Red Hot подлютиха столичани!

Хоп! Макар и с леко закъснение (отново) няма как да пропусна съботното събитие, в което Red Hot определено оставиха трайна следа в музикалния живот на българина.

Часът е 7, 7 без 10, а аз паркирам прашното БМВ някъде около залата, доволен от живота и факта, че все още има места за паркиране. Изобщо няма да засягам темата за капацитета на залата, местата на паркинга, дръвчетата по него, както и основния пътен възел, минаващ точно покрай Арена Армеец. Това ми е първо мероприятие там, но съм минавал покрай концерти и знаех какво е. Нашите могат да вземат пример от братята сърби и тяхната Белгардска Арена, която е на метри от централната пътна артерия, но въпреки това един час след концерт не можеш да разбереш имало ли е някакво събитие там.

Ениуей. Почти веднага се наредихме пред опашките за бира, като ми направи впечатление първо, че бяха малко на брой и второ, че персонала беше още по-малко. То като цяло организацията ми се стори малко претупана на фона на таз годишния Sofia Rocks, където не мога да се оплача от нищо.

Та, пием си бира и чакаме, пием си и чакаме и след пиене и чакане към 9 без нещо влезнахме в залата, където подгряващата група точно свиреше последното си парче. Билетите ни бяха Front Stage, но тълпата вече се беше барикадирала, така че този път останахме малко по-назад, но все пак на достатъчно добро място. Почакахме още малко и към 9 и 25 шоуто започна. Red Hot Chili Peppers бяха там! Бандата, основата преди около 30 години, бандата, която ни прекара през 90-те и остави само приятни спомени в сърцата ни, беше тук, лайв! “Арена Армеец” беше взривена веднагически и това се усети по грачещите фенове. Аз кръстосвах пръсти с надеждата да изсвирят повечето си хитове, а не да разводняват като Guns. Молитвите ми се сбъднаха и RHCP съчетаха новото си творчество с легендарните парчета. Публиката се включи много добре на “Otherside”, “Under The Bridge” и “Californication”, като на места надпяваше Антъни, който ми се стори леко статичен… сякаш е петокласник, който ще рецитира стихотворение наизуст. Добре че беше лудака Флий да каже някоя дума, но като цяло играта с публиката беше малко. Същият този ненормалник подскача и се чекна по всякакъв възможен начин през всичките почти два часа. Имаше и певческо соло, което по-добре никога не повтаря, ходеше на ръце и изобщо куфееше на макс. Останалите също се раздадоха във физическо отношение, като единствено милия Josh Klinghoffer си беше седнал на едно столче заради контузия на крака и си дрънкаше айляшката. Похвално е да се отбележи, че RHCP не отмениха концерта си заради това, както някой лигльовци напоследък.

Парчетата минаваха едно след друго, като през 3-4 по-старички, вкарваха по нещо ново. Публиката се кефеше на всичко. Сцената беше много ефектна, като признавам имах големи съмнения преди да започнат. Всичко обаче беше изпипано така, сякаш ще свирят на стадион (а то си трябваше де). Гигантският екран и 4-те помощни пред него обогатиха звуковата наслада с визуална такава. Евалата.

Времето мина толкова бързо, че поне аз исках още. Бисът беше брутално поискан с около 5 минути викове в тъмнината. Огря ни с още 3 парцала, последният от които Give It Away, който изпрати и без това екзалтиралата публика подобаващо. Браво Ред Хот! Първият концерт в София беше повече от приличен, но това май не трябва да бъде изненада за легенди като тях.

Ето и някои от парчетата, които успях да запиша на телефона. Някои от парчетата са отрязани, заради бавни реакции 😛

прочети нататък »

Sofia Rocks 2012, 07-08.07.2012

Sofia Rocks 2012 приключи! Много уважавам подобни събития, така че не мога да пропусна да споделя впечатления от феноменалния фестивал. За разлика от преди, не смятам да съм многословен и ще направя просто един кратък обзор на случилото се.

И така, може би трябва да започна с това, че в тазгодишния огнен ад, не успяхме да видим Godsmack, Iggy и Lou Gramm, но за сметка на това имаше доста други приятни изненади.

