Сигурно 10 минути се чудих как да започна редовете си и съответно ги започнах по най-глупавия начин, както сами виждате 
. Истината е, че трябваше да крещя от кеф, защото… Четвъртък, 23:30, Mtel IMAX. Бях заел мястото си в удобните седалки и чаках с нетърпение да видя творението на Камерън. Бях яко надъхан, което рядко ми се случва, тъй като знам качеството на днешното кино, но филмът оправда и надмина очакванията ми. Рядко можем да видим фантастичен екшън, който да грабне зрителя по този начин, по който го прави Avatar.
Филмът започва без много-много обяснения и за щастие директно ни пренася на невероятно красивата, но и опасна планета Пандора. Светът, който Джеймс Камерън е създал е пипнат до най-малкия детайл и това се разбира още в първите минути. IMAX не предлага кой знае колко велико качество на изображението, но за сметка на това остава ненадминат по усещане за пространствен образ. Въпреки кусурите обаче всичко си изглеждаше прекрасно. Камерън се е опитвал да направи същото и в малкото кадри с истински хора. Образите им изглеждат завършени и много достоверни, така че виждайки даден персонаж да познате характера му. Това е изключително важно, тъй като 95% от филма е изцяло CG (компютърно генериран) и e много важно да се запазят всички емоции в 3D еквивалентите на главните герои. Е, Джеймс Камерън и екипът му са успяли буквално да съживят сините триметрови същества, защото никъде другаде не съм виждал по-истински персонажи. Motion Capture технологията, която се ползва е наистина впечатляваща и позволява буквално да се влюбите в компютърните образи (мацката… ех, мацката), защото се държат като истински същества. Ако сте си мислели, че някой ден ще виждаме само CG актьори на големия екран, то може би сте познали, защото Камерън направи следващата стъпка. Но това не е единственото нещо, което е впечатляващо… флората и фауната на Пандора са изключително красиви и смъртоносни едновременно. Специално за филма екипът буквално е измислил няколко нови животински вида. Да, знам, че това не е нищо ново, но тук за разлика от останалите те имат истински живот, сходни черти и общо взето също са пипнати до най-малкия детайл, сякаш винаги са си били там, сякаш са истински и имат своя история. Това е показано нарочно при някои slow-motion кадри, в които може да ги разгледате спокойно. А растенията… ех, всяко следващо е по-интересно и по-красиво от предното. Знам, че ви се е искало да бъдете на някое място, което сте видяли на малкия или големия екран. В Avatar наистина сте там, благодарение на 3D технологията. И след края на филма, отново ви се иска да се пренесете там, а не да се разхождате из калния и пуст мол. Голяма част от филма е отделена точно за изучаване на Пандора и местното население, което може би е основния фактор да бъдете толкова в нещата, които се случват.
Екшън сцените също са прекрасно режисирани и много впечатляващи, благодарение на мащабните битки. В тях има кадри, които си личи, че са мислени специално за зрители със смешни очила, т.е. кадри, които максимално ви вкарват в ситуацията и преди да се усетили стискате нечия ръка, крак или нещо друго.
Но искам отново да се върна на местното население, наречено Na’vi. Те са един много интересен народ, за който логично се говори най-много. Ще разберете много за миналото им, за „религията им“, за достойнството им. Имаше момент от филма, в който намразих хората (пак), защото истината е, че ако има Рай, те биха го разграбили, биха го унищожили, защото със сигурност там би имало нещо ценно. Така се случва и тук – кадър с най-прекрасния залез, който някога сте виждали и изведнъж кадър на огромни машини, които помитат всичко по пътя си. Na’vi са пълната ни противположност. За тях смъртта на живо същество от Пандора, било то роднина, приятел или враг е почти еднакво болезнена. Имат обичаи, които един човек би казал, че са абсурдни, тъй като са прекалено опасни – например „обяздването“ на едни хвъркати същества. Но всъщност колкото и опасни да са, крайната цел не е да се приложи някакво насилие или робство. Напротив, крайната цел е да свържете съзнанията си, да бъдете едно цяло, но по никакъв начин да не експлоатирате създанията, защото когато умрат те, умира и частица от вас. Самото свързване става интересно – Нави имат… нещо… на върха на опашките си, с което се свързват с другото… нещо… на съществото, растението и пр. На Пандора всички разполагат с тези USB-подобни портове, така че няма несъвместимост, проблем с драйвери и т.н. 
