Архив за февруари, 2010

27
фев 10

Хоризонтално и вертикално центриране на елемент с CSS

В този урок ще ви покажа как да центрирате един HTML елемент не само по хоризонтала, но и по вертикала. Ако тръгнете да се ровите из нета ще намерите много решения, които имат редица плюсове и минуси, но тук ще стане въпрос за най-лесния и бърз начин да го сторите.

На повечето от вас е ясно, че за да центрираме един елемент по хоризонтала (било то div, span, a, ul и пр.) е необходимо да му задаем ширина и margin: 0 auto. В някои по-специални ситуации, наложени от по-специални браузъри, трябва да добавим text-align: center и така нещата се получават, но в 99% от случаите ви е необходимо само margin: 0 auto. По-интересното е как да центрирате елемента по вертикалата, така че да стои винаги в средата на браузъра (или родителския елемент, ако пожелаете). Основният проблем идва от различните резолюции, на които се гледа сайтът. Точно за това ни трябва нещо универсално, което не е свързано с условности и изчисляване на безкрайни комбинации.

За примера днес ще направим нещо съвсем простичко, за да ви стане напълно ясно за какво говоря. Ще използваме един div, който ще центрираме спрямо екрана. Няма да пишем никакъв javascript. Изображения също не съм ползвал, тъй като, както казах се стремя да е максимално опростено.

View DemoDownload

Стъпка 1: HTML

Тук ни трябва само един div, който съм кръстил „centered“. Всичко останало е стандартно и е написано, за да го копирате и да имате валиден документ.

<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Transitional//EN"
"http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-transitional.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="en">
<head>
	<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8" />
	<title>CSS Horizontally and Vertically Center Element by RIP</title>
	<link rel="stylesheet" href="css/style.css" type="text/css" />
</head>
<body>

	<div id="centered"></div>

</body>
</html>

Стъпка 2: CSS

Вече имаме създаден div и нашата задача е да го центрираме, като за целта ще ползваме абсолютното позициониране. За хората, които не са наясно какво е това ще поясня с две думи. В CSS има няколко типа позициониране – relative, absolute, fixed и static. За основите им може да прочетете тук. В нашия случай ни интерсува поведението на relative и absolute. По принцип когато един елемент е абсолютно позициониран, то той излиза от нормалния „поток“ на HTML-a, ако мога да така да се изразя и обикновено застава над всички в горния ляв ъгъл на екрана. Сега вие може да го местите където си пожелаете, благодарение на свойствата top, left, bottom и right. Това е страхотно, нали? Да, но на различните резолюции, елементът не винаги е там, където трябва да бъде. Тук в помощ идва релативната позиция. Когато един div е позициониран релативно и в него има друг div, но вече абсолютно позициониран, то абсолютният се води по поставените граници от релативния. Така например ако имате Facebook икона в лявата колона, но искате я да позиционирате малко извън нея, трябва да зададете position: relative на лявата колона, за да може иконата да се води по нея, а не според екрана. В нашия случай обаче ни е нужно точно обратното – трябва да позиционираме спрямо екрана, ето защо не пишем допълнителни релативни div-ове. Напишете следния код.

body {
	margin: 0;
	padding: 0;
	background: #FFF;
}

#centered {
	width: 300px;
	height: 300px;
	position: absolute;
	top: 50%;
	left: 50%;
	background: #888;
	border: 1px solid #444;
}

За body, настройките са стандартни, така че не им обръщаме внимание и се концентрираме на „centered“. Виждате, че съм задал ширина и височина на div-a, както и бекграунд и бордър, само за да видим къде е. След това добавям position: absolute, за да го позиционирам спрямо екрана и казвам да бъде на 50% (половината) отгоре и отляво. Така обаче позиционирам външните краища на div-a, а не самия център. Даже си поиграх малко да ви го илюстрирам по-добре. Приемете, че бялото пространство е браузъра.

Vertically & Horizontally Centering a DIV, Fig. 1

Както виждате от фигурата това съвсем не е център. За целта трябва посредством отрицателни стойности на марджина да „избутаме“ или по-точно върнем div-a нагоре и наляво. За да намерим центъра му трябва да разделим страните му на две, т.е. 300px/2 = 150px. В случая имам квадрат, така че и двата марджина са с една и съща стойност, но важното е да запомните, че страните се делят на две… то си е и логично всъщност. Сега добавете отрицателните марджини към кода, за да получим желания резултат.

#centered {
	width: 300px;
	height: 300px;
	position: absolute;
	top: 50%;
	left: 50%;
	margin-top: -150px;
	margin-left: -150px;
	background: #888;
	border: 1px solid #444;
}

Имаме си напълно центриран div. Изтествайте, като минимизирате браузъра и го поразтеглите насам-натам.

Vertically & Horizontally Centering a DIV, Fig. 1

Това е цялата философия. На този принцип може да си направите Login скрийн или пък да вадите важни съобщения… общо взето приложенията са много и ще го усетите с времето.

Урочето стана малко по-дълго от очакваното, защото се засилих да обяснявам по-подробно нещата и поне се надявам да сте разбрали всичко. Ако има въпроси питайте, ще се радвам да помогна.