Първият ден започна доста силно със Sweet Savage – енергичните “дядковци”, които точно като Anthrax преди 2 години на Sonisphere, взривиха тълпата с качествен рок. Оказаха се готини пичове. Впоследствие на няколко пъти ги засичахме да се снимат с хората из стадиона.

След тях излезнаха трагичните Scar Symmetry. Тея хора са си само за mp3-ки – просто на живо съкват яко, а и отвратителния звук не им помагаше.

Heaven Shall Burn ги заменихме със сладко похапване и пийване на жива бира близо до стадиона. Колкото и течност да влизаше, нищо не излизаше… това беше потвърждение за невероятната жега.

Върнахме се за Clawfinger, заради които и основно отидох през първия ден. Еми хората си изкъртиха и споделям мнението на други, че трябваше те да бъдат хедлайнери. Не че след тях Trivium не се представиха добре, просто стила им не е толкова комерсиален и вероятно трудното възприятие накара много хора да поемат към изходите. Иначе бандата е изключително млада, вокалът на няколко пъти изрази възхищение от страната и феновете; сподели, че за първи път свирят на стадион и са хедлайнери и наистина на тази възраст си е сбъдната мечта. Така де, в метъла трудно се пробива млад, не като разни тийн педалчета тип Бийбър. Общо взето пича звучеше искрено и групата свиреше от сърце.

Като цяло първият ден бе по-слаб и от към публика и от към групи, но то си се очакваше след отпадането на Godsmack. И все пак още веднъж – евала на пичовете от Trivium, че въпреки крехката си възраст се справиха отлично и взаимодействаха с тълпата постоянно, а след всяка песен споделяха по някой интересен факт от пребиваването си тук или пък изказваха благодарности.

Вторият ден започна дори по-ударно от предния. Ugly Kid Joe така разгорещиха положението, че се зачудих откъде дойде тази енергия от страна на групата и публиката в най-големите жеги.

След тях ангелският глас на Шарън от Within Temptation изпълни стадиона, а феновете дори изригнаха повече. Женският вокал определено беше добро разнообразие, а и като изпълнение се справиха повече от отлично. Шарън, както и вокала на Trivium от предната вечер останаха супер изненадани как така толкова хора в малката България ги познават, че дори и пеят с тях. Също така въпросните две групи директно и индиректно подсказаха, че отново ще посетят страната ни и честно да си призная бих отишъл пак и на двете… особено на Within.

Дойде време за Kaiser Chiefs, които мислех да пропусна, но мнението на другите надделя и се забихме още по-напред, за да пазим места за Аксел. Лично за мен Kaiser-ите бяха слаба работа, но то не са и точно мой тип. Едното Ruby, Ruby, Ruby не ги спаси. Тълпата обаче беше на друго мнение и ги хареса.

И ето, че дойде време за Guns, т.е. всички се подготвиха за поне 2 часа чакане. Шок. Точно по програма, дори малко преди това лампите изгаснаха, а тълпата се възбуди като пъпчив тийнейджър, който отваря първия си Playboy. Всички, включително и моя милост крещяха “Guns N’ Roses”. Скоро след това дойде и моментът, в който “розите” една по една започнаха да изникват. Естествено тълпата екзалтира при появата на самия Axl. Неспирните викове продължиха и с втората песен – Welcome To The Jungle. След това обаче ръцете на хората се поотпуснаха, а Guns се отдалечиха от хитовата си колекция. Към средата на изпълнението си отново започнаха да връщат позаспалата тълпа с безсмъртни песни. И наистина казвам позаспала, защото примерно на Ugly Kid или Within, ръцете на хората бяха нон-стоп горе, докато тук изригваха само на култовите парчета.

Спокойно концертът можеше да е час и половина, максимум два. Просто прекалено разтеглен ми се видя. Иначе какво да кажем за Аксел? За мен изглеждаше уморен, изхабен и нямаше енергия в себе си. Възможно е да е заради турнето, а може и да е от годинките. Няма как да съм абсолютно сигурен като не съм го гледал друг път на живо. Голямата въпросителна преди концерта беше гласът му. Ами да, не е същият Axl, определено. На някои песни звучеше прегракнал, на други се доближаваше до златните си години. При всички положения кофти озвучението също изигра лоша шега, но и между другото доста настройки удариха докато го нацелят както си трябва.

