The Week After Diablo III

За някои краят на света ще настъпи на 21.12.2012, за други е след 3 дни – 15.05.2012 г. На въпросa „Има ли живот след „смъртта“?“ първите ще се позамислят, но вторите определено ще отговорят с „Не!“.

Това е то, Diablo III.

Ето с какво смятам да оцелявам аз през следващата седмица! :D

Основната храна за идната седмица. Поушъните на заден план са задължителни! Айрянчето е за цвят ;)

Закъде сме и без солидна доза джънк?

Повечето от храната ще приготвя идните дни, за да може да се консумира бързо и както се казва – на място. Подозирам обаче, че повече ще наблегна на джънка…

Остава ми да се моля за читав нет, по-малко гръмотевични бури и да не спира токът. Ако всичко е ок, то активността ми в блога ще бъде сведена до минимум за неопределен период от време :D

Айде, ще се видим някъде там!

Google Street View Camera Car @ Sofia

От известно време коли на Google шарят из страната ни, но ето че тази сутрин попаднах съвсем случайно на една от тях. Като съвсем примерен шофьор се залепих на 15 см зад него и карах известно време, след което минах отстрани, че съм по-Убав в профил. Накрая го изпреварих, спрях и едва-едва успях да го хвана за едно 10-секундно видео.

YouTube Preview Image

Мястото е бул. Тодор Каблешков, а силната фронтална светлина само усложнява ситуацията…

Сега остава да дебна дали ще се появя онлайн.

Как Глобул биха ме задържали като лоялен клиент?

Реших да споделя една случка, която ми направи много лошо впечатление и определено давам голяма черна точка на Глобул заради нея. Много техни абонати ще кажат, че това не е първия такъв случай, нито последния. Няма последствия, няма сълзи. Случката е свързана с нормалното отношение към клиента и евтините маркетингови трикове, които правят изключително лошо впечатление, поне за мен.

Клиент съм на Глобул от много дълго време. Никога не съм имал надписани фактури, кофти мрежа, проблеми със съпорта и пр. Дори миналата година ми се наложи наведнъж да прехвърлям номер, да спирам друг, да променям абонаментен план и да изплащам накуп телфон – всичко мина гладко и стана за около час и половина. Това бе и едно от редките ми посещения на магазин на Глобул напоследък. Като цяло мнението ми за тях бе добро, макар с някой дребни забележки, които обаче са характерни за всички от бранша.

От известно време обаче се опитвам да си оптимизирам живота и харчовете в него. И тъй като имам Мтел-ски номер, а случайно Мтел адски много ме дразнят, реших да прекратя договора с тях и да си мина на по-изгоден план в Глобул. По-този начин намалявам месечна такса и оставам с един телефон по-малко в джоба. Така се случи, че това ми решение съвпадна с едно нелепо обаждане от Глобул.

Знаете, че по принцип мобилните оператори разпращат рекламни SMS-и, от време на време напомнят, че договорът ви изтича, а понякога дори звънят. В случая на мен ми звъннаха за пореден път. Операторка със секси глас се обади, за да ме информира, че безсрочният ми договор изтича (WTF?), така че мога да заповядам в най-близкия магазин на Глобул, за да ми предоставят, като лоялен клиент, супер невероятна и невиждана индивидуална оферта. Викам си „Що па не!“ и реших да разбера с какво ще ме зарибяват.

Отидох в най-близкия магазин, а там ме посрещна едно толкова ухилено момиче, че за малко да я объкам с Джак Никълсън в първия Батман. Oбясних й ситуацията и я попитах какво точно могат да ми предложат, след като съм техен клиент от около 10 г. Тя ми извади брошурка с плановете, видя на какъв съм аз в момента и ми посочи някакъв стандартен, близък до моя, но с нищо по-специален. Погледнах я многозначително и чак ми стана неудобно, но отново я попитах какво по-специално могат да ми предложат от това. Добавих и че съм разгледал какво предлагат в момента и дори вече съм си избрал, но просто искам да чуя тяхната специална оферта. В крайна сметка разбрах, че реално индивидуална оферта няма – нещо, което знаех вътрешно, но се надявах да не е истина и да не са паднали толкова долу. Уви, грешал съм. Веднага смених тона и й сецнах рекламните размисли и страсти. Казах й какво съм избрал и, че искам покрай него да взема iPhone 4S на лизинг. Поредно разочарование – оказа се, че нямат налични в цялата страна. Попитах защо тогава масово продължава да се рекламира телефона, след като го няма (естествено отговорът ми беше ясен, но бях се издразнил и трябваше да я питам). Тя ми повдигна рамене и отново се ухили. Булшитна ме, записа ми номера (на възможно най-хвърчащото листче) и каза, че ще ми се обади, когато има в наличност.

