Георги Калайджиев – уеб дизайнер & front-end developer

Няколко човека ме предизвикаха да седна и напиша ревю за Super 8 и точно това смятам да направя, макар и малко късно. Филмът се върти повече от седмица по родните екрани, така че е много вероятно повечето от вас да са го гледали. Това няма особено значение, защото ревюто може да подхрани дискусия ако не друго.

Не знам за вас, но преди година, когато гледах първия трейлър на Super 8, аз се влюбих във филма. Мистерията се стичаше от екрана, а аз вече бях започнал да отброявам дните до появата му. Отделно от доста време насам ми се искаше да гледам една свястна фантастика, в която има малко смисъл и силно се надявах комбинацията Спилбърг и Абрамс да повлияе положително на Super 8. Е, дългоочакваният момент дойде миналата седмица и аз бързо-бързо посетих най-близката Арена. Както е мнението ми четете надолу!

Сюжетът на Super 8 се върти около група деца, които снимат адски долнопробен хорър филм и по време на снимки успяват да заснемат нещо, което не е трябвало да попада на лентата им. Става дума за ценен товар, превозван не откъде да е, а от Зона 51. Както може да предположите, животът на всеки един от тях се обръща на 180 градуса и реално ние, зрителите, проследяваме последвалите събития. Между другото искам само да вметна, че името на филма произлиза от филмовия формат Super 8, който се характеризира с 8 мм ширина на лентата и е създаден през 60-те години на миналия век. На такава лента снимат и нашите герои.

Честно казано Super 8 ми навява асоциации на класическите фантастики от „едно време“, на които обикновено слагаме 1-2 точки отгоре в оценката, само заради носталгията. Наистина Спилбърг се е опитал да направи нещо като римейк на творчеството си, преди да се изсере отново с ефектните, но за жалост безмислени Transformers 3 и Cowboys & Aliens. Мнозина от вас помнят страхотните филми от миналото, в които главните герои са деца – The Goonies, A.I., Hook, ET, Stand by Me, It, Home Alone, 6th Sense, Neverending Story, Casper, Jumanji и много много други (написани са съвсем рандъм). Децата по принцип са много силен коз за дадено заглавие, защото в повечето случаи се справят ако не страхотно, то задоволително. В Super 8 главните роли отново са поверени на деца и според мен това играе основна роля в цялостното излъчване на филма, особено като се има предвид, че наскоро не се е появявало силно заглавие с главни герои под 15 години. Идеята да се върнем години назад, точно по времето на гореизброените класики, със сигурност е бил един от пъклените планове на Стивън да привлече хора по салоните. Между другото постоянно назовавам Спилбърг, въпреки, че Абрамс е сценарист и режисьор, защото за мен филмът си е смесица от The Goonies (продуцент Спилбърг) и Close Encounters of the Third Kind (сценарист и режисьор пак той). Освен това надявам се на всички е ясно, че продуцентът и особено изпълнителният продуцент е също толкова важен колкото и режисьора. Та обратно на темата за децата. Другият голям плюс при избора им е, че в 90% от случаите се разчита на напълно непознати актьори, което по някои тактики на кинематографията е безценно. Защо? Защото понякога зрителят е свикнал да възприема известен актьор по един начин (особено ако е имал наистина запомнящи се роли) и това пречи да го възприема по друг. Вземете за пример Ридли Скот и неговият Пришелец – да повериш главната роля на напълно непознат актьор, при това жена (Сигърни Уивър) си е направо за награда. Ами Джеймс Камерън? Преди Титаник, Ди Каприо е изгряваща звезда, но не и за филм от подобен калибър. Същото важи и за г-ца Уинслет, чиято най-силна роля до момента е била на иглолистно дърво в треторазреден сериал на локална кабеларка в Бирмингам. Последен пример ще дам с Питър Джаксън, който постели червената черга пред много успели в момента актьори, които по времето на Властелина са тормозили гримьорите със своето акне. Та като цяло децата са печеливш ход и мога само да поздравя главните виновници за това. Интересното е, че всяко от децата се предоставя някак като завършен образ. Нужно ви е да ги опознаете точно за 5 мин, след което имате чувството, че ги познавате отдавна. Това е и плюс от една страна, защото времетраенето на филма не позволява кой знае какво развитие на всички герои, но и минус от друга точно защото персонажите нямат развитие. За мен остана по-скоро положителното впечатление, защото е намерен баланс.