Но това по никакъв начин не развали удоволствието, което изживях. Преди години дори не съм си и помислял, че някога ще бъда част от нещо толкова епично. Че ще пея Sweet Child of Mine, Knockin’ on Heaven’s Door, Paradise City, November Rain и много много други не с кой да е, а със самия Axl. Просто е толкова яко, че дори сега като пиша това настръхвам от кеф. Предполагам всеки от вас си има един Bucket List или списък с нещата, които иска да направи преди да умре. Не е задължително да е на хартия, може да е в главата ви. Е, “Да бъда на концерт на Guns N’ Roses!”  беше едно от нещата в моя списък. И наистина какво изживяване – скачаш, крещиш и пееш песни, които завинаги ще останат в историята, затваряш очи, отваряш ги и виждаш стотиците около теб, които правят същото. Наистина човек може да съжалява ако пропусне подобно преживяване… Чувстваш се едно цяло с милиони други.

Искам да споделя и нещо, което ми направи адски голямо впечатление. Въпреки че Axl не взаимодействаше постоянно с публиката, след всяка песен следваше поклон, носещ в себе си изключителен респект към хората отпред. Евала заради което!

Не знам дали Guns ще стъпят отново на българска земя, не знам дали и ако го направят ще отида отново. Знам само, че това беше незабравимо шоу, сбъднало много мечти (особено на тая дето се обясняваше в любов на Аксел по едно време), променило много животи. В очите на някои хора си личеше хипнозата, на която са подложени, личеше си желанието и страстта, личеше си любовтта към легендата. За някои това е била приказна нощ, за други просто поредният концерт. Вие от кои сте?

P.S. Ако на някой му се чете истински репортаж – Ден 1, Ден 2.

P.S.2. Снимките са предоставени от Zrockbg.com и Avtora.com.

W.A.S.P. – 27.10.2010, София, зала Фестивална

След като два дни по-рано Scorpions, поне за мен не се представиха на ниво, интересно ми беше как ще се развият нещата с концерта на WASP. Миналата година пропуснах визитата им в България, но доста колеги изръмжаха доволно, което и ме накара тази година да си купя билет. За разлика от Scorpions, този път местата ни бяха правостоящи и фактът, че концерта е в зала адски много ме надъха, защото още ме дрържи спиращото дъха представяне на Рамщайн, което наблюдавах преди известно време в Белград. Общо взето очаквах този концерт с по-голямо желание.

WASP

Преди старта бяхме заседнали в някакво китайско ресторантче близо до залата, където дънеше чайнийз дет метъл… ммм не, всъщност една девойка нежно припяваше на фона на китайски мотиви. След малко бира, ориз и сладки приказки, се запътихме към Фестивална. Влезнахме супер бързо, а прекрачвайки прага на самата зала чухме как Bastardolomey вече къртят и подгряват в буквалния смисъл. Честно казано тях ги мернах на Sonisphere, но нямах идея кои са. Всъщност и сега нямах, добре че се представиха хората… Но тъй като интересът ми към българския рок и метъл доскоро беше минимален, смятам че това мое невежество може да се прости. В интерес на истината Bastard-ите звучаха страхотно и адски много ми допаднаха. Парчетата ми се сториха малко сходни, но това не успя да ми развали кефа. След като Bastardolomey се оттеглиха, публиката зае поза “в очакване на WASP” и от време на време се чуваше скандиране “Blackie, Blackie!”. Блеки обаче закъсня доста, заради интервю с Metal Katehizis (може да прочетете тяхната гледана точка тук). Все пак заредени с търпение, ние изчакахме гръмкото начало, което стана факт малко след 21 часа. За жалост заедно с него бяхме свидетели и на доста кофти звук, който вероятно не е съобразен изобщо с размерите на залата и на места ставаше яко мазало. Все пак бях отишъл да се забавлявам и преглътнах този факт, но не знам каква е причината честно казано… може би организаторите не смятат WASP за прекалено комерсиална група и са решили да го карат както дойде, надявайки се на шанса, че върлите фенове няма как да останат разочаровани. Надявам се това не е причината. Като изключим този технически проблем, групата се справи отлично според мен. Не съм гледал предишните концерти и не мога да правя сравнения, но мен ме спечелиха. Блеки и компания изсвириха класики, като On Your Knees, L.O.V.E. Machine, Wild Child и I Wanna Be Somebody. Тъй като концертът реално е продължение на този от миналата година, който пък от своя страна презентираше новия им албум, аз очаквах да слушаме актуални парчета. Е, чухме такива, но те бяха малцинството. И все пак изпълненията на Crazy, Babylon’s Burning и Live To Die Another Day подлудиха тълпата! Интересното е, че горе-долу след тази бройка парчета (9), WASP се прибраха, а от публиката зазвучаха мощни гласове за бис. Естествено това не беше краят и след малко групата се появи за още 3 изпъления, с които обаче наистина приключиха скромното си представление.

