Искам още в самото начало на статията да ви стане ясно, че няма да напиша и един ред, в който да похваля новото отроче на Rebellion и SEGA. Всъщност пиша този пост, само за да излея адското недоволство, което ме обзе, след като изиграх Aliens vs. Predator.
Като един голям привърженик на франчайза около двата образа, новината, че излиза игра с тях отново пробуди сърцето ми и отброявах дните до появата й. За щастие из нета се появяваха все повече и повече филмчета предназначени за най-надъханите геймъри. Те показваха красотите на играта или поне бяха добре режисирани и замаскирани. Освен това беше обявена поддръжка на DirectX 11 и аз, като притежател на такава карта бях на седмото небе. В един момент обачереших да спра да следя всякакви клюки, за да остана приятно изненадан накрая и точно това сторих. И така… всичко беше чудесно до средата на миналата седмица, когато беше и първият ми досег до AVP.
FAIL! С това може да се опише общо взето всеки един аспект от игрицата, защото впечатленията ми след като я изиграх се припокриваха с впечатленията ми от филма „Черната Мълния“ – просто сценаристите са седнали на по една ракия и са надраскали сторилайн върху омазаните със салата салфетки. Тук е същата работа. Пешо, Тошо и Харалампи са решили, че е време да се възроди поредицата, за да вземат някой друг кинт и за отрицателно време са сътворили тази извънземна епична оргия, която носи в заглавието си имената на едни от най-славните фантастични образи. Но стига толкоз литературни отклонения – ето преки впечатления (държа да отбележа, че има рима, ако някой не е разбрал!).
Първият сериозен минус, с който се сблъсках, блесна дори още преди да имам играта. Става дума за размера й – над 15GB и още толкова за инсталация. Все пак като се има предвид размера на днешните игри, това не е чак толкова изненадващо и все се надявах по някое време да разбера аджеба защо е толкова голяма (hint: това не се случи). Пуснах аз да се сваля и от нетърпение дремнах малко. След това с голямо очакване изтърпях инсталацията и се запътих към файлчето с окончание DX11. Пускам аз и веднага влизам във Video секцията, където да набузя всичко до край. Поредно разочарование – единствената екстра, която получавам за дадените от мен купища пари за DX 11 видеокарта е Tessellation, което е плюс, но не чак такъв, че да ме накара да ахна от възхищение. Теглих майни, настроих всичко и реших да карам по ред. Пуснах се пехотинец и зачаках. След няколкото филмчета, от които не схващате много за какво иде реч изведнъж попадате сам-самичък в една стаичка, която ще бъде вашата тренировъчна площадка. Всичко е прекрасно, докато не дойде моментът, в който си пускате фенерчето. Играта крашва, а вие недоумявайки вече зяпате десктопа си. След няколко повторни опита се оказа, че именно DX11 версията нещо не е в час. Стиснах зъби и пуснах DX10 варианта, който литна без грам проблем, а аз ликувах. Проблемът дойде 3 часа по-късно. Оказа се, че съм превъртял кампанията на марийна, а имам чувството, че нещо не е както трябва. Какво имам предвид?
Не знам какво е накарало хората от Rebellion да вземат всички положителни страни на AVP2 и да ги изхвърлят на вятъра, но новият Aliens versus Predator е просто трагичен. Няколко дни преди излизането на играта споделях с колега как искам отново да изжиявам страхотните мигове, когато цъках AVP2 с марийн, посред нощ, със слушалки на глава и загасена лампа. Такова усещане в моята сравнително дъла гейм-кариера съм изпитвал рядко. Е, очаквах същото усещане, но бях адски разочарован, защото нито, ама нито веднъж играта не успя да ме стресне, не можа да ме накара да се страхувам от неизвестното или от известното връхлитащо към мен. Ако едно време ме е било шубе и съм се чувствал като кариес в зъболекарски кабинет, сега имах чувството, че горките елиънчета са някакви патки, които стрелям за фън. На първо място атмосферата е пълна нула. Изобщо не се чувствам В играта. Второ – враговете ми и по-специално елиъните (тъй като тях срещаме в 95% от случаите) са адски неадекватни същества. Толкова се гърчат горките по тавани и стени, че ги застрелвам не защото трябва, а за да не се мъчат… Да не говорим, че самите движения са адски дървени и не следват правилно обиколния релеф. Единствените по-сериозни изпитания са ако случайно ви изненадат в гръб или са в по-големи количества, но като цяло представянето им е смехотворно. БиткАТА с хищник също бих казал, че не е някакво сериозно изпитание. Единственото по-запомнящо се нещо от кампанията на марийна е една конкретна сцена, която е 10-ина минути след началото на играта. Вие се намирате в дискотека, около вас на фона на бясна музика мигат прожектори и объркват сетивата ви. Саундът е толкова силен и метален, че заглушава радара ви, а в същото време от мрачните места се прокрадват „буболечки“, които дебнат в гръб, а привършващите муниции говорят за скорщна смърт. Всъщност с това ще разбия първото изречение от този пост и ще похваля само и единствено тези 5 минути от играта, защото аз ще я запомня с „онова пуцане в дискотеката“.
