Тиймбилдингите са хубаво нещо. Хората се „билдват“ по всевъзможни начини *кратка пауза, за да си представите* :P. Тазгодишният такъв беше по-специален, тъй като първо на първо не бяхме накуп всички от фирмата, а бяхме разделени на 3 групички, които ходиха на различни места по различно време. На нас се падна Разлог и по-точно тризвездното чудо на пиринската предел – х-л „Кукер“, който се намира близо до града. На снимките поляни да искаш… ама зелени, зелени почти #0fd800. Че и небе синьо, като топките на делфин. Гори, дървета, катерички, абе, като на картичка – идилия, очарование. Сборната дружина наброяваше около 30 умни и красиви главици, на които им беше заповядано да се забавляват 3 дена :P.
Така дойде петък, когато трябваше да вдигнем котва. Дааа… изведнъж обаче нещата малко се промениха и нашите шефове решиха да направят почивката по-интересна от обичайната алкохолна фиеста, като вкарат игрови елементи. Играта всъщност изцяло пренареди групичките, които се бяха образували. Така трябваше да пътуваме с хора от съвсем различни отдели, но всичко това си имаше цел. Като за начало шофьорите (в това число и моя милост) тряваше да си изтеглят местност, през която да минат на път за хотела и която да презентират под формата на снимков материал със сериозни или пък закачливи коментари. Презентирайки дестинацията трябва да накараме всички останали да идат там и да изживеят най-прекрасните дни от живота си. Разбира се това веднага стана ясно, че ще е доста трудна, но пък забавна задача. Точно когато всички се изстрелваха по колите дойде и другата изненада – втори кръг. Тук се разбира защо сме разпределени хора, които се виждат по-рядко – ами именно – за да се опознаят. Задачата беше през целия път да си споделяме всякакви лични неща – кой какво куче има, колко вдига от лежанка, майка му с какви кори прави баница и има ли въпросния/та човек/жена трето зърно. Супер. Всичко това ни трябваше, тъй като във втори кръг щяха да се задават въпроси на отбора, отнасящи се към конкретен негов член, на които останалите трябва да отговорят. Супер х2. Само че докато си говорим тези неща стана почти около 14 часа и на самия край на разговора се разбра, че всъщност трябва да сме в хотела в 18 и да сме готови с презентацията в 19, за да можем да се наплющим като свине после. Веднага отпрашихме и поехме към първата ни спирка – града Голфа.
Пропускам една голяма част в която се опитвахме да мислим тактики как да заобиколим правилата във втори кръг, но след като стигнахме до извода, че въпросите са хиляди и това ще е загуба на време, се отказахме и просто си казахме по-важното. Тогава решихме да си оползотворим времето, като изучим нашата цел – гр. Рила. Какви хотели или квартири има, за да отседне човек там… какви забележителности и паметници има, за да се щракне с някой друг камък, какви емблематични личности има, за да разбере дали някоя фолк-певица е родом от там (което веднага вдига рейтинга с поне 5 точки естествено), каква кухня има, за да знае „кон боб яде ли“ и пр. Ентусиазмът ни стихна на 10-тата минута браузване, тъй като се оказа доста скучен град. Това се потвърди още с влизането. Кратката разходка из „центъра“ ни разби всички представи. Направихме няколко снимки на храстчета и тревички, минахме и през един от общо двата хотела в града. Срещнахме няколко негра, единият от които с тениска на EA Games. Решихме да си пробваме късмета в местния турсистически информационен център! Женичката започна да препоръчва забележителности около града, но не и в него и след като един колега стана крайно настоятелен, тя склони глава и ни препоръча… wait for it… гробищата! Изнизахме се като S-класа от КАТ-аджия и решихме да си довършим снимките без чужда помощ. Естествено града беше уникално зле и честно казано не бих го препоръчал на никой, но трябваше да се прави презентация точно за обратното. Нямаше как – трябваше да се извлече нещо комично от цялата ситуация и направихме няколко такива кадъра, които да бъдат гвоздея на програмата и които съм качил в отделен албум само за гр. Рила.
Косьо, тва да не е шах?
