След като през изминалите почти две години бях на ръба да си взема PlayStation 3, тази Коледа не издържах и прегреших лошо. Всичко стана за един ден, така че да нямам време да премисля. Харесах си 320GB-ова версия с Move пакет, но в магазина ми се прииска да взема и нещо допълнително за цъкане. Бях чувал, че Uncharted е прилична игра и тъй като можех да взема 3-ката от приятел, а 1-цата я нямаше, реших да купя Uncharted 2.

На следващия ден се зарових във всякакви PS3 каталози и открих, че смятам да изиграя има-няма 10-ина игри, т.е. дилемата ми дали да хаквам конзолата беше удостоена с отрицателен отговор. Малко след разрешаването на този „проблем“ се сдобих и с Uncharted 1, защото  доста ми се искаше да разцъкам поредицата от самото начало. В този пост ще споделя една маааалка част от експириънса, който ми донесе играта.

Всъщност преди да започна – какво е Uncharted? Екшън-приключенска поредица на Naughty Dog, в която поемате контрола над Нейтън „Нейт“ Дрейк – treasure hunter и предполагаем потомец на великия мореплавател Сър Франсис Дрейк. Той (вие) и придружителите му ще обиколят половината планета в разгадаване на едни от най-древните мистерии, естествено преследвани от влиятелни копелета, искащи да станат господари на ефира. Всякакви прилики с Индиана Джоунс са случайни!

Uncharted: Drake’s Fortune

Още след като взех първата част, с нетърпение напъхах диска в конзолата и зачаках лоудинга. Бързах, защото два-три дни разполагах само със спортни игри за Move-a и исках отново да се почувствам като едно време – с геймпад в ръка и Nintendo-то на масата. Който е геймил по онова време ще ме разбере.

Та седнах аз и зачаках. Имах цял уикенд пред мен и си бях решил, че основната част ще иде за релакс и гейминг. По принцип знаех, че Uncharted е високо ценена игра в жанра и бях гледал само едно трейлърче на Uncharted 3. Общо взето дотук се простираха знанията ми за играта, а и аз харесвам когато нещо ме изненада (приятно).

Всичко много хубаво, но още в първите 5 мин на играта ми се наложи да се науча да стрелям с аналогов стик – нещо, което мразя и то е причината да отбягвам FPS-и за конзоли. Естествено беше ми ясно, че в една или друга степен ще свикна, но ще трябва време. Другото, което започна да ме притеснява беше, че вече бях минал няколко chapter-a, а играта не ме грабваше особено. Графиката си личеше, че е на 5-6 години, геймплейът не беше това, което очаквах и май само историята (донякъде) и самите герои ме задържаха.

Грозничко, но е добре като за времето си!

Сюжетът не е върха на сладоледа и е дъвкан и предъвкван, но все пак реших да се впусна в търсенето на Ел Дорадо из гъстите джунгли на Южна Америка. На места ми ставаше интересно, на места направо скучно. Повечето от екшън сцените са мудни и недомислени. Тук-там се виждаше светлина в тунела, но играта си мина ей така без да остави нищо кой знае какво у мен.

Мислех си, че ще я изиграя на един дъх, но това не се случи. Играх я няколко дни по 3-4 часа и крайното ми мнение не беше никак положително. Личи си, че Naughty Dog са положили усилие, но някак играта няма насока. Искали са да вкарат от всичко по малко, но не са успели с баланса.

Извод – първата част беше леко недоклатена. Но хубавото е, че Naughty Dog не са пили кафенце по цял ден, а са седнали, за да извлекат най-доброто от играта и да го мултиплицират. Така две години по-късно на бял свят се появява Uncharted 2.

Uncharted 2: Among Thieves

Въпреки не особено положителното ми мнение за първата част, вътрешно някак бях сигурен, че втората ще оправдае очакванията ми. Дали го направи? Твърдо да! Причините?