Приемете, че всичко, което казах за пехотинеца важи и за другите две същества. Техните кампании не са по 3 часа, не… те са общо 3 часа (2 за хищника и 1 за пришелеца). „Ловецът на глави“ има изключително скучен геймплей, нищо, че са му накичили маса гъзарии. С пришелецът не е по-малка мъка – отиди там и избий всичко по пътя си, но това е прикрито под някакъв измислен обджектив. Тук дори е изрязана култовата част, в която почвате като facehugger и минавате през всички стадии, за да стане от вас един пълноценен член на елиънското общество. Извода, който трябва да направите дотук е, че играта се превърта за 5-6 часа и е тотална скука.
Следващото нещо, което смятам да оплюя е историята. Истор… койе? Още един FAIL! Преди беше изключително яко да виждаш как 3-те персонажа по някакъв начин преплитат пътищата си, но в тази част от поредицата нещата просто не се получават. Сякаш прекалено много е наблегнато на това, а не на основната идея. Писна ми да ходя да дърпам шалтери насам-натам и междувременно да трепя всякаква извънземна паплач. Можеха да се напънат за нещо по-оригинално. Но донякъде ги разбирам… защо да се напъват, като са решили, че сингълплей-я ще бъде 6 часа. Сега обаче като се замисля огромна заслуга за дължината на играта имат картите, които са толкова малки, че в права линия се притичват за 2-3 минути. На моменти имах чувството, че съм попаднал на Deathmatch карта в Quake. Сериозно. Едно от доста лансираните неща беше хищникът и лова му от върховете на дърветата. Явно добре са успяли да ни заблудят, защото всъщност такова нещо като джунгла няма, защото картата е с размерите на цветарски магазин и със скачането върху две дървета не може да изпъкнат качествата на унищожителния предатор.
В арсеналa нещата пак са плачевни. Откъде накъде мунициите на марийнския пищов ще бъдат безкрайни? А дискът на хищникa и неговата неизползваемост няма да ги коментирам. Може и да ми се смеете, но няколко дена след като изиграх играта дори не помня имаше ли копие в нея, така че без коментар.
Мултиплей изобщо не съм пробвал, но stranger-a тук е изказал своите впечатления, което само ме кара да се радвам, че съм го прескочил. В един момент дори си помислих, че играта може да е забавна когато се поизпотиш срещу живи същества, но в следващия веднага се разубедих, защото самата игра просто не го предлага.
Няколко думи за графиката и звука. Визуално играта изглежда сравнително добре. Не блести с нищо, но и не разочарова освен с DX11 идиотизма… т.е. направо си е средняшка работа. Не мога да се спра на даден детайл и да кажа, че изглежда изключително, защото просто ще излъжа. За сметка на това си изиксва по-сериозна машина, за да се играе на високи резолюции с максимални детайли. Звукът също няма да спечели награда. Интересното е, че има бъг и при него. Според един колега и рисърча му, ако пожелаете да пуснете играта в 192KHz режим ще останете много разочаровани.
Като заключение искам да кажа, че точно заради такива игри се радвам, че има пирати. Просто Rebellion са се изгаврили с всички ни и не бих им дал дори $2 за това жалко подобие на AVP. И както филмите опетниха имената на едни от най-култовите образи в киното, така и играта започна да работи по въпроса и то с пълни темпове. За мен това е началото на края на иначе една добра поредица. Въпреки това тайно се надявам някой ден да видим отново феникса, излитащ от пепелта.