е първият ми Mac, няма как да не отбележа събитието.

Дисплейът е наистина феноменален, а лекотата, с която се работи е впечатляваща. Конфигурацията, с която е екипиран конкретния модел е i5 2.5GHz, 8GB RAM и 256GB SSD. Естествено, това което прави уникално Retina поколението на MacBook освен дисплея е премахването на старите бавни хардове и подмяната им с SSD. Освен това вече нямаме външна видеокарта (това важи и за последното не-Retina поколение на 13″ модели), а е използвана вградената Intel HD4000, която дава наистина невероятни резултати. Тези два компонента са витални, тъй като първо че намаляват шума от допълнителните перки и второ спомагат за намаляването на размерите.

Аз съм абсолютно втрещен от крайния продукт. Когато работя с него виждам голямата дупка между конкуренцията и Apple във всеки един детайл.

Българските пътища strike again!

Четвъртък вечер на път за Пловдив, минавайки по Околовръстното се набих в един кратер и резултатът се вижда по-долу. Всъщност това не се случи веднага, а след километър-два, малко след като подминах Overdrive на магистралата. Или гумата се е пукнала и бавно е изпуснала или е изпускала през крива джанта.

След като извендъж се усети, че нещо не е наред, спрях и видях пораженията. Каръщината продължи, защото резервната гума не бе ползвана никога и съответно не беше напомпена. Аз си държа в колата едно компресорче, което вече няколко пъти ме спасява, но точно този път се прецака. С един от спътниците ми се разходих няколко километра назад до Лукойл откъдето купих крачна помпа с кристали Сваровски и диамантено покритие на педала.

Последва доста дълго пътуване до Пловдив, а на следващия ден покупка на 2 задни гуми, изправяне на джанта и реглаж на предница.

Как да не си плащаш данъците и винетките с кеф?

The Week After Diablo III

За някои краят на света ще настъпи на 21.12.2012, за други е след 3 дни – 15.05.2012 г. На въпросa “Има ли живот след “смъртта”?” първите ще се позамислят, но вторите определено ще отговорят с “Не!”.

Това е то, Diablo III.

Ето с какво смятам да оцелявам аз през следващата седмица! 😀

Повечето от храната ще приготвя идните дни, за да може да се консумира бързо и както се казва – на място. Подозирам обаче, че повече ще наблегна на джънка…

Остава ми да се моля за читав нет, по-малко гръмотевични бури и да не спира токът. Ако всичко е ок, то активността ми в блога ще бъде сведена до минимум за неопределен период от време 😀

Айде, ще се видим някъде там!

Contact
captcha