Останах доста разочарован и в следващите дни реших да обиколя още няколко магазина, но там само ми потвърдиха казаното от русата девойка. Сумарно информацията, която получих се сведе до: 1. Нямат в наличност, защото от Apple не могат да смогнат с доставките; 2. Прави се специална поръчка, като се оставя капаро. Всичко много хубаво, ама аз искам телефон на лизинг… какво капаро? И дори да предположим, че имам парите и впоследствие те ми ги върнат, защо трябва да им ги давам? Обезсмисля се цялата концепция на лизинга – да не се дават пари накуп.

Така че драги ми Глобул-ци, аз ще продължавам да бъда ваш клиент поради редица причини. Разбирам, че вас само това ви интерсува, но не това е начина да се печелят и задържат клиенти. Българинът е свикнал да го цоцат отвсякъде и логично би избрал най-добрата оферта, като отношението към него го би сложил на второ или по-задно място. Но аз мисля, че ако един клиент дори веднъж се почувства малко по-специален, то той би останал дългогодишен абонат. За това когато следващият път отида поради някаква причина в магазина искам да не ме агитират за някакви офертички, от които нямам нужда, а например да ми предложат безплатен интернет за една година при подновяване. Или пък да ми намалят разговорите с 5 ст.? Защо не? Или пък да ми предложат преференциални условия за даден абонаментен план, или при закупуването на лаптоп например. Не мисля, че е сложно, нито ще причини колосални загуби. Всички знаем какви пари се въртят при мобилните оператори, колко се хвърля за реклама и пр. Съвсем спокойно при по-разумно разпределение на финансите могат да се измислят различни благинки за настоящите клиенти. Освен това много ми се иска когато следващия път отида в магазин и попитам за 4S, да не ми сменят темата за това как 4-ката е същата и имат в наличност, а да подходят по-сериозно към нещата. Реално погледнато аз им давам пари, които те не искат или поне не го показват – те губят от това, но същевременно за мен остава лошото впечатление. Съвсем спокойно можем да седнем като бели хора, да ми се каже кога е очакваната доставка или ако няма такава какво правим тогава… Това с капарото не е адекватно решение. Щом има такова търсене, едва ли някой телефон ще се застои. Освен това ме интерсува има ли някакъв ред? Аз 2-ри ли съм в списъка или номер 1000? Могат да се направят още много неща, но не аз съм човека, който решава.

Изводът поне за мен е, че макар стотиците силни реклами на Глобул, аз не съм спечелен с нищо. Седя си на стария план, нямам нов телефон и нито те взимат повече пари от мен, нито аз съм доволен от ситуацията. Разбира се това съм си аз, но… ако има още 100, 1000 или 100,000 човека като мен, които по една или друга причина са се оказали подведени от нещо? Не е яко и това си е… Знам, че мнението ми е капка в океана, но все пак го имам и държа да изкажа недоволството си.

Краят остава отворен, защото не ми е ясно сега какво следва.

UPDATE: В крайна сметка се сдобих с 4S, но естествено по малоумен начин. Известно време бях в Пловдив и реших да мина през един от магазините, за да си пробвам късмета отново. За моя изненада момичето отсреща ме информира, че имат наличен 4S, но 32GB и няма никакъв проблем да си запазя номера. Тъй като нямах много време, а и исках да помисля малко, казах, че ще мина на следващия ден и така и направих. Само че пътьом видях друг офис и спрях там, защото помислих, че може би ще имат 16GB-ова версия. Посрещна ме доста отворен селяк, който каза, че имат една 16-ка, но е запазена за сина на шефа и ако я искам разбираш ли трябва да се подпиша с кръв. Викам ОК – ще я взема, но за всеки случай отново реших да попитам мога ли да си запазя номера. Онзи веднага отсече, че не може и трябва с нов. Дори не си направи труда да провери в системата кой съм. Супер изненадан го попитах как може в един офис да може, а в друг да не може да си запазя номера и той рече и отсече, че тук е така, обърна се, взе си телефона и пак го занесе в склада. Отидох на трето място. Там дори без да ми правят проверка казаха, че няма проблем да се запази номера и бяха шашнати от ситуацията, която им описах. Звъннаха няколко телефона, за да видят къде има в наличност и след около час отидох да го взема, като дори бяха подготвили всички документи и пр.

Като цяло ми се струва пълна малоумщина това с различните правила в различните офиси, но явно отново е продиктувано от „ако стане – стане“.

Сега очаквам първите 2 фактури да видя ще се справят ли със сложната задача да ми се прехвърли един план на друг, че даааааже и лизинг да върви към него.

Nikon D7000, baby!

