Поклон.

Пренареждането на апартамента ми продължава с пълна пара още от преди празниците и днес бе денят, в който трябваше да поразчистя зоната на и около компютъра. Отвън всичко ок, но когато реших да се дупя в кутията, без да искам закачих кабелите на предния панел, които са вързани към дъното (HDD LED, Power LED и т.н.)… Еееееей, който го е измислил това направо е за трепане. Разглобявал съм и съм сглобявал стотици машини, тъй като това ми беше първата работа и всеки ден съм проклинал „великите“ инжинери. Просто на абсолютно всяко дъно са сложени по такъв начин, че да си издереш ръцете докато се опитваш да нацелиш миниатюрните краченца. И най-якото е когато объркаш полюсите… На сегашното ми дъно няма надписи кое какво е, както беше с предишното. На всичкото отгоре книжката трябва да бъде гледана наопаки, за да може фигурата да придобие реален изглед. Шах и мат!
Какви са вашите дерзания?
Някак съвсем неусетно дойде време за обобщителния пост за тази година. Преди да седна да го пиша, прочетох този от миналата и още повече се шашнах как лети времето.
Не знам дали имам редовни читатели, но ако имах, то предполагам те са обърнали внимание, че малко след края на март поспрях да пиша редовно. Причината е, както някои от вас знаят, FridayCode. Новият проект тръгна горе-долу по същото време и цялото ми свободно време се отклони към него. Естествено, не спрях да пиша тук, но новите постове намаляха значително. Спрях редовните новини за кино и джаджи, пуснах малко повече лични постове и събрах сили да напиша няколко по-обширни и полезни такива, които се харесаха. Не успях дори да започна планувания редизайн на блога, като единственото нововъведение, което мога да отбележа за тази година са избраните статии в началото. Криво, но какво да се прави.

Сега мисля да направя един много кратък обзор на изминалата година в цифри, за да запазя започнатата традиция. През тази година в блога си съм публикувал 118 поста, прочетени над 68,000 пъти. Посещенията са над 44,000, а уникалните над 36,000. Трите най-четени статии за тази година са всъщност миналогодишният ми поздравителен пост Весели празници! и януарските „хитове“ – Изтритата секс сцена от Аватар на DVD! и 3D технологиите в киното (ако изключим миналогодишния, добавям още един от тази година, отново януарски – Startup Conference Plovdiv 2010). Популярността на първия пост си я обяснявам с търсенето по ключова дума „коледа“, като неговия пик бе логично на 24 декември, когато блогът направи рекорд за тази година – 773 уникални посещения и над 1250 прегледа. Това е доста по-малко от миналогодишния първенец Левски и кравата Милка в ОББ, който между другото бе доста четен и през тази година. Най-много потребители онлайн е имало на 25 януари – 37 човека. Хората най-лесно са ме намирали през Google (+images), Svejo, Facebook и FridayCode. Основните ключови думи, които са водили към мен са коледа, harry potter and the deathly hallows, serious sam 3, весели празници, css menu, crysis 2, lockerz, avatar dvd, dropbox, зоуи салдана и много други.
Освен най-четените статии, препоръчвам да хвърлите едно око и на полезната за дизайнери 28 сета с пиксел икони!, абсурдната София или Малибу?, и StockPodium – българската търсачка на изображения!. Може да ви се стори интересно да разберете какво е Dropbox в Dropbox – синхронизирай ежедневието!. Вижте и едно интересно сравнение между Титаник и Аватар (собствено производство) в Titanic vs. Avatar – I See You. Ако искате да разберете какво може да очаквате от Crysis 2, цъкайте тук. Имах и едно приятно пътуване до Белград в началото на годината, за да слушам смазващите Rammstein. За него може да прочетете в Пътуване до Сърбия и как Rammstein взривиха Белград Арена!. Между другото около септември пак посетих Белград, но този път просто с цел разходка. Събитието обаче не бе отразено в блога, за жалост отново заради натоварения график след това (то през септември е и абсолютният рекорд – един пост за цял месец). За да затвърдя реномето си на не особен привърженик на социалните мрежи, написах Антисоциалните социални мрежи. През април, по време на 3D треската, реших да изкажа своето мнение по въпроса в Кеш в 3D!. През следващия месец пуснах забавната Google „иска“…, но за жалост вече не успявам да възпроизведа готиния съджестчън. В началото на лятото пък присъствах на уникалния концерт Sonisphere, но за него повече тук. През септември се случи нещо нечувано, невиждано и определено неочаквано – Duke Nukem Forever – потвърдена! Официално през 2011!. И оттогава досега още не мога да се опомня! През октомври в разстояние на два дни, слушах на живо първо Scorpions, а после и W.A.S.P.. Завърших годината с „празничния“ пост Весела Коледа и щастлива Нова Година… само за 9 и 99 без ДДС! и едно обзавеждане. Понаписах малко ревюта на филми и игри (сега като гледам само на fps-и) и драснах няколко урочета. Последните спрях да публикувам тук, така че ако искате да научите нещо повече, заповядайте на Fridaycode.net. Като цяло това е по-интересното, но… разровете се, не се знае какво може да изскочи.
Какво може да очаквате в блога през 2011? Всъщност не знам. Да сме живи и здрави пък ще видим. Наистина искам да направя редизайн, защото си има нужда. Към него ще включа и доста нови неща, подобрения и цялостна оптимизация. Не знам кога ще е, но определено искам да се случи през 2011. Писането ми ще запази темпото си и ще продължи тенденцията за качеството над количеството. Така се надявам Joro.me да се превърне в едно място, което искате да посещавате и където прекарвате добре, забавлявайки се с идиотщини, където намирате полезна информация и където просто може да убиете някой час в четене.
Пожелавам ви весело посрещане на новата година и здраве и успехи през нея!
Наближават празниците и съм сигурен, че много от вас точат лиги за подаръци, а други пък се чудят какво да подарят. За това реших да отворя една темичка, в която всеки може да даде предложение за подарък или пък да сподели какво желае.
Не знам колко хора ще прочетат темата и ще пишат в нея, но се надявам с времето да се понатрупат идеи :).

