Вчера случайно мернах по телевизията Евгени Минчев, в ролята на звезден репортер за Нова ТВ. Темата беше за промяната на пазара на недвижимите имоти и влиянието на световната икономическа криза. Интервюто беше доста кратко, но и ясно, след като интервюираната мацка сподели, че хората са прекалено наивни и че цените определено няма да падат повече, а дори напротив, ще започнат да се покачват в най-скоро време, за да достигнат отново онези космически стойности, които дори в момента продължаваме да виждаме някъде. И понеже преди време си правих едни сравнения, но нямаше къде да ги споделя, сега е моментът да отделя няколко реда и за пореден път да подчертая в що за абсурдна държава живеем.
Въпросът на деня е Малибу или София е по-достъпното място да пребиваване?
Естествено на нормалния българин и двете места му изглеждат еднакво трудни. Но да речем, че имате едни 50 хиляди лева и се чудите с какъв разкош да се сдобиете. Например в София може да е с нещо такова. Това 45 квадратно удоволствие ви струва 25000 евро и определено, както пише в обявата е за освежителен ремонт. Държа да отбележка, че всички козметични принадлежности в тоалетната на третата снимка се заплащат отделно! Като бонус обаче получавате телевизор „Юност“.
За малко по-малко пари в Малибу може да се сдобиете с тази скромна къщурка, на метри от океана с някакви си 7 спални и 6 бани. Ужас.
Но нека прескочим дребните риби и да минем на тежката артилерия. Ако ако сте баровец какво бихте си позволили тук? Може би този многостаен апартамент на бул. Васил Левски, където единствената ви гледка са пияните фенове преди мач? „Построена за нуждите на ЦК на БКП през 1981г.“ – ууу настръхнах, а не то това е било от цената – 3 млн евро.
Ако си падате по старите, „аристократични“ сгради от WWII и имате излишни 3.8 млн евро, то тази къща е за вас. Поне аз като я видя единствената ми мисъл която изскача е смърт от депресия. Но ако сте фенове на циганските позлатени мебели, жълтият оттенък на стаите, говорящите портрети по стените, призраците и изтупканите иглолистни дървета посредата на двора, то това е вашия дриймхаус.
Сигурен съм, че повечето хора обичат зеленината. Представете си само искрящо зелената тревичка на фона на ясното синьо небе. Представихте ли си? Сега вижте това – къщата на Тарзан. На едната тераса дървета, на другата храсти, на третата цветя. Някак не ме блазни идеята да плюя иглички докато си мия зъбите. Само че този оргазъм ще ви струва 2.1 млн евро.
Но хайде за финал да покажем нещо от Бояна. Тази къщурка, струваща 2.3 млн евро има стил и визия, но цената е поразяваща въпреки всичко.
Конкурентът й е доста по-тузарски и прекалено шикозен, но честно казано това е най-оптималния вариант, който намерих за космическата сума от 2.3 млн евро.
Разбира се може да си падате по паметник на културата или пък бабешки истории, които отново се опитват да минат за аристократични. Също така обърнете внимание и на най-грозната къща евър.
Сега да се прехвърилм отново в Малибу. Там за скромната сума от 1.2 млн евро може да си вземете този „замък“ простиращ се на 2600 квадрата.
Ако все пак обаче искаме да се конкурираме с българските цени, нека намерим подходящ кандидат. Това имение е на цена около 2.8 млн евро – близо 5 хиляди квадрата имот, построен през 2009. Лукс от висша класа. Може да разгледате виртуалния тур – тук.
Общо взето мисля, че няма база за сравнение. Ако искате сами да си потърсите къщата на мечтите, ето тук има много избор и именно оттам избрах набързо няколко предложения. За финал изгледайте и този слайдшоу на къщи, които са на еквивалентна цена на нашите „аристократични“ съборетини забити в някоя забравена от бога уличка. Истината е, че като оставим настрана космическите суми, които ги има из цял свят и се върнем на съвсем нормални цифри, то да си купиш прекрасна и голяма къща на плажа в Малибу е по-евтино от панелен ковчег без нито една нова мебел, тук в София. Разсрочката на първата къща в Малибу, която посочих по-горе е от порядъка на 150$ на месец, което може да си го позволи почти всеки софиянец. Преди година и малко се колебаех дали да си купя апартамент, да плащам по 1000 лв на месец и да си стискам гъза години наред, като се прибирам в него за най-много 2-3 часа. Отказах се от идеята и си купих нова кола. Сега се чудя как изобщо ми е минавала таква мисъл през главата. Абсурдни цени, които обикновено е трудно да разсрочиш за по-малко от 20 години и то говорим за малки едностайни или двустайни апартаменти, в които могат да живеят максимум двама човека. Ами семейство? Деца ли да храниш, апартамент ли да изплащаш, а дори и да успееш, къде ще спят тези душички… по гардеробите ли? Ето защо аз тотално отписах варианта да имам жилище тук, поне не и в тази икономика. Е, София или Малибу?
Вчера измина седмица от пускането на FridayCode.net – един проект, целящ да спомогне за развитието на кодинг обществото в България. Като цяло екипът ни получи доста добри отзиви, както под статиите в сайта, така и на мейл. Благодарение на Facebook и Twitter много хора разбраха за нас, а отделно бързо сформирахме и партньорство с DevStorming.com, което спомогна за разпространението на материалите. Тези дни ще се появим в още една българска мрежа, където се надяваме да намерим доста съмишленици.