• История – имаме древна мистерия и злодей, който естествено ще завладява света. На пръв поглед нищо специално, но действително е адски увлекателна. Героите ви вече имат минало и не изглеждат така празни. Присъединяват се нови персонажи, което прави обратите наистина непредсказуеми. Обикаляте половината свят и виждате места едно от друго по-красиви. Всички тези неща формират една потресаващо яка атмосфера. Не искам да разкривам детайли около сюжета, нито за локациите, които ще посетите, защото е в пъти по-яко самостоятелно да разкриете всичко.

• 3, 2, 1… Action – Ако първата част носеше духа на някой класически приключенски филм, то тази просто я отвява отвсякъде по този показател. Историята е разказана по наистина невероятен начин, така че буквално да се почувствате като във филм. Може би това е причината и да я изиграя на един дъх. Множеството скриптирани сцени в играта също са голям плюс за цялостното кинематографично усещане.
• Престрелки – В първата част бойните сцени бяха едно от най-дразнещите неща. Имахте една зона, в която просто се криете и стреляте по „безкрайните“ врагове. Единственото позитивно нещо от това беше, че се научих да боравя с геймпада по-прецизно. Във втората част обаче бойните сцени са истинско изкуство. Не само, че нито една от тях не ми доскуча, но и се почувствах като във филм на Брус Уилис – всичко е толкова епично и героично, че за малко да облека емблематичния бял потник. Повярвайте, десетките перфектно измислени батални сцени прехвърлят Холивуд директно в конзолата ви.

Кадър от ожесточена престрелка.

• Графика – Играта изглежда в пъти по-добре и то не само защото са увеличили броя полигони във всеки обект, а защото са добавили адски много детайл във всичко.
• Achievements – Към играта са добавени много ачийвмънти и бонус кънтент, които обаче липсват в третата част (странно, а?). Има около един час видео материали, които ще ви покажат голяма част от красотите, за които говорих по-горе. A must see!

Разбира се, че с това кратко резюме няма как да пресъздам цялостното усещане, което остави у мен втората част, но надявам се е било достатъчно да пусна на свобода авантюриста у вас. Това беше играта, която ми каза „Спокойно, има надежда, нищо не е загубено!“.

Дрейк си го бива с жените...

Изиграх я за около 15 часа (може и малко повече) – от около 11 сутринта до малките часове на следващия ден. Имах едно прекъсване за храна и това беше. Естествено не съм гонил време, а опитах да се насладя, така че геймплей тайма е ориентировъчен +- 2 часа.

Uncharted 2 вдигна толкова високо летвата, че чак леко се притесних дали тройката ще е толкова добра, защото доста хора го твърдяха.

Uncharted 3: Drake’s Deception

Въпреки че бях невероятно нетърпелив да взема третата част и да я изиграя на мига, някак успях да се озаптя и си дадох около две седмици почивка. След това играта попадна в мен, но все пак исках да изчакам още малко, за да отмине еуфорията и да не остана разочарован. Да бе… още на следващия ден седях на дивана и нервно чаках лоудинга.

Играта започна увлекателно – с малко предистория, което само загатва за мащаба, който ни очаква и размаха, с който са действали акълите от Naughty Dog. След няколко часа цъкане обаче ми се стори, че третата част действително ще се окаже по-слаба от втората. След тези първи няколко часа ми направи впечатление и това, че в по-голямата си част до момента действието се развива на адски тъмни места, което е пълна противоположност на предната част. Това не ми допадаше.

След известно време пуцане, мнението ми започна да се променя. Някак всичко приятно от втората част започна да се върща. Последва и моментът на „Уау!“! Историята и всичко около нея ставаше все по-яко и играта отново ме прикова за дълго време пред екрана. Врътнах я доста по-бързо от втората, но удоволствието беше същото и все пак не мога да реша коя от двете игри ми допадна повече, тъй като някои неща на едната са малко пред другата и обраното.

