BMW M3

Хъм, по-наблюдателните от вас предполагам са забелязали, че с пускането на новия сайт в лявото меню имаше един забавен бутон “Will Code For BMW M3”. Като дизайнвах сайта исках да има нещо, което да допринесе за свежото настроение и мислех, че това ще забавлява доста хора, макар да бях напълно сериозен с идеята му. Отскоро този бутон го няма, просто защото реших, че трябва да поема нещата в свои ръце и след едно доста интензивно пътешествие до Германия се сдобих с това бижу.

bmwm3

Пътешествието беше интензивно, защото аз и един приятел в работен ден, след работа, потеглихме в посока Швабише Гмюнд (невероятно за произношение име) – градче близо до Щутгарт. Накратко. Тръгнахме от БГ към 20:00 часа, преминахме през цяла Сърбия и Унгария и приблизително след 10 часа път в ужасно време, заради преминаващата през това време в Европа тропическа буря, решихме да спрем на един паркинг и да поспим час. Това беше до австро-унгарската граница. След това поехме още близо 10 часа път и се озовахме в градчето. Видяхме собственика – млад руснак, който щял да си купува апартамент и беше доста тъжен, че трябва да се раздели с “бебчето” си. Харесах я, подписахме договора и вечерта му преведох парите. На сутринта, благодарение на Fibank и смазващите комисионни превода беше нареден, а ние се намирахме в тамошния КАТ, където за 30 мин свършихме работа и колата беше прехвърлена. Веднага поехме в обратна посока, като спахме отново близо до унгарската граница, на брега на някакво невероятно ветровито австрийско езеро. На следващия ден вече бяхме в България. Така за близо 3 дни направихме почти 3500 км, което е смазващо дори за мен – човек, който обича да кара.

[Offroad] София – с. Лозен – с. Долни Пасарел – яз. Искър – София 24.03.2013 г.

Много трудно преходче си беше – кал, затъване, дърпане. Поравно от всичките. Но като цяло имаше много забавни моменти, не всички от които са хванати на видео.

Плейлист – София – с. Лозен – с. Долни Пасарел – яз. Искър – София 24.03.2013 г. @ YouTube

Снимки – София – с. Лозен – с. Долни Пасарел – яз. Искър – София 24.03.2013 г. @ Picasa

[Offroad] София – вр. Мургаш – с.Ябланица 02.03.2013

Без много приказки, ето видео и снимки от вчерашната разходка. Маршрутът беше София – с. Бухово – вр. Мургаш – с. Ябланица, но теренът на върха беше доста тежък, така че в един момент започнахме да се спускаме в подножието на планината, където намерихме невероятна мрежа от оффроуд пътища, включващи в себе си кал, камъни, изкачване, спускане, равен терен, скоростен терен, преминаване през рекички и много, много други. Беше супер забавно и като за първи подобен преход – много съм доволен. Определено района ще се повтаря често. Продължителността беше около 9 часа с включени час и половина почивка за хапване.

Плейлист – София – вр. Мургаш – с.Ябланица 02.03.2013 г. @ YouTube

Снимки – София – вр. Мургаш – с.Ябланица 02.03.2013 г. @ Picasa

Joroffroad – Toyota Land Cruiser 70

Да си призная честно от край време губя вяра в новите автомобили и новите продукти като цяло, но те са тема на друг разговор. Мисля че на всеки е ясно как всичко се прави през пръсти с цел бърза печалба, но от това обикновено страда крайния потребител. И тъй като аз не обичам да ме гаврят с половинчати продукти, преди около 2 г. се разделих и с първата си кола – Mitsubishi Lancer X. Реших да премина на по-евтин и по-стар вариант и така няколко месеца по-късно се сдобих с BMW E46 320 D Coupe. Имам я от година и половина, скоро ще навърши 10 г. и ми допада доста повече от Мицу. Ако има някой, който чете това и мисли за покупка на подобна с две думи мога да обобщя – колата е здрава, но счупи ли се нещо… парите не са малко, а повечето майстори са за публичен разстрел (аз едва наскоро попаднах на наистина способни момчета). Като изключим това, возията е стегната, харчи изключително малко за вървежа, все още изглежда изключително добре (особено измита) и като цяло е прекрасна кола за млад човек. Единственият й проблем е, че е изключително ниска и опира на най-невероятните места, а тъй като аз съм човек планинар, реших, че ми е необходимо нещо по-сериозно.

