Още от началото на месеца си мислех, че ще е добре да се възползвам от двуседмичната почивка около празниците, която ми се събра с отпуските и да свърша малко работа. От край време искам да попроменя интериора на апартаментчето, в което живея и реших, че сега е подходящият момент. Всичко тръгна оттам, че местата за сядане бяха ограничени, а някои от мебелите ме минаваха двойно по възраст (въпреки това се държат мъжката). Естествено, не мога да сменя всичко наведнъж и за това реших да го карам на етапи.
Още от първия почивен ден се зарових в каталози, обиколих няколко пъти Лабиринт, Арон и Аико – първият път просто за разузнаване, вторият за тест и набелязване, а третият… за финален избор. Въпреки, че бях избрал няколко неща… все още усещах колебание. Стана време да се прибирам към Пловдив за празниците и не купих нищо. Веднага след като се върнах обаче поднових търсенето, като този път реших да се забия първо в ZONA. Там от раз си харесах всичко, което търсех и то на приемливи цени. Върнах се, взех последни мерки и на следващия ден отидох да поръчам диван, холна маса и маса за телевизор. Диванът всъщност трябваше да бъде ъглова гарнитура с ракла и функция за сън, но накрая си харесах просто диван тройка без нито едно от изброените. „Настроих“ си цветовете и го поръчах. Чакам го средата на януари, а после ме чакат 4 етажа и шибаната гравитация :(.
Другите две неща са при мен и вече сглобени. Ето холната масичка:
Зад нея скрита и покрита е масата за телевизора:
Но масата за ТВ е купувана с цел, така че трябваше да сложа нещо върху нея. Самият телевизор е четвъртият и последен елемент от първия етап на обзавеждане. Но как протече изборът му?
LED моделите бях ги отписал от самото начало, защото освен, че са тънки, не могат да се похвалят с нищо друго, а цената им е яко надута. Въртеше ми се мухата и за 3D телевизор, но бях разубеден още на втория ден. Пробвах всякакви типове, размери и марки (LCD, LED, Plasma / 40″ – 60″ / Sony, Samsung, LG, Panasonic) и горките са много зле. Всеки който е ходил на 3D кино знае как образът става по-тъмен когато сложите очилата. Тук е същото само дето е мноооого по-тъмно. Освен това се забелязва адски досадно трептене в картината, което уморява очите и от време на време самите очила губят сигнал. Общо взето бяха ми нужни точно по 2 минути с всяка марка, за да разбера, че поне при телевизорите нещата са много назад.
Така като избор ми остана LCD или плазма. Всъщност аз си бях харесал точно определен модел LCD, докато един колега не ми пусна мухата за плазма. Излишно е да обяснявам, че се върнах в първи клас, изчетох тонове информация, обиколих всички Техномаркет-и/Технополис-и в София (дори един в Пловдив) и накрая се спрях на доста хвалената плазма – Panasonic Viera TX-P50G20E. Петдесет инчов звяр, който наистина вади невероятна картина.
Другият ми избор бе LCD-то на Samsung – LE-46C650, но първо, че беше по-скъп и второ – по-малък. Освен това каквото и да правих, не успях да му докарам шарпнат образ и филмите стояха леко блърнати (обяснявам си го с някакво шумоподтискане). Друг минус е, че input lag-ът му е голям и не го препоръчват за гейминг.
Между другото, докато обикалях из Техно-* магазините с флашка в ръка, „изнасилващ“ телевизор след телевизор, ми направи впечатлени кофти обслужването. По принцип ако трябваше да опиша магазина с една дума, то Техномаркет веднага грабва хаос, а Технополис е неговата противоположност. И в двете вериги обаче е трудно да намериш свободен човек, за да питаш нещо. В ТМ в Люлин чаках буквално над час само и само някой да ми обърне внимание. Е, бях твърдо решен да тествам по-обстойно телевизорите и за това имах нерви да чакам, но като цяло във всеки магазин имаше постоянен наплив, а персонал никакъв. Общо взето във всеки един момент се падаха десет клиента на един обслужващ, който между другото яко се тутка. Но да кажем, че това се преживява. По-интересното е, че когато най-накрая някой ми обърне внимание, имам чувството, че всяко негово движение се прави със сетни усилия… Т’ва да ми върже някой плейър (ако флашката не се прочита)… или да го накарам да ми намери някой диск с филм вместо тъпите демота… мъка, мъка. Колкото и абсурдно да звучи, понякога чак се чувствах неудобно, че един вид създавам работа на продавача, разбираш ли.
А няма как да не обърна внимание и на бруталния спам на кредити и в двете вериги. Аз си гледам някой телевизор изведнъж зад лявото ми рамо изскача мацка, изговаря нещо за няколко милисекунди и започва да ме ping-ва с очакващ поглед, а аз гледам тъпо и просто казвам „Не!“. Тя си тръгва, аз се обръщам, за да продължа с разглеждането на телевизора ми, но леко стреснат пред мен намирам друга мацка, при която нещата се повтарят. Ако искаш да изминеш няколко метра до друг телевизор трябва предварително да видиш дали е чисто и по възможност да притичаш. Ако планът ви не успее, ще бъдете нападнат от отряда за бързо реагиране TBI & JetCredit (камуфлаж не помага). Трагично е.
Това е от мен. Сега започвам да мисля какво да включа във втората част от обзавеждането, която може и да се позабави с месец-два.
P.S. Казал съм си, че под всеки пост, в който имам снимки с iPhone-a, ще се извинявам за гадното качество :P.