На фона на всичко времето ни пристискаше и трябваше да палим към хотела, където да си направим презентацията. Пристигнахме в 18:00 и веднага седнахме да подреждаме снимки, да пишем или мислим текстове, но времето не стигна. След като останалите няколко пъти ни даваха зор, нямаше как и трябваше да слезем в конферентната зала, където бяхме глобени каса бира за провинението ;). Буквално в последните секунди ни хрумнаха няколко идеи, осъществими само от човек наясно с Photoshop и аз бях коз-а за нашия екип. Презентациите минаха, хората се смяха, пиха бира, пак се смяха и т.н. Ние започнахме без никаква подготовка, с някакви рандъм изскачащи кадри… изобщо пълен крах :). Логично, бяхме последни в първия кръг, като дори „дизайнерските“ хрумвания ни спасиха от пълен резил. Преглътнахме всичко и наточихме зъби за втори кръг, който трябваше да се състои на следващия ден.
Дойде моментът на големите маси осеяни с всякакви вкусотии и алкохол, добрата компания и дрънчането на вилици и лъжици. Тъй като всички бяхме прегладнели тостът се позабави, но какво от това :). Като се поошишкахме решихме да започнем с други игри – билярд, тенис на маса, шах, джаги, покер и т.н. Лека-полека се образуваха групички, които се забавляваха на тези игри и на малкото хора останали на дивата чалга това не им се понрави. Наистина от една страна не е хубаво да се делим, но от друга пак бяхме заедно и пак правихме неща, които ни харесваха и с които се забавлявахме. Някъде по това време започна да вали и не спря докато не си тръгнахме, което отново провали плановете ми да снимам из планината. Както и да е, ударих един-два билярда и заседнахме на покер масата с по едно уиски в ръка и няколко пилешки филенца в другата. Сложихме някой друг лев и така се почна една дъъъъълга покер вечер в която един път победих и един път останах втори. Напълних джобовете с печалбата, минах да пожелая лека нощ на всички и се прибрах да спя, тъй като беше сутрин, а в 11 трябваше да сме на линия за втори кръг.
На сутринта след закуска се събрахме в лоби бар-а, където трябваше да се разбере кой какво знае за приятелчето до него. Имаше куп абсурдни въпроси и това наложи малка промяна на правилата в движение, което не ги елеминира напълно, но поне ги сведе до минимум. Естествено имаше и спорове, но като цяло си беше забавно. Тук събрахме някоя друга точка, но отново бяхме закотвени на дъното. Веднага след като приключи втори кръг трябваше да се изиграят трети и четвърти, но за тях няма да говоря колкото и секс да ми предлагате :Р. Ще кажа само, че в тях взехме доста точки, а на единия дори стигнахме полуфинал и като теглихме чертата в крайното класиране останахме предпоследни, което си беше постижение след лошия старт. Страхотните награди, които предостави фирмата също ще запазя в тайна. С това приключи и един вид задължителната част от билдинга. Цялата вечер беше за нас и я оползотворихме по същия начин, както и предната – игри, ядене, пиене, игри с пиене, игри с ядене и т.н.
На следващата сутрин се прегрупирахме набързо след закуска и потеглихме обратно към жестоката реалност наречена София. Пътят беше чудесен, времето намусено, а шофьорите каращи с 40 в огромно количество. Така пристигнахме благополучно и след това три дена ядохме пихме и работихме, за да дойде момента, в който пиша това.
Питаха ме харесало ли ми е. С това сиво и еднообразно ежедневие, с което се боря от доста време как да не ми хареса :). А и не съм само аз така. Малкото пътуване и компанията на близки хора, колеги, те отпуска много добре. Така че пак казвам – да, хареса ми и се надявам скоро да има още подобни събирания, тъй като това са хората, с които реално прекарваш деня си :).
Долу съм избрал някои снимки от „очарователния“ гр. Рила и от самия хотел. Аз снимах адски малко, защото други неща постоянно бяха на преден план, а и кофти времето не позволи разходки извън хотела. Така че по-голямата част от снимките не са мои, но това едва ли има особено значение :).