Bon Jovi – Because We Can The Tour @ Sofia 2013

След като блогът ми в голяма степен си се превърна в журнал на музикалните (а и не само) събития, на които присъствам, макар и с голяма доза закъснение реших да отразя покупката на билет за Bon Jovi.

На всички ни е ясно кои са те и какво са направили за рока през годините. Точно за това спокойно можем да кажем, че те не са банда на едно поколение и поне за мен това означава, че трябва да им се отдаде заслуженото уважение. И понеже не се знае кога отново ще стъпят на родна почва, реших да се презастраховам от рано с едно Front Stage билетче.

Е, поне аз чакам 14 май с нетърпение, а вие?

По-здрав.

YouTube Preview Image

Rammstein на Sofia Rocks 2013!

Еми на 26.07.2013 година сме там. Новината, че Rammstein ще свирят отново тук не ми остави много време за размишление, така че се сдобих с промо билет.

Надявам се всички да пристигнат в чудесно физическо състояние, без навехнати уши и счупен маникюр. Специално Rammstein са пичове, но да си кажа.

Между другото никой от приятелите ми не си взе билет. Повечето се гласят да го направят няколко дни преди концерта, за да е сигурно, че обявените групи ще са в пълен състав. Само че тук се получава един затворен кръг, тъй като вече на няколко пъти поради малкото продадени билети, концерти се местят (RHCP) или отменят (Sonisphere 2011). По принцип би трябвало организаторите да плащат на групите, за да дойдат, а след това да си прибират парите, но в нашата сбъркана държавица всичко е възможно.

Ениуей, дано и други готини банди забият. Още се спекулира едно или двудневен ще бъде фестивала, но ако съдя по билета и двете му откъсващи се джвъчки, по-скоро ни очаква двудневен фест.

Red Hot подлютиха столичани!

Хоп! Макар и с леко закъснение (отново) няма как да пропусна съботното събитие, в което Red Hot определено оставиха трайна следа в музикалния живот на българина.

Часът е 7, 7 без 10, а аз паркирам прашното БМВ някъде около залата, доволен от живота и факта, че все още има места за паркиране. Изобщо няма да засягам темата за капацитета на залата, местата на паркинга, дръвчетата по него, както и основния пътен възел, минаващ точно покрай Арена Армеец. Това ми е първо мероприятие там, но съм минавал покрай концерти и знаех какво е. Нашите могат да вземат пример от братята сърби и тяхната Белгардска Арена, която е на метри от централната пътна артерия, но въпреки това един час след концерт не можеш да разбереш имало ли е някакво събитие там.

Ениуей. Почти веднага се наредихме пред опашките за бира, като ми направи впечатление първо, че бяха малко на брой и второ, че персонала беше още по-малко. То като цяло организацията ми се стори малко претупана на фона на таз годишния Sofia Rocks, където не мога да се оплача от нищо.

Та, пием си бира и чакаме, пием си и чакаме и след пиене и чакане към 9 без нещо влезнахме в залата, където подгряващата група точно свиреше последното си парче. Билетите ни бяха Front Stage, но тълпата вече се беше барикадирала, така че този път останахме малко по-назад, но все пак на достатъчно добро място. Почакахме още малко и към 9 и 25 шоуто започна. Red Hot Chili Peppers бяха там! Бандата, основата преди около 30 години, бандата, която ни прекара през 90-те и остави само приятни спомени в сърцата ни, беше тук, лайв! “Арена Армеец” беше взривена веднагически и това се усети по грачещите фенове. Аз кръстосвах пръсти с надеждата да изсвирят повечето си хитове, а не да разводняват като Guns. Молитвите ми се сбъднаха и RHCP съчетаха новото си творчество с легендарните парчета. Публиката се включи много добре на “Otherside”, “Under The Bridge” и “Californication”, като на места надпяваше Антъни, който ми се стори леко статичен… сякаш е петокласник, който ще рецитира стихотворение наизуст. Добре че беше лудака Флий да каже някоя дума, но като цяло играта с публиката беше малко. Същият този ненормалник подскача и се чекна по всякакъв възможен начин през всичките почти два часа. Имаше и певческо соло, което по-добре никога не повтаря, ходеше на ръце и изобщо куфееше на макс. Останалите също се раздадоха във физическо отношение, като единствено милия Josh Klinghoffer си беше седнал на едно столче заради контузия на крака и си дрънкаше айляшката. Похвално е да се отбележи, че RHCP не отмениха концерта си заради това, както някой лигльовци напоследък.