Искам да обърна специално внимание на графиката в Uncharted 3. Тя е… невероятна. Ще ме извиняват PC хитовете, но за хардуера, който притежава PS3, играта по нищо не отстъпва на Crysis например. В последните нива ще се помотате доста из пустинята и просто ще разберете за какво става дума. Имаше моменти, в които фотореализмът бе на толкова високо ниво, че просто спирах да играя и се наслаждавах на детайлите. Имайте предвид, че играта е 720p, просто защото при 1080p хардуера ще клекне. Въпреки това изглежда феноменално добре.

Реален кадър от играта. На 50" изглежда мноого впечатляващо!

Друго нещо, което мога да сравня с Uncharted 2 са финалните действия на играта. В третата част те се развиват много бързо, което все още не мога да реша допада ли ми. Иначе играта е изпълнена с адреналин, множество интересни моменти, десетки скриптирани сцени, които отново оставят стабилен филмов отпечатък и още купища дребни, но важни неща.

Заключение

Предполагам много от вас няма да се съгласят с мен за заглавието на ревюто, но поне аз не се сещам в близкото минало да е имало нещо дори близо до Uncharted поредицата. За толкова качествен и изпипан продукт определено си струва човек да даде пари и аз с течение на времето мисля да се сдобия с колекционерските издания на поредицата. Многопластовата история наистина слага в малкото си джобче повечето продукции от големия екран. Същото важи и за прекрасно режисираните сцени в ингейм фимчетата, че дори и в игрална среда. Въпросните филмчетата са направени с енджина на самата игра, за да не се губи част от атмосферата, но въпреки това те изглеждат впечатляващо и разкриват потенциала на технологията. Героите буквално оживяват, благодарение на motion capture разкошотиите. Музиката спокойно може да се нареди до претендентите за Оскар (особено от последната година). Изобщо целият пакет е пипнат с невероятен професионализъм и това се вижда с просто око. Определено това е игра, която ще преиграя, макар че това да знам историята убива част от ентусиазма.

С две думи – препоръчвам я на всички, които са почитатели на жанра и съм сигурен, че няма да останете разочаровани. В ревюто нарочно не съм се впускал в излишни размишления, защото така има риск да ви убия кефа, а и мога да напиша малка книжка за трите игри и всичко около тях. Повярвайте, че всичко нахвалено отгоре е една малка част от готините неща в Uncharted. Не съм споменал нищо за ръкопашния бой, великолепните катерачни умения на Дрейк, оръжията, превозните средства, загадките и т.н. Всички те са част от общата картинка, на която вие надявам се да се насладите. Ще си позволя да кажа нещо за един общ елемент на трите части – хуморът. Да, играта на всичкото отгоре е пълна с адски забавни моменти и хуморът изобщо не е плосък, а бих казал доста оригинален. Като се замисля, Нейт не би бил толкова готин персонаж, ако нямаше забавна страна.

За финал, един бърз tip за хората, които съм навил да изиграят поредицата. Предполагам първата част няма да ви допадне особено, но въпреки това е много важно да я изиграете, защото част от историята се пренася и занапред, което придава една цялост и дълбочина на образите. Аз врътнах поредицата преди месец, а отново ме сърбят пръстите да се впусна в приключението.

Между другото, от известно време се работи по филмова версия, първончално базирана на първата част, а впоследствие на незнайно какво, защото сценария се промени. Засега няма много официална информация, но се очаква, че ако има филм, то той ще бъде високобюджетна продукция и може би фаворитът на феновете – Nathan Fillion ще поеме главната роля. Другите имена, които се свързват с Дрейк са Марк Уолбърг и Джоел Едгъртън. Първите двама според мен са доста подходящи за ролята. Не знам какво толкова му мислят, като съвсем спокойно могат да изкопират сюжета от играта. На първата част е леко изтъркан, но на 2 и 3 спокойно може да се прехвърли на голям екран без много преработка.