Супер 8 започва бавно, тежко и мрачно, и причината за това е смъртта на майката на едно от момчетата (Джо, изигран от Джоел Къртни). Въпросният персонаж е най-уравновесен. Имаме си Алис (Ел Фанинг може да се похвали с най-добра актьорска игра), която пък е доста объркана, имаме си Чарлз (Райли Грифитс) – енергичен дебеланко, който е режисьор на малкия им филм, имаме си Кари – зъбатко, който играе страхотно умиращо зомби и който е луд по експлозивите, имаме си Мартин – тъпия в компанията, който освен това повръща наляво-надясно, имаме си и Престън, който запомних като „човекът, който говори по телефона“. Както виждате имаме си цветущи дребосъци, които са подкрепени от няколко познати възрастни лица – Кайл Чандлър и Ноа Емерих.

Самата история е доста интересна и реалистична. Разгръща се с умерени темпове, като на места наистина е малко мудно. Случващото се постоянно е обгърнато в мистерия и така държи приковано вниманието ви, но и това изиграва лоша шега на Абрамс. На няколко места вече четох, че прекалената неизвестност не е на добре и е убила филма и донякъде съм склонен да се съглася с това. През целия филм парченце по парченце разкривате мистерията, но краят може да се нарече незадоволителен. Сякаш градите нещо, което всъщност няма кой нзае каква стойност. Нямаше нищо мащабно в него, нямаше емоция… абе сякаш филмът беше срязан и трябва очакваме втора част. Аз силно се надявам да не видим Super 82, защото си личеше, че филмът не е мислен за продължение, въпреки колебливия край. Друго на което няма как да не обърна внимание е „чудовището“. Доста хора останаха разочаровани от факта, че то се вижда в цялата си прелест и разкош едва към края. Това е много правилен ход според мен, защото филмът залага повече на страха от неизвестността, отколкото на самата визия на съществото. Освен това акцентът не пада върху него, а по-скоро върху нашите герои, върху градчето, в което се случва катастрофата и върху реакцията на военните – реакция, която се ползва ежедневно, защото колкото и смело да звучи, сигурен съм подобни инциденти се крият постоянно (говорим за свръхсекретни неща, не е задължително да са свърхестествени). Та, който иска „чудовища“, не е уцелил филма. Тук нещата се развиват на едно малко по-високо ниво.

Визията на Супер 8 не е впечатляваща, тя е по-скоро… ОК и казва „тук съм, има ме, но не обичам да се фукам“. Т.е. ако търсите страхотни CGI изцепки, то изчаквайте още една седмица и марш на Transformers 3. Но ако обичате стойностни заглавия, в които ефектите служат като допълнение, попаднали сте на точното място. В Super 8, CG-генерираните елементи на повечето места са наистина незабележими и служат точно като допълнение на цялостната картинка. Това не важи обаче за няколко сцени, на които със сигурност ще стиснете седалката. Тук ще станете свидетели на една от най-зрелищните влакови катастрофи, например. Като цяло, бюджетът от 45 млн. долара е оползотворен много практично и е поредното доказателство, че и с малко пари могат да се правят силни, въздействащи и красиви филми.

И тъй като ревюто взе да става доста по-дългичко отколкото го бях предвидил, тук е мястото за моето заключение. Super 8 не е филм за всеки, той е филм за фенове. Фенове на жанра, фенове на „истината е някъде там“, фенове на добрите стари класики. Спилбърг и Абрамс се опитват да ни върнат години назад и успяват. Опитват се да покажат, че фантастичният жанр не е напълно умрял. Опитват се да покажат, че не всичко е до бюджета. И не на последно място, отъпкват почвата за идеи от един доста дълбок извор, какъвто е Зона 51. От друга страна филмът има доста идиотски моменти в себе си, които веднага се набиват на очи, но някак накрая не са толкова важни. Все пак замислете се колко пропуски имат любимите ни класики и как в момента те изпъкват повече от всякога, но продължаваме да ги харесваме. Същото е и тук – може да ги преглътнете, може да преглътнете и незадоволителния край. Ако все още не сте гледали филма, отидете и просто му се насладете.

P.S. След края на филма изчакайте финалните надписи, където все пак ще видите пълнометражния зомби филм на малчуганите. Епичен е!

P.S. 2. Този постер не ви ли навява асоциации със Star Wars :D.