Парчетата минаваха едно след друго, като през 3-4 по-старички, вкарваха по нещо ново. Публиката се кефеше на всичко. Сцената беше много ефектна, като признавам имах големи съмнения преди да започнат. Всичко обаче беше изпипано така, сякаш ще свирят на стадион (а то си трябваше де). Гигантският екран и 4-те помощни пред него обогатиха звуковата наслада с визуална такава. Евалата.

Времето мина толкова бързо, че поне аз исках още. Бисът беше брутално поискан с около 5 минути викове в тъмнината. Огря ни с още 3 парцала, последният от които Give It Away, който изпрати и без това екзалтиралата публика подобаващо. Браво Ред Хот! Първият концерт в София беше повече от приличен, но това май не трябва да бъде изненада за легенди като тях.

Ето и някои от парчетата, които успях да запиша на телефона. Някои от парчетата са отрязани, заради бавни реакции 😛

прочети нататък »

Sofia Rocks 2012, 07-08.07.2012

Sofia Rocks 2012 приключи! Много уважавам подобни събития, така че не мога да пропусна да споделя впечатления от феноменалния фестивал. За разлика от преди, не смятам да съм многословен и ще направя просто един кратък обзор на случилото се.

И така, може би трябва да започна с това, че в тазгодишния огнен ад, не успяхме да видим Godsmack, Iggy и Lou Gramm, но за сметка на това имаше доста други приятни изненади.

Първият ден започна доста силно със Sweet Savage – енергичните “дядковци”, които точно като Anthrax преди 2 години на Sonisphere, взривиха тълпата с качествен рок. Оказаха се готини пичове. Впоследствие на няколко пъти ги засичахме да се снимат с хората из стадиона.

След тях излезнаха трагичните Scar Symmetry. Тея хора са си само за mp3-ки – просто на живо съкват яко, а и отвратителния звук не им помагаше.

Heaven Shall Burn ги заменихме със сладко похапване и пийване на жива бира близо до стадиона. Колкото и течност да влизаше, нищо не излизаше… това беше потвърждение за невероятната жега.

Върнахме се за Clawfinger, заради които и основно отидох през първия ден. Еми хората си изкъртиха и споделям мнението на други, че трябваше те да бъдат хедлайнери. Не че след тях Trivium не се представиха добре, просто стила им не е толкова комерсиален и вероятно трудното възприятие накара много хора да поемат към изходите. Иначе бандата е изключително млада, вокалът на няколко пъти изрази възхищение от страната и феновете; сподели, че за първи път свирят на стадион и са хедлайнери и наистина на тази възраст си е сбъдната мечта. Така де, в метъла трудно се пробива млад, не като разни тийн педалчета тип Бийбър. Общо взето пича звучеше искрено и групата свиреше от сърце.

Като цяло първият ден бе по-слаб и от към публика и от към групи, но то си се очакваше след отпадането на Godsmack. И все пак още веднъж – евала на пичовете от Trivium, че въпреки крехката си възраст се справиха отлично и взаимодействаха с тълпата постоянно, а след всяка песен споделяха по някой интересен факт от пребиваването си тук или пък изказваха благодарности.

Вторият ден започна дори по-ударно от предния. Ugly Kid Joe така разгорещиха положението, че се зачудих откъде дойде тази енергия от страна на групата и публиката в най-големите жеги.

След тях ангелският глас на Шарън от Within Temptation изпълни стадиона, а феновете дори изригнаха повече. Женският вокал определено беше добро разнообразие, а и като изпълнение се справиха повече от отлично. Шарън, както и вокала на Trivium от предната вечер останаха супер изненадани как така толкова хора в малката България ги познават, че дори и пеят с тях. Също така въпросните две групи директно и индиректно подсказаха, че отново ще посетят страната ни и честно да си призная бих отишъл пак и на двете… особено на Within.

Дойде време за Kaiser Chiefs, които мислех да пропусна, но мнението на другите надделя и се забихме още по-напред, за да пазим места за Аксел. Лично за мен Kaiser-ите бяха слаба работа, но то не са и точно мой тип. Едното Ruby, Ruby, Ruby не ги спаси. Тълпата обаче беше на друго мнение и ги хареса.

