Уникално яко хеликоптерче! Изгледайте цялото филмче, за да видите на какво е способно… Пичовете тестват, както обикновен полет, така и придвижване до място посредством GPS координати, а също така пробват дали може да носи и товар. Освен това се показват и малко кадри от камерата „на борда“ в момент, в който хеликоптера е на доста високо. Това автоматично означава, че ще може да използвате летящата джаджа, като шпионски инструмент и с нея да наблюдавате знойната съседка докато се преоблича. За жалост обаче, доколкото успях да сметна, хеликоптерът + дистанционното управление струват близо 2000 евро, което си е доста за едното забавление, но все пак евала на пичовете! За повече информация посетете официалния сайт на HexaKopter.
Dropbox – синхронизирай ежедневието!
Dropbox е едно изключително полезно приложение, което съм сигурен, че би било полезно на много от вас. Точно за това реших да му отделя по-голямо внимание и да си получи специално ревю. Прочитайки го ще разберете какво е Dropbox, как се използва, какво предлага и приложението му в нашето ежедневие.

Какво е Dropbox?
Dropbox е мултиплатформена система за съхранение на файлове, която освен сторидж предлага и синхронизация на файловете ви, независимо къде сте. Това ще рече, че няма значение дали сте у вас пред собствения си компютър или в Зимбабве, разцъквайки от лаптопа на чичо ви Мокоена – ако сте споделили файловете и имате интернет връзка те ще бъдат на ваше разположение. Безплатният капацитет, който ви се предлага е 2GB, но може да бъде разширен до 50GB срещу $9.99 на месец или 100GB за $19.99 месечно. Освен това ако привлечете потребител ще ви се даде по 250MB на човек, но максимално може да добавите още 1GB към безплатните 2. Честно казано на нормалния потребител тези 2GB са абсолютно достатъчни и ето защо аз вързприемам Dropbox, като безплатен продукт.
Как се използва Dropbox?
Необходимо е като за начало да свалите самия софтуер на вашия компютър. По време на инсталацията ще ви пита дали имате регистриран потребител и ако нямате, то трябва да си създадете такъв, което става за секунди. По време на регистрацията трябва да въведете и име на устройството, на което инсталирате програмката (например Office PC, Home PC, Laptop и т.н.), като това е за ваше улеснение. Следват още няколко бързи стъпки и сте готови за действие.
Някъде из My Documents ще ви се появи папка My Dropbox, която може да се нарече работна – там ще слагате файловете, които искате да бъдат достъпни. Веднъж поставен там, файлът се синхронизира/ъплоудва автоматично. След като седнете на друг компютър с инсталиран Dropbox, неговата папка My Dropbox ще се обнови/синхронизира също автоматично – файлът ще се свали от сървърите и ще се появи там. В My Dropbox може да манипулирате файловете и папките, точно както третирате всеки един нормален файл или папка в Windows/Mac/Linux. Същото важи и за уеб интерфейса на Dropbox. Като се логнете в сайта ще имате на разположение всички функции, които са на разположение на desktop варианта – може да ъплоудвате файлове, да създавате папки, да местите, копирате, преименувате и изтривате, да сваляте файлове (в случай, че нямате инсталиран софтуера на компютъра). Също така може да споделяте съдържание, да преглеждате версии на своите файлове и да следите лог с действията, които са направени. Реално погледнато каквото може да правите на своята машина, може да го правите и в уеб, като това е за хората, които не държат да инсталират софтуери и искат да се възползват само от предоставяното място.
Какво предлага Dropbox?
Влезте в своята My Dropbox папка и там ще видите още две папки – Photos и Public. Всъщност двете си имат приложение и не са сложени просто за красота. В папката Photos може да качвате всякакви изображения, но по-интересното е, че ако в нея създадете подпапка и я напълните със снимки, Dropbox автоматично ви генерира онлайн галерия, чието име ще бъде името на папката и ще съдържа снимките от нея. Кликайки десен бутон, а след това от контекстното меню избирайки Dropbox и после Copy public link, вие ще може да споделите тази галерия с всички, на които дадете линка.
Public папката е само за файлове, които искате да споделяте. Там може да се вземе линк към всеки файл. Така например ако искате да споделите картинка с някой приятел не е необходимо дори да отваряте браузъри, да търсите къде да качите и тем подобни. Просто копирайте снимката в тази папка и по описания начин си вземете линк, дайте му го и всички ще са щастливи.