Чувствам се длъжен да отделя и няколко реда на един идиот, който нон-стоп скачаше и ръкомахаше на 5 см пред главата ми по време на целия концерт, независимо дали някои пее, свири или изобщо е на сцената. Да, знам това е рок концерт и изобщо не се впечатлявам от такива неща, тъй като и аз ги правя, но повярвайте специално този пич беше адски дразнещ. Айде, стига му толкова слава.

На излизане от залата с компанията решихме да си вземем по една тениска за спомен. Всичко много хубаво, но явно ти-шъртовете бяха носени от самия Блеки, защото няма друго обяснение за цената им от 50 лв (панталоните бяха 40). Смешно, абсурдно и нагло. Въпреки това опашка си имаше, но докато има хора, които се връзват на такива цени няма как да е иначе.

И за финал едно леко неравностойно сравнение между двата концерта, тъй като са преснички. Определено WASP повече ми допадат като музика и като сценично поведение. Освен това според мен се справиха по-добре от Scorpions и без да имат прощален концерт. Излязоха и пяха. Да, ако някой е очаквал нещо повече, може би е останал разочарован, но аз получих точно това, което исках.

Scorpions – 25.10.2010, София, ст. Академик-Плиска

Макар и с малко закъснение, реших да споделя впечатленията си от последния концерт на Scorpions, който ще видим. Ако някой не е разбрал, групата преустановява концертната си дейност и го прави с едно последно турне, от което бе част и малката ни държавица. Скорпиънс трябваше да забият в зала Фестивална на 9 октомври, но поради големия интерес и дълбоките джобове на организаторите, мястото се смени на селската нива… пардон, стадион Академик-Плиска. Впоследствие, поради здравословни причини, групата отмени концерта си на тази дата и малко по-късно се разбра, че новата е 25 октомври. Дотук с предисторията, какво се случи в понеделник?

Scorpions

Както казах в предишния ми пост, не съм от феновете на Скорпиънс, но все пак уважавам групата и предвид, че никога няма да имам шанса да ги слушам на живо, реших да си купя билет. Но съжалявам ли за това ще разберете по-надолу…

Отидохме на стадиона, намерихме си седящи места сравнително близо до сцената и пуснахме котва. Времето се очертаваше смотано, а и както бяхме на “трибуните” (ако 3 пейки една над друга образуват това) направо си се усещаше пронизващия вятър. Предполагам хората долу в тълпата са нямали този проблем. След около час и половина чакане, малко преди 8 на сцената се появиха Ахат, които изпяха няколко парчета, подгрявайки замръзналите уши. Справиха се добре, но не са мой стил и не мога да кажа, че се изкефих. Последва задължителното пренареждане на сцената и още поне половин час в очакване на Скорпиънс. Докато се триех във всичко около мен, за да се стопля, Скорпиънс се появиха в един от фургоните и започнаха да си говорят нещо, хапвайки торта и пиейки шампанско (един от китаристите – Матияс Ябс имаше рожден ден). Впоследствие се състоя и въпросната среща на феновете с групата, по времето на която бяха пуснати щорите на фургона (явно са се усетили, че се виждат от определени места). Малко след като тя приключи, Scorpions се появиха на сцената и веднага започнаха да бълват рок. След петата песен започнах да се замислям какво всъщност гледам. Групата се раздаваше, опитваше се да вкара и публиката доста често. Вокала се справяше прилично, въпреки боледуването си скоро. Всичко хубаво, но цялата картина изобщо не приличаше на прощален концерт – нито сцената беше грандиозна, както я описваха, нито имаше шоу, нито пък концертът беше продължителен. Общо взето сякаш Scorpions подгряваха за бандата след тях… Не знам, може би Sonisphere това лято доста ми вдигна летвата след изпълненията на Металика и Рамщайн. Пак казвам, концертът беше добър, групата се справи и като цяло ми хареса, но след 40 години на сцената не мисля че това е начинът да се приключат нещата.