Не знам дали някои от вас са разбрали, но наскоро участвахме в БГ Сайт 2010 с Fridaycode.net. Като за първи път обиколих сайтовете на всички участници в конкурса, за да потърся нещо, което наистина да ме грабне. Неочаквано попаднах на доста такива и някои вече използвам ежедневно, а други стоят буукмаркнати. Измежду тези сайтове е и mykitchen.bg – сайт за поръчка на храна, домашна и на народни цени. Сигурно се питате какво толкова може да ме е впечатлило, че да пиша специален пост по темата. Всъщност не мога да кажа, че съм впечатлен, просто останах супер доволен и на фона на конкуренцията дори един нормален обяд понякога си е едно малко чудо. Това ме подтикна по някакъв начин да подкрепя сайта/фирмата/хората и начинанието им.

MyKitchen имат семпъл и приятен сайт. На места е объркващ, на места е гениално опростен. Аз обаче няма да говоря за дизайна му или кода, а по-скоро за функционалността и най-вече за самия продукт, защото в случая това е от най-голямо значение.
При първото ми посещение ми направи впечатление, че в главното меню има бутон „Как работи“ – нещо доста странно предвид кулинарната насоченост. Реших да проверя какво се крие зад него и впоследствие да разцъквам. Определено имаше нужда, защото ми се изясниха доста неща и аз ще се опитам да ви ги обясня накратко, за да се уверите в качествата на услугата.
Преди да прочетете всичко надолу обаче имайте предвид два факта. Първо – MyKitchen работи само за територията на София и второ – личното ми мнение е изградено на една единствена поръчка. И въпреки това наистина исках да го споделя с повече хора. И така, нека минем към същината.
Сайтът образно казано е разделен на три, заради трите типа поръчки – Classic, Express и Daily.
Classic не знам защо е наречена така, но представлява поръчка на храна за следващ ден (може и след месец ако искате). Процесът е опростен и започва от избор на храна, следват дата и час на доставка (на обед между 12 и 13 ч. и вечер между 18:30 и 19:30 ч.). Във същата стъпка имате и стандартната редакция на поръчката, адрес и допълнителни инструкции, както и опционален избор – прибори или фактура. Цъкате бутона за изпращане и всичко е готово. Между другото, още тук искам да спомена, че в адресът за доставка имате дори поле „Отдел“, така че ако работите в голяма фирма, не е нужно да си търсите храната няколко часа. Какво е отличителното за този тип поръчка? Първо, цените са доста по-ниски от Express, за който ще говорим надолу и второ доставката е 1.50 лв, независимо къде сте. Express от своя страна представлява поне за мен точно класически тип поръчка, за това и леко се обърках с понятията. Тук отново си харесвате храни, но може да избирате само часът на доставка за настоящия ден, т.е. поръчвате си сутринта и избирате час на доставка 12 ч, т.е. точно за обяд. Хватката е, че и както хората са си писали, този тип поръчки е на „ресторантски цени“ (между 1-2.50 лв на порция над цените от Classic) и не е особено изгодно, особено за сам човек. Моята поръчка беше някъде около 10 лв и представляваше супа и основно ястие. Доставката също си е скъпичка – 3 лв. Ако решите да сложите и десерт, цената отива до 15 лв, което определено не е ежедневен бюджет за обяд на много хора. Точно за това обаче на помощ идва и третият тип услуга – Daily. При Daily нямате класическото меню с избор на храни, а готови менюта от типа „първо, второ и трето“. От първите две имате избор измежду 4 ястия, а десертът е два типа. Тук отново цените са ниски (като на Classic), а ако изберете по едно ястие от трите, поръчката ви автоматично се превръща в „Дневно меню“ и се закръгля на 5.50 лв. Това ви спестява около 1-1.50 лв. Освен това цената за доставка също е 1.50 лв и имате избор за време на доставка, точно както Classic – обед или вечер. Тук забелязах едно дребно бъгче (може би) – когато сте избрали и трите ястия, нямате възможеност да изтриете поръчката си в следващата стъпка, а трябва да се върнете на друга страница и оттам чрез „кошницата“ да я премахнете. В Daily има и още един фийчър, за който ще кажа две думи – бутонът „Поръчай в комплект“. С негова помощ определяте броя на хората, за които ще е поръчката и за всеки въвеждате име и избирате ястия. Идеално е за офиси. То като цяло извода е, че Daily е най-оптималният тип поръчки, наистина идеален за офиси, с малката уговорка, че знаете какво ще ви се хапва на следващия ден, защото ако все още не сте разбрали, тук поръчката е от ден за ден.