Разбира се в My Dropbox може да си създавате собствени папки и да ги пълните с каквото пожелаете – няма ограничение за размер или тип на файла. Но какво друго предлага Dropbox? За мен е доста ценен Backup фийчъра, който пази стари версии на файловете ви до цели 30 дни, а ако си платите и за неограничен период. Т.е. гъзарията тук е, че ако без да искате изтриете файл, не само ще може да го възтановите, но и дори ще може да си изберете коя версия да върнете. Изключително ценно! На разположение имате и Sharing на папки, като чрез него ще може да предоставите директна връзка до своя My Dropbox. За целта лесно и бързо се праща мейлче, в което има всичко необходимо. Така отбрани хора ще имат достъп до вашите файлове, но вие по всяко време ще може да ги контролирате.
Има още много неща, които Dropbox предлага, но с времето ще ги откриете сами. Сайтът и без това преглага наистина сериозен Help Center и може да си четете с часове, а отделно има и видео турове. Предполагам, че на който съм грабнал вниманието сам ще влезе и ще разцъка.
Колко е сигурен Dropbox?
Все пак говорим за споделяне на файлове и качването им по разни места, така че сигурността трябва да е на първо място. Тук всички трансфери се извършват през SSL, а вече съхраняваните файлове са криптирани с AES-256, което си е много сериозна защита. С една дума – може да бъдете спокойни. Само вие може да контролирате кой и какво да вижда.
С Dropbox в джоба?
О, да! Има съвсем безплатно приложение за iPhone, което е с по-малко функции – визирам ограничените манипулаци върху папките и файловете, но е разбираемо. Като изключим това обаче, на телефона си ще може да виждате всичко от My Dropbox и вече само неговите ограничения от към файлови формати могат да ви спрат. Може да си пускате всичко, стига да го поддържа – снимки, видео, документи и пр. Но тук има и една уникална функция – може да правите снимки, които после директно да качите в своя My Dropbox с един клик. Представете си, че сте на концерт и искате да покажете колко е яко. Имате само любимия iPhone под ръка. Dropbox предоставя възможността да направите снимка, която после с един клик да синхронизирате и тя ще се появи мигновенно на вашия домашен компютър, където брат ви ще я отвори и ще се подразни, че е изпуснал готиното представление. Или пък представете си, че сте пратили свой приятел да ви купува кола от Германия. Човекът ще гледа, но вие имате тежката дума, така че ако се колебае за някой детайл или драскотина може да ви я снима и прати буквално за секунди. Пълен кеф. Освен това не забравяйте и най-важното – Dropbox ви предоставя допълнителни 2GB място за съхранение, така че iPhone 8GB може да се нарече 10GB-ов.
Като заключение искам да кажа, че това е един изключително удобен инструмент, който намери приложение в моето ежедневие. Поредният пример е от тази сутрин – трябваха ми няколко IP-та и избора беше да направя текстови файл, да го кача на флашка и в офиса да го отворя или просто да създам нов файл, да го сложа в My Dropbox и след което от офиса да го отворя. Избрах втория вариант и така не разнасях нищо. Същото може да направите и с голяма партида от снимки, например на партито, на което сте били снощи. Изобщо с времето ще ви изникват все повече и повече приложения за Dropbox. Моето мнение е, пак казвам, че това е страхотен инструмент, който между другото бях засичал точно когато излезе преди година и нещо, но някак тогава не му обърнах внимание, не знам защо.
Така че, ако искате бързо и лесно да имате достъп до важни и често използвани файлове или пък да създадете онлайн галерия за секунди и то на вашият компютър, Dropbox ще ви свърши работа, но той е и много повече, не го забравяйте!
StockPodium – българската търсачка на изображения!
Може би първо трябва да започна с това какво е StockPodium. Сайтът е типичен пример за това как би трябвало да функционират повечето галерии за stock images. В много от тях обикновено е трудно да откриеш нещо веднага, защото авторите на снимките слагат стотици keywords и общо взето може да намерите почти всяка снимка в почти всяка категория, а това адски бави намирането на желаното от вас изображение. Тук идва StockPodium – платформа, която търси снимки в 5 от най-популярните източника (Fotolia, Dreamstime, Featurepics, 123RF, Stockxpert) и е индексирала за момента над 4.7 млн. изображения. В списъка за добро или зло не присъства популярният iStockPhoto, но съм сигурен, че въпреки това ще имате богат избор от намерени резултати. Сайтът е дело на Imagga Bulgaria и през изминалото лято спечели националния кръг на състезанието за иновации и предприемачество NOVATech 2009. StockPodium пребори всички 11 кандидати на национално ниво и се класира за регионалния кръг, който се проведе през октомври 2009 в Тел Авив, Израел. Само да уточня, че класиралите се за регионалния кръг са трима – първенецът StockPodium с подгласници EcoRay, дело на Greenergy Consulting , който е проект свързан с енергийната ефективност в строителството и на трето място интерактивната образователна система Envision на Nimero. За жалост StockPodium стигнаха само до Израел и не успяха да се класират за финалния кръг, който се провежда в Berkeley, Калифорния и е спонсориран от Intel и UC Berkeley. За сметка на това колегите им от Nimero завършиха трети в Израел и продължиха на финала. Наградният фонд за първите двама финалисти на регионално ниво е съответно 20,000 и 10,000 щатски долара, а на финала първенеца грабва $50,000, а подгласникът му $30,000. С тези пари спонсорите дават зелена светлина за развитие на иновативните идеи, предложени от победителите.