Друг минус беше времето – студено, с вятър и дъжд. Според мен това пречеше на публиката да се раздаде напълно. Но кой нормален огранизира концерт на стадион в началото на ноември?

Наистина изпитвам огромен респект към групата и им свалям шапка на успехите с които са радвали няколко поколения, но просто въпросният прощален концерт не беше това, което очаквах. А може би проблемът е в мен?

Е, научихте какво ми е мнението за Scorpions, но това не е единственият концерт, на който бях тази седмица. В най-скоро време ще споделя впечатления и за състоялия се преди броени часове концерт на WASP. Гуд найт!

Sonisphere Sofia 2010 = смазваща емоция!

След като преди броени минути се завърнах от края на фестивала, реших съвсем накратко да ви споделя впечатленията си.

Отпадането на Heaven & Hell и Mastodon по никакъв начин не попречи на доброто шоу. Като цяло и първият и вторият ден започнаха малко заспало съответно с Anthrax и Stone Sour, но въпреки това двете групи се представиха на ниво. През първия ден, след Anthrax, на сцената развяваха коси Megadeth. Честно казано те за мен останаха най-големият FAIL на фестивала. Просто пяха без душа. След това публиката бе нажежена от Slayer. Динозаврите сгряха тълпата с хитове и съвсем логично я подготвиха за предстоящото грандиозно изпъление. Metallica наистина показаха как се прави. Страхотен концерт, продължил над два часа и пълен с хитове! Аз ги слушах за първи път на живо и съм впечатлен. Първият ден приключи с едно общо изпълнение на четирите групи, оформящи The Big Four.

Metallica

През втория ден се очакваше доста дъжд, което можеше да попречи малко или много на изпълненията, но такъв не се изсипа (за разлика от вчера, когато ни запраска градушка). Тълпата, както казах, беше малко заспала, колкото и да се раздаваха пичовете от Stone Sour. Фен съм на Кори, но в Слипнот… След тях доста добро изпълнение направиха Alice in Chains. Дори изненадващо добро. Последваха титаните Manowar, които за някои бяха основен коз през този ден. За жалост изпълнението им не беше перфектно поради технически причини, но въпреки това се справиха доста добре. За финал организаторите бяха оставили най-пикантното – Rammstein! За първи път стъпили на българска земя, немците се очакваха да направят спектакъл. Е, справиха се и според мен разграничиха фестивала от посредственото към страхотното. Изпълненията им бяха на 99% същите като в Белград (а за това преживяване писах тук). Това разбира се не попречи да се изкефя максимално, защото шоуто, което направиха беше страхотно и съм сигурен, че не е останал един разочарован. Освен това докато другите групи се опитваха да говорят малко български (Manowar-ци дори съставяха дълги изречения), немците бяха научили само най-важните думи – к*р и п*тка, които така брутално използваха в песента Pussy – You’ve got a п*тка, I have a к*рррррррр… Бас държа, че думичките са ги научили в компанията на тези мили девойки, които са ги наобикаляли докато дъни бясната чалга в клуб Ориент 33 в Студентски. Какво са правили там? Ами Рамщайн на чалгааааааа…

Като цяло фестивалът беше добре организиран с няколко дребни забележки. Все пак, за да не изглеждам като долен хейтър ще си спестя детайли и ще се осланям на факта, че подобен фест се прави за първи път и е нормално да има идиотизми. Похвала за “построяването” на сцената на Рамщайн, което се осъществи светкавично.

Надявам се следващата година отново да има такъв фест и отново да е пълен с такива имена. Дотогава само яки емоции и не пропускайте подобни концерти!

Contact
captcha