. Всъщност остана въпросът как правят секс, но това ще го оставя на бурното ви въображение.
Общо взето, каквото и да напиша ще е малко, защото колкото повече време минава, толкова повече филмът ми харесва. Трудно е да се опише с думи и да изглежда интересно едновременно. Не, трябва да се гледа. И както сами виждате изобщо не съм се опитвал да преразказвам филма, за да не убия нечие удоволствие. Опитах се много кратичко да покажа емоцията, която ми остави той и като препрочитам за 10-ти път поста си виждам, че не съм се справил със задачата, но колкото и корекции да правя няма да го докарам до истинската емоция. Така че ако сте пропуснали да гледате филма, то веднага поправете грешката си. Аз бих препоръчал IMAX, но не искам да налагам мнение, тъй като не съм го гледал другаде. Има няколко написани думи за трите 3D технологии, които са налични в България и stranger-a беше пуснал линк към блога на Прооптики. Гледайте го, защото мисля, че скоро няма да видим нещо подобно. Бюджетът на филма е над $230 млн., а рекламата още $150 млн. Самото разработване на технологията през годините съм сигурен, че е глътнала поне още $500 млн., а може и повече. С тези цифри не искам да кажа нищо, просто давам сухи факти. За мен те нямат значение, но за някои може и да имат. И още веднъж – гледайте го, изпитайте го! Моята оценка е 10/10!
тагове: 3D кино, Avatar, Avatar 3D, Avatar IMAX, Avatar The Movie, Giovanni Ribisi, IMAX, James Cameron, Michelle Rodriguez, Mtel IMAX, Na'vi, Pandora, Sam Worthington, Sigourney Weaver, Stephen Lang, Zoe Saldana, Аватар, Джеймс Камерън, Джовани Рибизи, Зоуи Салдана, Мишел Родригез, Мтел IMAX, Пандора, Сам Уортингтън, Сигорни Уивър, Стивън Ланг
Великолепен, незабравим и обсебващ филм. Нямам други думи, гледах го на премиерата, не мога да ти дам сравнение между IMAX и Digital 3D, защото IMAX до сега не съм гледал, но ефектите си бяха ефекти, историята си беше история, разказана по много хубав начин. 11/10 му давам аз и вече съм си резервирал още две посещения в киносалоните през почивните дни.
Изказване на обсебен от аватар фен.
филмът е невероятен. и аз се опитвах да опиша емоцията, ама не ми се получи
просто трябва да се гледа. някои казват, че историята е традиционна и нищо особено, но аз не смятам така и не мисля да се аргументирам 
просто трябва да се гледа 
p.s. влюбена съм в 3метрови синьо-зелени на’ви
И аз и аз, особенно в едно от тях. :p
А за историята, да си говорят каквото искат, не е важна самата история, а начина по който тя бива поднесена на масите, а в Аватар сме свидетели на нещо направено толкова добре и поднесено толкова добре, че няма място за лоша дума.
тинче, в мъжкото или женското
След дълго четене на коментари реших и аз да го гледам. Добре че беше 3D, защото иначе мисля че щеше да ми е скучен. Честно казано природата просто ме впечатли, как детайло е създадена и колко е красиво всичко. Историика си я биваше, но честно казано ако го гледах на компютърът, а не в кино Арена, щях да го превъртя на бързо обороти. Иначе филмчето си го биваше, остави някакви емоции в мен.