Като всяко едно нещо обаче и StockPodium има плюсове и минуси и аз ще започна с първото. Най-големият плюс е, че още с отварянето на сайта усещате миризма на шкембе чорба, т.е. правена е от сръчни български ръчички. Следващият плюс, с който „подиума“ блести е разнообразието в начина на търсене – цели 4 метода. Първият от тях се нарича Visual Search и представлява класическото търсене чрез keyword. Работата е там, че под всяка картинка от резултатите има едно бутонче Similar, което ако натиснете ще ви подбере снимки, които си приличат визуално с избраната. Само да вметна, че вече бях писал за нещо подобно, наречено Multicolr Search Lab, което търси снимки във Flickr по предварително зададени цветове. Вторият начин се нарича Uploaded Image и логично предоставя възможност да качите картинка от своя компютър и отново да търсите визуално подобни на нея. Третият вариант носи името Image URL и работи като предния, но търсенето става чрез въвеждане на URL към изображение. Търсачката отново намира сходните. Последният метод е наречен Image + Keyword и предствлява комбинация на всеки от предните два метода + keyword, т.е. може да качите снимка на червена ябълка от вашия компютър и да се появят визуално подобни – червени ботуши, червени краставици или червени задници, но ако добавите кийуърд „apple“, търсачката ще филтрира всички визуално подобни изображения, които са червени ябълки и така да изберете подходящата за вас.
Сами виждате, че StockPodium е адски удобна и покрива много възможности за търсене, така че да ви е максимално удобно. Имайте предвид, че с изброените неща горе плюсовете не свършват, защото можем да кажем добри думи и за advanced search-a, който умело филтрира и оптимизира времето за търсене. Аз намирам и за голяма екстра линка за даунлоуд под всяко намерено изображение. А за скараните с английския авторите са оставили и българска версия! Като още един „скрит“ плюс бих отбелязал и възможността на потребителите да съпоставят бързо и лесно намерените изображения по цена, големина и пр.
Идва ред на минусите, които за щастие са чисто визуални и не пречат на основната идея. Всъщност това е лично мое мнение, така за други може да няма минуси. Първият е, че с влизането на сайта аз нямам идея какво се случва. Виждам „нещо“ доста странно под логото, поле за търсене, 4 големи иконки, някаква голяма снимка вляво на екрана и нещо приличащо на новини. След кратко разцъкване обаче започват да ми се изясняват нещата… четирите големи иконки на най-видното място всъщност са реклама на типовете търсене, като авторите са добавили по един бутон, сочещ към видеотуториъл. Ок, разбирам ги, че искат да си наложат най-основния фийчър, но не мисля, че това е най-подходящото място да го направят. Пак казвам това е мое мнение. След това продължавам с гигантското място надолу, което е заето от абсолютно безсмислен кънтент. Отляво виждаме произволни изображения от петте сайта, в които търси StockPodium, заедно с няколко цифри за престиж. Че на кой му трябва това, а и заема 1/4 от зрителната площ? От дясно пък виждаме гордо да стоят няколко заглавия на извадки от блога… е, супер, но аз искам да си търся картинки, а не да чета. Другите две неща, които ми направиха кофти впечатление в дизайна са въпросния контейнер (?) на изображения под логото и бутона Sign Up. Та този контейнер (не знам как иначе да го нарека) е добра хрумка, която обаче отново не е на правилното място. Там при търсене на изображения по един от методите ви се появява картинката на която търсите сходна. Добре, но някой би ли ми казал защо имам една иконка вляво и две отдолу? Признавам доста си блъсках главата, но не измислих нищо, с което да навия себе си. Изводите са два – или аз съм адски загубен или на дизайнера, който го е рисувал са му сипали водка в сутрешното кафе. И последното нещо, което ме подразни е регистрацията в сайта. Всъщност защо я има? Има си бутон Login, има си Sign Up, ама защо? Хубаво, цъкам аз върху Sign Up и разбирам, че е бързо, лесно и безплатно, но какви облаги получавам, като потребител? Все пак при положение, че това е безплатна търсачка на изображения в други сайтове, не виждам причина да се регистрирам. Да бих го направил, защото съм българин и искам да подкрепя сайта по някакъв начин, но защо би го направил някой американец?