Сега малко лични впечатления. След като прочетох „Как работи“ и „Въпроси“, се регистрирах и започнах да разглеждам менюто. Нямаше как да не ми направи впечатление стила на писане в целия сайт. Доста от думичките са написани умалително, което допълнително ви пълни устата със слюнка. Вземете за пример „Пилечинка – това е пиле с палачинка. Палава рецепта с пилешко филе, кашкавал, хрупкави кисели краставички, гъбки и сос бешамел!“. Звучи яко, а? Е, след дълго разглеждане реших като за първи път да си поръчкам нещо класическо. Направих поръчката тип Express, за да тествам кухнята веднага. Хората пишат, че ви се обаждат, само за да потвърдите регистрацията и впоследствие няма да имате контакт с тях (само потвърждение по мейл), което ме зарадва. Предполагам и на вас ви е писнало да говорите с разни намусени лелички, които са станали с гъза нагоре. Останах изненадан обаче, когато от другата страна на слушалката чух любезен човек, който не помня какво ми каза, но в един момент ми поиска потвърждение на адреса. По принцип офиса ни е на доста странно място и редовно куриерските фирми се бъркат, така че и този път се подготвих за няколко-минутно обяснение тип „оттука така и после натам, вдясно, нагоре“ и т.н. Поредна изненада – човекът си знаеше къде се намирам и то перфектно… просто си искаше потвърждение. Накрая ме попита за колко часа искам обяда, казах му час и зачаках. Пет минути преди да изтече времето той ми звънна отново и ми каза, че много се извинява за закъснението, но шофьорът имал технически проблем. Не знам дали е вярно или не, но не ме интерсуваше, тъй като първо – обади се и ме предупреди и второ, все още нямаше закъснение, че да се извинява. Точно след 2 мин храната дойде. Почнах да разопаковам и о, чудо! Всичко бе все още топло и по-якото – перфектно опаковано в най-различни кутийки. Дори филийките хляб бяха „хигиенизирани“ в найлончета, но тъй като и те бяха топли, малко се бяха поизпотили. Общо взето всичко беше сложено в хартиен плик, тип МакДоналдс, но за разлика оттам, тук не трябва да си търсите картофите на дъното. Може да ми смеете в момента, но наистина останах впечатлен от труда, който е положен дотук. И все пак нищо от това нямаше да има значение, ако храната не беше вкусна, а тя си беше доста добра. Вкусна, топла, крехка и т.н. (зависи какво ядете). Тъй като бяхме направили обща поръчка, поисках мнение и от колеги – тяхното също беше положително. След като хапнах се замислих, че от много време не бях оставал толкова доволен от една съвсем проста поръчка. Ей така, да се накефя на обслужване, на храна, на всичко. Казах си, че определено ще похваля MyKitchen и точно това правя в момента. Просто наистина си заслужава. Разбира се всичките тези четки може да са, защото съм нов клиент, но въпреки това за пореден път казвам, че съвсем чистосърдечно си се накефих и реших да го споделя с вас.
Няма да се впускам в обяснение на всички фийчъри, които има сайта, като например опцията да променяте дадено ястие – не искате магданоз и чесън, а моркови в него. Но наистина, ако някой път ей така се чудите къде да обядвате/вечеряте, пробвайте тези хорица. Пробвайте ги и ако просто обичате новите неща. Вършат си работата като хората и просто няма как да не им симпатизирам. Естествено всеки си има тайни капризчета, така че не е гаранция, че ще ви хареса. Ще чакам мнения ;).