Ако някой е прочел фермана ми за пътуването до Метеора в Гърция, сигурно щеше да разбере, че бях крайно разочарован от факта, че нямах с какво да снимам това райско местенце. След като преди около година продадох стария ми D80, бях твърдо решил да сменям марката, тъй като разнообразието от обективи на Canon ми допадна повече. Освен това имам доста познати на тази марка и можехме да менкаме. С времето обаче се разубедих и реших, че D90 е най-приличният избор за мен. Появи се D7000, който тотално изби рибата и се превърна в мой фаворит. Проблемът беше, че наскоро се поохарчих за кола и други неща, имам планирани няколко пътувания, така че бюджета за апарат беше силно редуциран, а впоследствие направо отрязан. Уви, последното пътуване ми размъти здравия разум и няколко дена след това влезнах в базара на Фото-Форум и реших да взема първия D90, който намеря на прилична цена и с остатъчна гаранция. На първата страница обаче, ей така по законите на Мърфи, имаше цели 3 обяви за D7000 (иначе досега се появява по една на месец) и всички бяха на доста добра цена. И тъй като съм импулсивен човек, особено когато се отнася за неща, които са ми на сърце, веднага изчетох цялата обява и реших да се свържа с човека. Оказа се, че продавачът всъщност е колега по професия – Маруш „Луци“ Денчев. Беше качил снимките от апарата на своя домейн и веднага се усетих, че съм виждал това име някъде. Бях прав – Маруш е читател на FridayCode! Писах му, уговорихме среща и на следващия ден се видяхме на по бира. Оказа се, че имаме и други общи страсти – тежката музика и пътуванията.

Полафихме доста и накрая направихме сделката, след която за всеобща мъка останах яко на минус. Все пак обаче се сдобих с D7000, китов 18-105, карта памет и чанта на доста прилична цена. Освен това апаратчето има мнооого остатъчна гаранция и застраховка до края на годината. Уикендът успях да си поиграя малко с него, но без да снимам много. За сметка на това изчетох книжката и съвсем спокойно мога да заявя, че не помня нищо. Просто добавените екстри от D80-ката насам са наистина много и явно с течение на времето ще се тества всяка една от тях. Освен това, огромният плюс на този апарат спрямо D90 е, че снима Full HD видео и то с доста прилично качество. В самият режим на видео има много приятни заигравки с фокуса (не са фийчър), които подтикват към създаването на доста творчески кадри. Може да очакване разни филмичета по-натам, защото съм се надъхал яко.

Е, това е то. Много съм доволен от апарата и благодаря на изключително коректния продавач! Ето една снимчица от уеба, че иначе тря да осера пейзажа с iPhone-a.

Nikon D7000 + Nikkor 18-105

Новата придобивка – BMW 320D Coupe!

След като в края на март, поради доста лични причини реших да се разделя с Lancer-a, който карах, от около месец насам се движа с нова колица – 2004 BMW 320D Coupe. Бях твърдо решил да бъде BMW и още по-твърдо да не е нова. Така че 320-ката като че ли най-добре се вписваше във финансовите ми възможности и като цяло в съотношение цена/качество. Бях се засили на 330D, но на цената, която търсих всички си бяха кошници. Сравнително бързо попаднах на тази бройка. Човекът, който я продаваше беше сериозен, семеен. Автомобилът си беше запазен, с някои дребни технически забележки, без които не може. Приключихме сделката за около седмица и оттогава не мога да й се нарадвам. Ето една снимка от пътуването до Метеора, което направихме с един колега миналия уикенд:

BMW 320D

Снимка by Любо™

P.S. Уикенда ще седна да напиша и един пост за самото пътуване, защото определено е готина дестинация.

P.S. 2. А номерът ми дали е тоя? :D

Обзавеждане (част 2)!

Ето че най-накрая завърших по-основната част от новото обзавеждане на скромното ми апартаментче. Първата половина представляваше покупка на телевизор, маса за него и холна маса. Втората половина всъщност трябваше да бъде просто един диван, но разместването и подреждането наложи покупката на шкаф. Отделно реших най-накрая да си вкарам в действие 5.1 системата, която преди няколко дни за малко не изпатка заради китайски захранващ кабел.

Между другото разбрах, че на някои хора им е забавно (разбирайте смешно), че си снимам мебели и т.н., но аз не насилвам никой да чете и разглежда. Все пак това е личен блог и първо, че мога да пиша каквото си пожелая и второ аз го възприемам като дневник, в който записвам някакви моменти били те значими или не. Така че на който му е интересно може да чете надолу, защото тук-там може да срещне полезно инфо, както беше и в миналия пост.