И като оставим настрана несполучливия от към юзабилити дизайн, StockPodium е един прекрасен продукт, който за пореден път ще кажа, е правен от българи, но не това е важното, а факта, че може да си свършите много добра работа с него. Разгледайте, разцъкайте, свикнете на начина на работа и бас държа, че ще го обикнете.
Нов световен overclock рекорд – 8.2GHz!
Тези дни бе направен нов световен оувърклок рекорд и то с един на пръв поглед непретенциозен процесор – Celeron D 347. Потребителят с ник TiN от XtremeLabs.org e постигнал феноменалните 8.2 GHz на едноядрения Celeron, който стандартно работи на 3.06 GHz. Ползвал е дъно DFI LanParty UT P35, OCZ 1GB DDR2, Radeon 7000 VE, захранване Enermax Revolution85+ 1250W и много течен азот. Резултатът е валидиран от CPU-Z, така че официално е счетен за нов световен рекорд, но въпреки това няма никакви тестове, за да видим как се отразяват тези 8.2 GHz на производителността.

Най-накрая – Apple iPad!
На протичащото в момента събитие Apple Latest Creation, самият Стийв Джобс обяви дългоочаквания и толкова спекулиран iPad. И тъй като в момента всичко се случва на живо, ето един линк през който може да следите liveblog-a на Engadget.
Засега е ясно, че устройството е тънко 0,5 инча, тежи 600 гр, има 9.7-инчов дисплей и се „задвижва“ от 1GHz Apple A4 ARM чип, има между 16 и 64 GB сторидж, а към допълнителните фийчъри трябва да причислим Bluetooth 2.1, WiFi 802.11n, Speaker, Mic, Accelerometer и Compass. Батерията ще държи цели 10 часа, най-вече благодарение на 1GHz-овия чип собствено производство, а от Apple дори казват, че в standby режим iPad издържа цял месец! Наистина впечатляващо, но това са Apple все пак. С нетърпение очаквам да видя каква ще е цената му, макар че предварителните прогнози са между $800 и $1000, което си е доста, но… това са Apple все пак. И тъй като буквално всяка минута се появява нещо много интересно, а аз не смогвам – следете лайвблога.




Манджа с грозде #7: Pixlr, 960 Grid System и Star Wars Weather!
Pixlr – факт е, че всички софтуери са просто инструмент в ръцете на художника и той би се справял чудесно и без тях или поне без ултра-модерните им възможности. Ето защо съм абсолютно против всяка година водещите производители да пускат същите си пакети с едно-две подобрения, но под друго име, придружени с яка маркетингова кампания. Причината е, че тези ъпгрейди струват адски много пари, а нормалния потребител в повечето случаи не може да си го позволи, с което се подтиква пиратството.

Казвам ви всичко това, защото в целия басейн пълен с водорасли, тук-там виждаме някоя рибка, а още по-рядко се случва тя да е златна. Всеки докоснал се до Pixlr мисля, че е намерил златната рибка, защото това е един великолепен клонинг на Photoshop, който е напълно безплатен и се ползва в уеб среда. Има си всички необходими инструменти – четки, гуми, шейпове, селекции, кропове, клонинг тулове и т.н. Освен това си поддръжа Layers, Filters… има си History и още куп гъзарийки, които са ви нужни за пълноценна работа. Премахнати са стотици безмислени неща, от които нямате нужда, защото както вече казах много хора са доказали, че могат да нарисуват истински шедьоври на най-семплите софтуери. Pixlr не е от най-простите, но ви предлага всичко, от което имате нужда без излишни глезотии.