Я бързо си задайте следните въпроси! На колко IT мацки сте цъкали с уста? По колко IT мацки сте хлътвали? Всъщност колко IT мацки са ви харесвали изобщо? Да, знам, че понятието е разтегливо, като дъвка на подметка, но все пак свахащате основната ми идея. Каквото и да си говорим, когато някой каже, че иска да ви сватосва с рандъм IT мацка, вероятността да му откажете е по-голяма от тази, ако ви каже, че ще ви запознава с пичка от Студентски. Но може там да ви е грешката! Неотдавна се ровех безцелно в мрежата, черпейки вдъхновение и случайно попаднах на блога на въпросната Larissa Meek. Рядко попадам на личен блог на жена дизайнер (не казвам, че няма, а че рядко попадам) и този път все пак реших да проверя какво се крие в About. Оказа се, че г-ца Мийк освен, че била дизайнер доста добре се справяла с HTML и CSS. Но това не е всичко – към портфолиото и интересите й можем да добавим мобилен дизайн, 3D анимиране, реклама, готвене, чистене, секс и… опа, отнесох се (считайте последните 3 за default settings). Прескачаме талантливата й половина и се фокусираме на визуалната информация, която получаваме, а именно външния й вид. Е, Лариса изглежда доооооста добре… даже в случая бих използвал описателното – „яка“. В миналото е имала кариера на модел и няколко пъти е участвала в Мис нещо-си USA. Тази слава й е докарала участия в едни от най-гледаните американски шоута и за финал през 2004, Maxim са я сложили в годишния си Hot Top 100. „След това станала грозна и почнала да се занимава с дизайн?“ – биха попитали някои от вас? Не, просто явно е осъществива детската си мечта и явно е успяла, защото според био-то й, картините й се продават из цяла Америка, била е в World’s Top Web Designers класацията на .Net за изминалата година, а и има пръст в създаването на прочутия вече Smashing Book. Освен това е лектор на няколко конференции за дизайн (Future of Web Design и Front End Design Conference), както и на SXSW. Сигурен съм, че на подобни мероприятия всички я гледат и слушат внимателно, а фотографите дебнат за някой nip slip.
Ако по някакъв начин вече сте решили, че не можете без нея, за жалост ще трябва да ви разочаровам. Бъдещата г-жа Мийк е сгодена за бивш професионален ММА файтър, който прилича на типичния американски ръб… къхм, мъж. Но няма значение какъв е той, а че си очакват близнаци след някой друг месец.
След този кратък разбор на биографията й е ред на няколко снимки. За жалост към момента на писане на този пост, нещо са й поизчезнали фотосите от периода, в който е била модел. Трябваше да са тук. За разочарованите ето други снимки – галерия, галерия във flickr (по-бърза е), Google Search.


Рано или късно в живота на човек настъпва момент, в който той трябва да се вземе в ръце и да започне да изработва пари. На тези, които са минали по този път е ясно, че в последно време това си е тежка задача. Обикновено в началото човек просто иска да започне нещо без особени претенции, като разбира се набляга само и единствено на сумата, която ще получава. Тази тенденция доста често се запазва и занапред, защото хората спират да обръщат внимание на цялостната атмосфера, в която работят, стига да взимат добри пари. Един вид склонни са на компромиси и това е нормално.
Големите компании обаче могат да си позволят сериозни разходи, за да накарат служителите им да се чувстват като у дома си, дори по-добре. Тази психологична тактика е наистина успеша и почти винаги ще чуете добри думи за работната среда в подобни компании. Надолу ще се „разходим“ из офисите на Google, Facebook, Twitter и Pixar, за да видим тея хора работят ли изобщо?!








Ако сте се впечатлили от снимките, ето и цялата галерия.

Приказният офис на Pixar




Twitter също не остават по-назад, но тъй като имат огромно количество снимки – разгледайте ги в официалния им профил във flickr.