Та, очаквайки дивана си, реших да поразместя всичко и да пробвам достатъчни ли са моите Logitech X-540 за озвучаването и могат ли да заместят стандартна система за домашно кино. Разбира се, това означаваше две от колоните да стоят зад дивана. Проблемът е, че тези колони са предвидени да се закачат на стена и всъщност процедурата е адски опростена, но тъй като човек обикновено не е на 100% сигурен къде иска да стоят, не е добре да се дупчи ей така. За това реших за по-голяма мобилност да си намеря стойки, които впоследствие могат да станат и за друг комплект. Търсенето обаче почти веднага удари на камък, защото единствените модели, които намерих и могат по някакъв начин да свършат работа са Home Theater сериите на Sanus. И трите модела вършат работа с лека модификация. Проблемът е, че трудно се намират, а още по-трудна е доставката до България. Там където я има е от порядъка на $100+, т.е. два пъти цената на самите стойки. Реших да поразгледам какво се предлага в BG, но отново останах разочарован. Оскъдна или никаква информация на по-големите сайтове за аудио техника, тук-там някоя стойка из e-магазините и толкова. След като почти се бях отчаял, тазседмичното пътуване до Пловдив се оказа ползотворно. Случайно минах през Dekom, за да проверя имат ли нещо на склад и евентуално да го видя. Оказа се, че имат модел, който отлично пасва на нуждите ми – Vogel’s VLS 120 Silver. Сами виждате, че от снимката на сайта нищо не се разбира, което може да откаже доста хора… за това аз направих няколко.

Стойки за колони

Искаше ми се да са чернички, за да пасват на всичко, но нямало. Е, по-натам може и да се пребоядисат, така че не е болка за умиране. Якото на този модел е, че има подвижна глава, което елиминира моя проблем с болта за захващане, който е под ъгъл и при напълно изправена стойка, колоните биха стояли надолу. С подвижната глава всичко се нарежда. Само дупката за кабела е малко странна (вижда се на снимката отдясно в горния край на тръбата). Оттам обикновен чинч не минава, а като се замисля и повечето типове букси също. За това както сами виждате, намерих друго място за кабела ;). Иначе стойките имат стабилна основа, издържат до 3 кг. и са интересно предложение. Имам една-две забележки по дизайна и в частност функционалността, но това си е лично мнение.

Покрай разместването доста багаж остана по масите и се наложи да се купи нещо като секция, но понятието секция отдавна е загубило истинския си смисъл или поне е претърпяло яка трансформация, защото днешните секции са само за украса и реално са почти неизползваеми. За това реших да се насоча към офис оборудването и почти веднага в Лабиринт намерих шкаф, който пасва идеално и дори се връзва с цветовете на масата на телевизора. Не е кой знае какво, но върши добра работа. Ето го и него:

shkaf

Следва диванчето, което всъщност чаках няколко седмици. Най-накрая пристигна и качването му беше епично, но премина без никакъв демидж на самия диван и на самите нас. Цената за транспорт е ОК, но за качване е просто нереална, което и ме накара да прибегна до „помощ от приятел“. Но каква беше поуката от цялото това търсене и избиране на диван (то продължи най-дълго)? Както писах и в предния пост – търсих едно, а взех съвсем друго. Основният проблем е изборът, колкото и странно да звучи. Обиколих Аико, Арон, Лабиринт и накрая ЗОНА (откъдето и го купих) и навсякъде имаше стотици различни модели. Беше ми доста трудно да си избера, тъй като или все нещо не беше както трябва, или си харесвах няколко модела накуп. Още по-объркан станах когато разбрах, че реално абсолютно всеки диван може да се комбинира с всякаква дамаска, като цвят, разновидност и дори материя. Това ще рече, че всеки един диван може да се превърне в това което искате (не важи точно за всички де, но повечето). Така че аз сядах на 3 дивана, чувствах ги различно, но реално бяха един и същ с различна дамаска и цвят. Странно е и объркващо. Моят в първоначалния си вид изобщо не ме грабна, но след избора на дамаска и цвят стана нещо свъвсем различно. От зелен велур с функция за сън накрая диванът се превърна в керемидено червено + кожа без функция за сън.

Диван

По принцип кожата изобщо не ми е комфортна (но внася някакъв уют и лукс донякъде) и за това предпочетох само подлакътниците да бъдат с нея.

Иначе адмирации за ЗОНА. Диванът се забави с 5 дни, но ми се обадиха да ме предупредят и съответно получих обаждане, когато беше наличен. Отидох, доплатих и уговорих транспорт, който също дойде точно на уречения час. Диванът беше много добре опакован, което го предпази от сигурно надиране от стърчащите болтове по стълбищата. На снимката горе може да видите final варианта с разположени колони.

Като цяло си направих покупките, които исках още преди няколко години и определено стана по-уютно, но и доста наблъсканко. Това обаче е без значение, защото ме/ни (който се чувства…) зоват много безсънни нощи прекарани във филмови маратони.