Сега си представете, че сте на почивка в Бора Бора и лежите на яхтата си, последните слънчеви лъчи се спускат по тялото ви, а две знойни красавици ви привикват в каютата. Мда, тогава изобщо не ви трябва Pixlr, така че го за*ете. Но представете си, че навън е минус двадесет, гоните последния автобус, за да се приберете по коледните празници при семейството, нарамили сте 5 чанти и бягате прегърбен към гишето. Когато идва вашият ред, чупите замръзналия си сопол и бъркайки в джоба, за да извадите синята банкнота, усещате вибрацията и впоследствие мелодията на служебния GSM. След като вдигате, благият глас на шефа ви се откроява на фона на бясна чалга и ви съобщава, че има работа на живот и смърт. Трябва да оправите две картинки за сайта, който сте пуснали миналия вторник. И докато си лафите приятно, автобусът потегля, а вие оставате с пръст в ръка (?!). Тогава не ви остава нищо друго освен да седнете, да отворите лаптопа си, да се преборите с wi-fi мрежата и с помощта на Pixlr и няколко мейла да оправите нещата. Но лирическото отклонение стана прекалено дълго и само ми остава да се надявам да сте разбрали какво малко бижу е Pixlr. Ако имате нужда от онлайн безплатен графичен редактор – Pixlr е за вас.
960 Grid System – тук дизайнерите ще ме разберат… 960 си е най-популярната грид система, която позволява на този, който я ползва да направи набързо един лейаут на Photoshop или пък CSS темплейт. Както сами се досещате, този фреймуърк ползва 960px размер, като отправна точка, тъй като лесно се дели на 2 и освен това пасва дори на по-старите, но все още масови резолюции от типа на 1024х768.
Ако решите да си помогнете с 960 при рисуването, т.е. да драскате върху предварително „разграфен“ файл, то може да свалите работните файлове за софтуери от типа на Photoshop, Fireworks, InDesign, Illustrator, Visio, Inkscape и др. Независимо кой софтуер изберете, ще имате на разположение 3 файла за сваляне – темплейт с 12, 16 и 24 колони. Според броя на колоните всяка има различна ширина и разстояние около нея. Така с един готов шаблон може да надраскате бързо и лесно лейаут на любимия софтуер. С XHTML/CSS е малко по-сложно, поне докато свикнете. Там е необходимо да кръщавате класове и ID-та по определен начин, да сложите необходимия CSS файл и тогава да започнете да пишете своя HTML. Пускам и един добър туториъл дело на NETTUTS, с пример за това как може да напишете набързо един CSS лейаут.
Честно казано поне аз в моята работа не намирам големите плюсове, които всички описват. Харесва ми идеята, че системите от този тип се опитват да стандартизират донякъде нещата, както го прави и W3, но някак не виждам особен смисъл в това да си изгубя 20 минути, за да направя хедър, три колони и футър, само да разбера, че мога да го направя лесно и сравнително бързо. Защо ми е това? Всеки дизайнер, който е правил това нещо в продължение на няколко месеца вече има в главата си скрийншот на това какво представлява базовия лейаут и би му отнело много по-малко време да го нарисува ако трябва да се покаже някъде, отколкото да пише код. Освен това ако случайно след първоначалния CSS драфт решите да продължите с рязането, но заедно с това искате да прикриете очевидното използване на фреймуърка, то трябва да преименувате доста код. Изобщо мисля, че плюсове от типа на бързина, чист код, браузър-съвместимост, малък размер на CSS кода и пр. са си изсмукани от пръстите и всеки малко по-опитен дизайнер би си направил нещо подобно за лична употреба. Все пак аз препоръчвам да му хвърлите едно око, защото може и да ви допадне. Повечето статии, които четох за него го препоръчват за по-напреднали, но според мен би помогнал и на начинаещите донякъде, ако се зачетат внимателно. Съветът ми е, че каквото и да правите с него, не свиквайте!
Star Wars Weather – едно забавно линкче за феновете на култовата поредица. Ако сте се чудили какво е времето навън, но в Star Wars-style, то сега лесно ще разберете. Единственото, което трябва да направите е да въведете името на града, а ако сте на някое забутано място използвайте геолокатора. Ще видите съобщения от типа IT’S LIKE HOTH OUT THERE или IT’S LIKE YAVIN 4 OUT THERE, придружени с култов „съвет“ от типа „You may have to climb inside a tauntaun for warmth“. Абе, яката работа…

3D технологиите в киното
Тъй като веднага след появата си, Аватар направи революция в 3D киното и в… киното като цяло, реших да драсна една статия за най-разпространените 3D технологии, защото се очаква през 2010 да се наблегне доста на третото измерение и CES 2010 го доказва. След като първо от Blu-ray Disc Association сертифицираха стереоскопично 3D за Blu-ray плейърите, а след това масово започнаха да се подписват договори за сътрудничество и да се анонсират нови модели 3D телевизори и т.н. Определено има хляб в цялото това нещо и всички го надушиха, така че поне моите очаквания са за едно бъдеще, в което зомбираните зрители стоят пред киноекрана ахнали и избягали далеч от действителността… за добро или лошо.
И тъй като ще става дума предимно за кино, ще се концентирам върху фактите и технологиите, които го засягат.