Аз мисля да повторя и потретя даже, но на различни 3D формати
Жоре, май и в двете
Иначе и аз ще повторя – още този четвъртък, този път на IMAX 
Аз току-що се връщам от Арена. Бяхме сравнително на преден ред (5), но въпреки това не успя да докара усещането на IMAX 3D. Просто екрана е прекалено широк, a нисък и някак ми се струва като кутия, в която са затворени 3D обектите. Може би на първия ред ще е по-силно усещането, но при бързите сцени ще е адски натоварващо за очите. Останах впечатлен от качеството на картината, което си беше еквивалентно на стандартно Digital Cinema. Звукът също беше на високо ниво. Като цяло съм доволен (това ми е първото ходене на 3D в Арена), но препоръчвам специално този филм да се гледа в IMAX, защото така или иначе там рядко пускат пълнометражни.
Аз пък снощи тъкмо в 23:30 отидох да го гледам за втори път на IMAX в Mall-а. Бях на 4-ти ред, 7-мо място, картината имаше малко призрачност в началото (първите 15-тина минути) след това се поизбистри (явно докато ми се настрой оптиката), усещането беше много добро, за мен това бе първото посещение в IMAX. Останах доста впечатлен, по-добре е от Арената, където обикновенно си ходя. На всички препоръчвам да го изгледат и на двете места и да си преценят за тях, за мен определено това няма да е последното посещение в киното за Аватар. Сега остава да гопробвам и на Real3D (разбрах, че сме имали такава зала в София!?).
п.с. Като изключим един малък 10 минутен технически проблем в IMAX и няколкото непрестанно „дрънкащи“ индивиди и добавим ужасните „subtitles“, IMAX е за предпочитане като формат за този филм.
Търсеки коментари за този филм, попаднах на този блог. И понеже току-що изгледах финалните надписи, ми се прииска някъде да споделя чувството с което останах след края на филма. Невероятен, вълшебен…Още повече и оценката на Спийлбърг.
Радвам се, че си попаднал тук и ще се радвам да прочета по-разширеното ти мнение. Наистина филмът е невероятен и вълшебен! На мен въпреки този пост пак ми се иска да направя едно по-дълго и задълбочено ревю и може би ще го сторя в близкото бъдеще.
Гледах го с жена ми. Впечатлен съм много. Фабулата също е много интересна! Няма да казвам повече за самия филм, за да не разваля удоволствието на някого, обаче ми е интересно как така гледахме 3Д филм без да ни заболят главите. Помня, че преди време обяснението за кратките филми беше, че човек не издържал. И ме е боляла глава преди, сега не. Може би не бяха прекалявали със „заигравките“, от които би могло да ти стане лошо.
Не ми хареса как бяха направили субтитрите. Все бях принуден да гледам надолу, а и те както бяха 2Д и не се виждаха лесно.
Да, точно, защото във филма нямаше толкова „заигравки“, както ги нарече е причината според мен. В кратките научно-популярни филми залагат на непрестанните изскачащи обекти и изобщо на смяната на фокусно разстояние, което според мен е причина за бързата умора. Нито в IMAX, нито в Arena, нито в Cinema City (гледах го общо 4 пъти) не ми се натовариха очите повече от обикновеното, даже в последните две ме заболя носа от неудобните очила. Камерън не е вчерашен и 100% е знаел какво прави, за да запази зрителското око 2 часа и половина.
А субтитрите в IMAX са напълно нечетими наистина, защото трябва адски много да си местиш погледа, което отвлича вниманието от филма. Отделно че почти винаги зад тях има разфокусиран фон и дори и да се опиташ да ги прочетеш е нужно малко време за да фокусира окото на тях. Може би ако си на по-горните редове няма да го има този проблем, но тогава се губи усещането от големия екран. Интересното е, че в самия филм репликите бяха доста простички и честно казано аз просто по едно време спрях да чета субтитри и се концентирах изцяло в магията на филма. В Арена пък е другата крайност – субтитрите бяха гигантски и постоянно мърдаха насам натам, защото попадаше нещо важно под тях.