И ето, че дойде време за Guns, т.е. всички се подготвиха за поне 2 часа чакане. Шок. Точно по програма, дори малко преди това лампите изгаснаха, а тълпата се възбуди като пъпчив тийнейджър, който отваря първия си Playboy. Всички, включително и моя милост крещяха “Guns N’ Roses”. Скоро след това дойде и моментът, в който “розите” една по една започнаха да изникват. Естествено тълпата екзалтира при появата на самия Axl. Неспирните викове продължиха и с втората песен – Welcome To The Jungle. След това обаче ръцете на хората се поотпуснаха, а Guns се отдалечиха от хитовата си колекция. Към средата на изпълнението си отново започнаха да връщат позаспалата тълпа с безсмъртни песни. И наистина казвам позаспала, защото примерно на Ugly Kid или Within, ръцете на хората бяха нон-стоп горе, докато тук изригваха само на култовите парчета.

Спокойно концертът можеше да е час и половина, максимум два. Просто прекалено разтеглен ми се видя. Иначе какво да кажем за Аксел? За мен изглеждаше уморен, изхабен и нямаше енергия в себе си. Възможно е да е заради турнето, а може и да е от годинките. Няма как да съм абсолютно сигурен като не съм го гледал друг път на живо. Голямата въпросителна преди концерта беше гласът му. Ами да, не е същият Axl, определено. На някои песни звучеше прегракнал, на други се доближаваше до златните си години. При всички положения кофти озвучението също изигра лоша шега, но и между другото доста настройки удариха докато го нацелят както си трябва.

Но това по никакъв начин не развали удоволствието, което изживях. Преди години дори не съм си и помислял, че някога ще бъда част от нещо толкова епично. Че ще пея Sweet Child of Mine, Knockin’ on Heaven’s Door, Paradise City, November Rain и много много други не с кой да е, а със самия Axl. Просто е толкова яко, че дори сега като пиша това настръхвам от кеф. Предполагам всеки от вас си има един Bucket List или списък с нещата, които иска да направи преди да умре. Не е задължително да е на хартия, може да е в главата ви. Е, “Да бъда на концерт на Guns N’ Roses!”  беше едно от нещата в моя списък. И наистина какво изживяване – скачаш, крещиш и пееш песни, които завинаги ще останат в историята, затваряш очи, отваряш ги и виждаш стотиците около теб, които правят същото. Наистина човек може да съжалява ако пропусне подобно преживяване… Чувстваш се едно цяло с милиони други.

Искам да споделя и нещо, което ми направи адски голямо впечатление. Въпреки че Axl не взаимодействаше постоянно с публиката, след всяка песен следваше поклон, носещ в себе си изключителен респект към хората отпред. Евала заради което!

Не знам дали Guns ще стъпят отново на българска земя, не знам дали и ако го направят ще отида отново. Знам само, че това беше незабравимо шоу, сбъднало много мечти (особено на тая дето се обясняваше в любов на Аксел по едно време), променило много животи. В очите на някои хора си личеше хипнозата, на която са подложени, личеше си желанието и страстта, личеше си любовтта към легендата. За някои това е била приказна нощ, за други просто поредният концерт. Вие от кои сте?

P.S. Ако на някой му се чете истински репортаж – Ден 1, Ден 2.

P.S.2. Снимките са предоставени от Zrockbg.com и Avtora.com.

Sonisphere / Sofia Rocks 2012 с Godsmack, Guns N’ Roses и Within Temptation!

Най-накрая и аз се сдобих с билет за очертаващия се култов фестивал Sonisphere 2012 или както е разпространен в България – Sofia Rocks 2012.

Честно казано миналата година останах доста разочарован, след като всичко се провали в последния момент (макар да се е знаело доста преди това). Имах и известни резерви дали изобщо през тази година ще има подобно събитие в страната ни, но от Балкан Ентъртеймънт ме зарадваха първо с Guns, а после и с Godsmack. Допълненията Clawfinger и Within Temptation също адски много ме израдваха, а още по-якото е, че две групи все още остават неизвестни и определено могат да се окажат приятни изненади.

Освен това, както се вижда от снимчицата по-долу, взех си front stage билет, така че плюнките на Съли Ерна да падат върху мен и компанията.

Ако случайно сте живяли в гората близките месеци, само като инфо казвам, че събитието ще е на с-н “Васил Левски” на 7-8 юли. Началният час честно казано не го знам, но на билета има едно доста странно doors open: 13.00h. Ако е истина, то надявам се просто групите да свирят по-дълго, а не да приключат към 20:00 (правя си сметки с времетраенето от 2010 г.).

P.S. Вчера обявиха, че KoRn ще бъдат едни от хедлайнърите на Spirit of Burgas 2012. Защооооо? Защо просто не ги наместиха на Sofia Rocks…?

Contact
captcha