Теория
Идеята на 3D киното (и не само) е зрителят да докосне реалността. Разбира се, за да се случи това, то трябва максимално точно да възпроизведе механизма на човешкото зрение или така нареченото бинокулярно зрение (binocular vision от лат. bini – double, oculus – eye). Този тип зрение, ако мога така да се изразя, предоставя неизменното предимство на възприятие на дълбочината. Така човек може да определи къде стои даден обект. Същото може да го стори и с едното око, но там точността намалява и самото възприятие става някак по-бавно. Точно за това бинокулярното зрение залага на факта, че нашите две очи са на разстояние от около 5 см и всяко вижда света под различен ъгъл. Останалото се върши от мозъка, който съпоставя изображенията от двете очи и така се създава ефектът на дълбочина.
Тъй като в киното имаме един бял екран и нищо повече, възпроизвеждането на бинокулярното зрение става чрез подаване на две 2D изображения, които се различават съвсем малко (както по-горе обясних за човешките очи). Създаването на тази 3D излюзия от две 2D изображения се нарича стереоскопия. Изобретена още през 1840 г. от сър Чарлз Уитстоун, стереоскопията в момента е най-популярния метод за създаване на 3D излюзия, като се използва и в киното.

Стереоскопия
След като разбрахме, че за да пресъздаде 3D илюзията, киното ползва стереоскопията, е редно да кажем и кой неин метод е най-често използваният. Всъщност те са доста, но най-популярният, който се е родил в началото на 50-те години на 20-век е чрез поляризация на светлината. Поляризацията е явление, което се наблюдава при електромагнитните вълни и в това число светлината. Всяка електромагнитна вълна има електрично трептене – вектор на интензитета на електричното поле и магнитно трептене – вектор на магнитната индукция, които са перпендикулярни един на друг. След като светлината (в случая рефлектирана от киноекрана) премине през диелектричен материал (стъкло, пластмаса или друг материал, от който са направени очилата за 3D), то се получава така, че електричният й вектор трепти и оказва влияние на атомите и молекулите на въпросния материал (влиянието върху магнитния вектор е слабо и се пренебрегва).

Ако трептенето е в една равнина, то явлението се нарича пълна, плоска или най-известното линейна поляризация. Ако освен трептене в една равнина, има и такова в други посоки, но с малка амплитуда, то се нарича непълна, частична или елиптична поляризация. Ако има трептене във всички посоки с еднакво намалена амплитуда, имаме кръгова поляризация. В стереоскопията в киното се ползват само два метода – линейна и кръгова. Стъклата на 3D очилата, които носите са поляризирани по един от двата начина.

Линейна поляризация
Линейно поляризирани очила се ползват когато в киното, на екрана се прожектират две изображения, които са насложени едно върху друго. Самото прожектиране става през ортогонални (в математиката два вектора са ортогонални, ако те са перпендикулярни) поляризиращи филтри. Самият екран също е специален – той е не-деполяризиращ, като целта му е да запази светлината и тя да рефлектира към очилата на зрителите. За тази цел в самия екран има сребърни нишки, които го правят толкова рефлективен. Зрителите от своя страна носят очила, които също имат ортогонални поляризиращи филтри. Светлината, която се е отразила от екрана преминава през тези очила, като всеки филтър на очилата пропуска само еквивалентно поляризираната светлина и блокира другата. Така всяко око вижда различно изображение и постигнатият стереоскопичен ефект е налице. Недостатъкът тук е, че зрителят не трябва да мести много-много главата си, тъй като изображенията се „сливат“ попадат в противоположно поляризираните филтри и ефектът на 3D се губи.
Кръговата поляризация почти не се различава от линейната като краен резултат, но тук голямото предимство е, че зрителите могат да местят главата си както пожелаят. Отново на екрана чрез кръгово поляризирани филтри се прожектират две изображения, които са насложени едно върху друго. Очилата, които носят зрителите, съдържат чифт кръгово поляризирани филтри, като единият е в посока на часковниковата стрелка, а другия обратно, но с разменени позиции (т.е. различни от тези на прожектора). Така ляво-кръговата поляризирана светлина се изключва от десния филтър на очилата и обратното. Ефектът е същия – получаваме две отделни изображения на двете очи, но с бонуса, който споменах по-горе.
