Разходка до Португалия – Синтра, Порто, Лисабон

Здравейте! През пролетта на миналата година направихме едно яко пътуване до Португалия. Не се топнахме в Атлантика, но пък за останалите яки неща може да прочетете тук.

HappyCrossroads

От доста време не бях публикувал проект, но ето, че наскоро най-накрая успях да пусна един, който мъча от няколко години. HappyCrossroads е от онези проекти, в които сменяш 10 пъти концепцията и дизайна, който междувременно всеки месец ти се струва ту готин, ту грозен. Наскоро седнах и дооправих една WordPress тема, която трябваше да бъде общ блог за мен и приятелката ми, но в крайна сметка се преобрази във фоторазказ-ен сайт. Там ще публикуваме кратки истории за пътуванията ни, като целта е да разказваме с колкото се може повече снимки и по-малко думи.

В момента сме пуснали три стари пътешествия – Амстердам, Будапеща и Берлин, а още 2 чакат на Draft. Надявам се сайтчето да ви хареса и аз се надявам все по-често да има приятни истории за показване/разказване.

Чисто технологично сайтът представлява една изключително изчистена WordPress тема с щипка flexbox красоти.

BMW M3

Хъм, по-наблюдателните от вас предполагам са забелязали, че с пускането на новия сайт в лявото меню имаше един забавен бутон “Will Code For BMW M3”. Като дизайнвах сайта исках да има нещо, което да допринесе за свежото настроение и мислех, че това ще забавлява доста хора, макар да бях напълно сериозен с идеята му. Отскоро този бутон го няма, просто защото реших, че трябва да поема нещата в свои ръце и след едно доста интензивно пътешествие до Германия се сдобих с това бижу.

bmwm3

Пътешествието беше интензивно, защото аз и един приятел в работен ден, след работа, потеглихме в посока Швабише Гмюнд (невероятно за произношение име) – градче близо до Щутгарт. Накратко. Тръгнахме от БГ към 20:00 часа, преминахме през цяла Сърбия и Унгария и приблизително след 10 часа път в ужасно време, заради преминаващата през това време в Европа тропическа буря, решихме да спрем на един паркинг и да поспим час. Това беше до австро-унгарската граница. След това поехме още близо 10 часа път и се озовахме в градчето. Видяхме собственика – млад руснак, който щял да си купува апартамент и беше доста тъжен, че трябва да се раздели с “бебчето” си. Харесах я, подписахме договора и вечерта му преведох парите. На сутринта, благодарение на Fibank и смазващите комисионни превода беше нареден, а ние се намирахме в тамошния КАТ, където за 30 мин свършихме работа и колата беше прехвърлена. Веднага поехме в обратна посока, като спахме отново близо до унгарската граница, на брега на някакво невероятно ветровито австрийско езеро. На следващия ден вече бяхме в България. Така за близо 3 дни направихме почти 3500 км, което е смазващо дори за мен – човек, който обича да кара.

Contact
captcha