И така достигаме до основната тема – от месец насам се сдобих с една от най-запазените бройки TLC 70 може би в България (без да преувеличавам). Ето снимчица от деня на покупката. Интериорът и екстериорът са свърх запазени. Ръждата е почти никаква, което за тези години си е постижение.

Както почти винаги се получава – гледаш едно, взимаш нещо съвсем друго. Случаят е такъв – търсих джип с голям бензинов мотор, вместо това взех такъв с малък дизелов.

Тойотката е набор ’88, двигателят е 2.4 турбодизел (2L-T), генерира умопомрачаващите 86 коня и ускорява от 0 до 100 за около 2 дни. Но не това е важното в случая, а първо как се справя в гората и второ състоянието й, което е безупречно за 25 годишната й история. Още при огледа се влюбих и реших, че това ще е дзверо. Бях резервиван от мощноста й и наистина колата е мудничка за градско каране, така че за там ползвам бавареца, но в гората… липсата на мощност просто не се усеща, защото това животинче катери всичко при това с обикновени зимни галоши.

Колата е оборудвана с ръчни хъбове, което за мен е плюс. Има теоретичен централен блокаж и заден LSD, което поне на хартия я прави не особено проходима, но аз и офроуд дружките в офиса сме силно впечатлени от възможностите й без да е подготвяна.

По нея няма никакви видими доработки, което отново е плюс, защото аз ще мога да я модифицирам както поискам. Дори това, което виждате по-горе е оригиналната боя и тъй като собственикът преди мен, а и явно предишните не са ходили на сериозен офроуд, по нея нямаше една драскотина. Е, засрамено мога да кажа, че вече има, но ме сърбят пръстите за приключения.

Смятам да я поддържам много стриктно, но и да я ползвам за това, което е направена, а именно да бъде на места, където другите не могат. TLC 70 си е легендарен модел на Тойота и е предназначена за едни от най-суровите условия.

Благодарение на нея уикенд разходките ще се увеличат, а с това и видеата в YouTube профила ми. По-долу пускам някой от по-интересните кадри от последната разходка миналия уикенд, както и линк към целия албум.

Преди, когато пуснах обявата за продажба на Lancer-a, доста хора се свързаха с мен по-скоро за информация около модела. Сега също бих дал изчерпателно инфо на всеки, който се е наточил на подобна 70-ка.

YouTube Preview Image YouTube Preview Image YouTube Preview Image

Плейлист – Бистрица 24.02.2013 г. @ YouTube

Снимки – Бистрица 24.02.2013 г. @ Picasa

И един малко по-стар албум от съвсем първата ми офроуд разходка:

Снимки – Бистрица 09.02.2013 г. @ Picasa

Новата придобивка – BMW 320D Coupe!

След като в края на март, поради доста лични причини реших да се разделя с Lancer-a, който карах, от около месец насам се движа с нова колица – 2004 BMW 320D Coupe. Бях твърдо решил да бъде BMW и още по-твърдо да не е нова. Така че 320-ката като че ли най-добре се вписваше във финансовите ми възможности и като цяло в съотношение цена/качество. Бях се засили на 330D, но на цената, която търсих всички си бяха кошници. Сравнително бързо попаднах на тази бройка. Човекът, който я продаваше беше сериозен, семеен. Автомобилът си беше запазен, с някои дребни технически забележки, без които не може. Приключихме сделката за около седмица и оттогава не мога да й се нарадвам. Ето една снимка от пътуването до Метеора, което направихме с един колега миналия уикенд:

BMW 320D

P.S. Уикенда ще седна да напиша и един пост за самото пътуване, защото определено е готина дестинация.

P.S. 2. А номерът ми дали е тоя? 😀

Contact
captcha