Технологии
IMAX е една от най-старите технологии за 3D кино, но въпреки това не е толкова широко разпространена, защото се изискват прекалено специални камери, които са тежки и неудобни за снимане, изисква се и скъпа лента, специално построени кина и т.н. Все пак когато се каже IMAX всеки се сеща за гигантските екрани, които са присъщи за тези кина (22 метра широчина и 16.1 метра височина са стандартните размери). Има няколко типа IMAX формата – IMAX Dome, IMAX 3D и новият IMAX Digital. Първата се използва повече за документални и научни филми и е ако не се лъжа я има на много малко места и то само в САЩ. IMAX 3D е най-популярната, а IMAX Digital се появи през 2008 и сравнението ще падне между тях двете.

IMAX 3D възпроизвежда филми снимани на 70мм лента (два пъти повече от стандартната 35мм), за да задоволи нуждите на големия екран. Технологията ползва линейната поляризация и съответните очила. Може да се нарече и най-впечатляваща, тъй като предоставя на зрителя така наречения „изкачащ“ ефект, на който много хора се любуват, особено децата, които се опитват да хванат с ръка обекта пред тях. Създаването на илюзията, че обектът излиза извън екрана обаче е доста натоварващо за мозъка. Точно за това на този тип екрани се прожектират кратки, документални филми, препълнени с този „изкачащ“ ефект, за сметка на дълбочината. Все пак има случаи, в които се пускат и пълнометражни заглавия, дори доста дълги, като Аватар, например. Недостатък на технологията за трудното фокусиране върху различни обекти е налице, то може да се почувствате замаени в някоя по-бърза и продължителна екшън сцена, но това адски много зависи как е заснет филма. Освен това доста хора казват, че при линейната поляризация има много по-ясно изразен „ghosting“ ефект, но това не е точно така. Всъщоност проблема е по-скоро в самата линейна поляризация и конкретно движението на главата на зрителя, за което говорихме по-нагоре. Така че ако не движите главата си ще имате минимален ghosting.
В България има само едно IMAX кино, намиращо се в Mall of Sofia.
IMAX Digital е сравнително нова технология и не е разпространена достатъчно, да не кажа изобщо, но от IMAX сериозно са се заели със сключването на договори с точните хора, така че стандартът има бъдеще. С IMAX Digital може да се прожектират, както 3D, така и 2D изображения, което го прави по-практичен. Плюсовете му обаче не са толкова много, колкото си мислите. Както вече споменах IMAX 3D е аналогов стандарт и записът става на лента с огромна резолюция и се прожектира на огромен екран, но резултатите не са толкова впечатляващи, както е при дигиталното кино. Картината, въпреки в пъти по-голямата си резолюция някак не е достатъчно остра и контрастна, и по-капризните веднага ще критикуват „остарялата“ технология. Може би точно за това от IMAX са решили да направят и дигитална версия, която да се конкурира с останалите. IMAX Digital използва два 2К прожектора (резолюция 2048х1080) и прожектира на екран почти два пъти по-малък от този на IMAX 3D. Въпреки това образа е кристално чист, но пък заради по-ниската резолюция някой по-дребни детайлчета се губят.
Тук все още няма IMAX Digital кино, но тъй като технологията е слабо разпространена из цял свят, не вярвам да се появи в близкото бъдеще.

RealD са сравнително нова компания – освнована през 2003-та, но се занимава с дигитално 3D кино след 2005-а. В момента RealD 3D е най-разпространената технология в цял свят. Тя използва само един прожектор и евтини очила, но пък се нуждае от „сребърен“ екран, така че не е от най-евтините за инсталация. От началото на миналата година имат сключен договор със Sony за техните 4К прожектори (4096×2160 резолюция). При нея, за разлика от аналоговите технологии, като IMAX 3D, имаме 144 кадъра в секунда (по 72 кадъра за всяко око) и с толкова висок фреймрейт, натоварването върху мозъка е много по-малко, защото очите ви приемат доста повече информация и не е нужно той да попълва „липсващите парчета“. Също така искам да вметна, че всеки кадър се прожектира по три пъти на всяко око, точно за да става по-плавен прехода и след това се преминава към следващия кадър, т.е. 24 fps x 3 = 72 кадъра на око. RealD 3D използва кръгова поляризация за прожекция и съответно на очилата си. Т.е. тук няма да имате проблема на IMAX 3D и колкото и да въртите главата си, образът ще си остава 3D. Също така при IMAX 3D, както вече говорихме – обектите изскачат извън екрана, но тук е обратното и е заложено на дълбочината и всъщност екрана ще е най-предната равнина на случващото се, а самото действие ще изглежда сякаш е навътре. Това напряга много по-малко мозъка и за това технологията се препоръчва за пълнометражни филми. Въпреки по-добрия „ghosting-убиец“, линейната поляризация принуждаваше зрителите да държат главите си неподвижни, за да е ефективна. При кръговата поляризация ghosting-a е по-слабо изразен, защото зрителите могат да местят главите си без проблем. Но въпреки тези плюсове и минуси личното ми наблюдение е, че трябва много обучено око, за да види разликите, при това само в определени ситуации.
RealD технологии се очаква да виждате много в близкото бъдеще, тъй като преди броени дни от Samsung, JVC, Sony, Mitsubishi и Toshiba подписха договори за съместни разработки за 3D телевизорите, които се очаква да залеят пазара през настоящата година.
Доколкото знам у нас има само една зала, оборудвана с RealD технология и тя се намира в CCS мола в Со
фия.
Dolby 3D също е доста нова дигитална технология за възпроизвеждане на стереоскопично 3D. Тя е доста по-гъвкава за разлика от конкуренцията, тъй като с нея лесно може да се прожектира 2D (само с махането на един филтър), освен това няма претенции към типа екран (може да се прожектира и вкъщи, стига да имате необходимото оборудване). Технологията предлага много добро цветоподаване, страхотен контраст, ясно изображение, ниско ниво на ghosting и естествено характерните за дигиталното стереоскопично 3D – 144 кадъра в секунда. За постигането на всичко това обаче от Dolby са подходили по по-различен начин. Те не залагат на поляризацията на светлина, като всички останали, а на дължина на вълната (за това и се губи нуждата от специалния екран). Така от Dolby „впрягат“ стандартните 3 цвята – червен, син и зелен (RGB) и ги разделят на две, като разликата в нюанса е малка.
Разделянето става от така наречения „filter wheel“, който е разположен след лампата и преди DLP процесора. Така това „колело“ улавя светлината от лампата и разделя каналите преди те да стигнат до процесора за обработка, т.е. това става преди да имаме изграден образ и не е както при останалите технологии, които имат филтри на самия обектив на прожектора. Специалните очила, наречени пасивни, имат необходимите филтри, за да разпределят двата образа, така че двете очи да виждат отделните RGB канали, като лявото вижда единия канал, дясното другия и така се получава стереоскопичния 3D oбраз. Въпросните очила обаче са доста по-скъпи, но на фона на останалите плюсове, мисля че това изобщо не е проблем. Dolby 3D също така разчита на дълбочината на образа, както е при RealD 3D, така че и тук не очаквайте изскачащи твари.
Като цяло това се води най-новата и съвършена технология, защото тя позволява прожекцията върху всеки екран (без значение от размер и материал), освен това осигурява гъвкавост в прожекциите, тъй като само един филтър разделя 2D прожекцията от 3D варианта й. Така се пестят време и пари.
Из страната има доста киносалони оборудвани с Dolby 3D технологията и може да ги посетите във веригите Arena и Cinema City.
Има още няколко технологии, които разбработват и предоставят 3D забавление, но те не са в духа на темата. Такива са XpanD, MasterImage 3D и Disney Digital 3-D, като за последното държа да отбележа, че не е точно технология, макар от маркетиг отдела на Дисни да се опитват да го представят, като такава. В Disney Digital 3-D се прожектират филми с всяка една от технологиите – Dolby 3D, RealD, XpanD, MasterImage 3D и т.н.
За финални думи искам да кажа, че висчки технологии си имат плюсовете и минусите и както виждате изобщо не съм взимал страна, а идеята ми беше да ви разкажа с няколко думи за техническата част. Общо взето в България макар да има избор между IMAX, Dolby 3D и RealD 3D, всъщност сме доста ограничени. В IMAX дават само научнопопулярни филми и тук-там някоя пълнометражна 3D анимация, така че едва ли ще ви бъде предпочитаният избор. IMAX направи изключение с Аватар и мога да кажа, че останах по-впечатлен от Dolby 3D аналога най-вече като преживяване. RealD залата е само една и само в София, така че достъпът до нея е доста ограничен. Така че масовото решение остава Dolby 3D, тъй като с тази технология има най-много киносалони и там се излъчват всички нови хитови заглавия. Все пак всеки трябва да ги обиколи и да си направи сметката. Според мен когато излезе един истински хит, какъвто е Аватар, то той трябва да се гледа и на трите технологии, а не да се вярва на хорските мнения, защото просто самото изживяване е строго индивидуално. Задава се и Alice in Wonderland на Тим Бъртън, който изглежда наистина впечатляващо и мисля, че също ще се прожектира на трите места, така че вие сте на ход.
Ако някой има нещо да пита, да добави или коригира, то аз съм насреща и ще чета/пиша с удоволствие, защото съм доста запален по темата.