тагове: , , , , , , , , ,
26
фев 10

HexaKopter – шпионирай съседката

Уникално яко хеликоптерче! Изгледайте цялото филмче, за да видите на какво е способно… Пичовете тестват, както обикновен полет, така и придвижване до място посредством GPS координати, а също така пробват дали може да носи и товар. Освен това се показват и малко кадри от камерата „на борда“ в момент, в който хеликоптера е на доста високо. Това автоматично означава, че ще може да използвате летящата джаджа, като шпионски инструмент и с нея да наблюдавате знойната съседка докато се преоблича. За жалост обаче, доколкото успях да сметна, хеликоптерът + дистанционното управление струват близо 2000 евро, което си е доста за едното забавление, но все пак евала на пичовете! За повече информация посетете официалния сайт на HexaKopter.

http://www.vimeo.com/6194911 тагове: , ,
23
фев 10

Aliens vs Predator – началото на края

Искам още в самото начало на статията да ви стане ясно, че няма да напиша и един ред, в който да похваля новото отроче на Rebellion и SEGA. Всъщност пиша този пост, само за да излея адското недоволство, което ме обзе, след като изиграх Aliens vs. Predator.

Като един голям привърженик на франчайза около двата образа, новината, че излиза игра с тях отново пробуди сърцето ми и отброявах дните до появата й. За щастие из нета се появяваха все повече и повече филмчета предназначени за най-надъханите геймъри. Те показваха красотите на играта или поне бяха добре режисирани и замаскирани. Освен това беше обявена поддръжка на DirectX 11 и аз, като притежател на такава карта бях на седмото небе. В един момент обачереших да спра да следя всякакви клюки, за да остана приятно изненадан накрая и точно това сторих. И така… всичко беше чудесно до средата на миналата седмица, когато беше и първият ми досег до AVP.

FAIL! С това може да се опише общо взето всеки един аспект от игрицата, защото впечатленията ми след като я изиграх се припокриваха с впечатленията ми от филма „Черната Мълния“ – просто сценаристите са седнали на по една ракия и са надраскали сторилайн върху омазаните със салата салфетки. Тук е същата работа. Пешо, Тошо и Харалампи са решили, че е време да се възроди поредицата, за да вземат някой друг кинт и за отрицателно време са сътворили тази извънземна епична оргия, която носи в заглавието си имената на едни от най-славните фантастични образи. Но стига толкоз литературни отклонения – ето преки впечатления (държа да отбележа, че има рима, ако някой не е разбрал!).

Alien vs Predator

Първият сериозен минус, с който се сблъсках, блесна дори още преди да имам играта. Става дума за размера й – над 15GB и още толкова за инсталация. Все пак като се има предвид размера на днешните игри, това не е чак толкова изненадващо и все се надявах по някое време да разбера аджеба защо е толкова голяма (hint: това не се случи). Пуснах аз да се сваля и от нетърпение дремнах малко. След това с голямо очакване изтърпях инсталацията и се запътих към файлчето с окончание DX11. Пускам аз и веднага влизам във Video секцията, където да набузя всичко до край. Поредно разочарование – единствената екстра, която получавам за дадените от мен купища пари за DX 11 видеокарта е Tessellation, което е плюс, но не чак такъв, че да ме накара да ахна от възхищение. Теглих майни, настроих всичко и реших да карам по ред. Пуснах се пехотинец и зачаках. След няколкото филмчета, от които не схващате много за какво иде реч изведнъж попадате сам-самичък в една стаичка, която ще бъде вашата тренировъчна площадка. Всичко е прекрасно, докато не дойде моментът, в който си пускате фенерчето. Играта крашва, а вие недоумявайки вече зяпате десктопа си. След няколко повторни опита се оказа, че именно DX11 версията нещо не е в час. Стиснах зъби и пуснах DX10 варианта, който литна без грам проблем, а аз ликувах. Проблемът дойде 3 часа по-късно. Оказа се, че съм превъртял кампанията на марийна, а имам чувството, че нещо не е както трябва. Какво имам предвид?

Не знам какво е накарало хората от Rebellion да вземат всички положителни страни на AVP2 и да ги изхвърлят на вятъра, но новият Aliens versus Predator е просто трагичен. Няколко дни преди излизането на играта споделях с колега как искам отново да изжиявам страхотните мигове, когато цъках AVP2 с марийн, посред нощ, със слушалки на глава и загасена лампа. Такова усещане в моята сравнително дъла гейм-кариера съм изпитвал рядко. Е, очаквах същото усещане, но бях адски разочарован, защото нито, ама нито веднъж играта не успя да ме стресне, не можа да ме накара да се страхувам от неизвестното или от известното връхлитащо към мен. Ако едно време ме е било шубе и съм се чувствал като кариес в зъболекарски кабинет, сега имах чувството, че горките елиънчета са някакви патки, които стрелям за фън. На първо място атмосферата е пълна нула. Изобщо не се чувствам В играта. Второ – враговете ми и по-специално елиъните (тъй като тях срещаме в 95% от случаите) са адски неадекватни същества. Толкова се гърчат горките по тавани и стени, че ги застрелвам не защото трябва, а за да не се мъчат… Да не говорим, че самите движения са адски дървени и не следват правилно обиколния релеф. Единствените по-сериозни изпитания са ако случайно ви изненадат в гръб или са в по-големи количества, но като цяло представянето им е смехотворно. БиткАТА с хищник също бих казал, че не е някакво сериозно изпитание. Единственото по-запомнящо се нещо от кампанията на марийна е една конкретна сцена, която е 10-ина минути след началото на играта. Вие се намирате в дискотека, около вас на фона на бясна музика мигат прожектори и объркват сетивата ви. Саундът е толкова силен и метален, че заглушава радара ви, а в същото време от мрачните места се прокрадват „буболечки“, които дебнат в гръб, а привършващите муниции говорят за скорщна смърт. Всъщност с това ще разбия първото изречение от този пост и ще похваля само и единствено тези 5 минути от играта, защото аз ще я запомня с „онова пуцане в дискотеката“.

Приемете, че всичко, което казах за пехотинеца важи и за другите две същества. Техните кампании не са по 3 часа, не… те са общо 3 часа (2 за хищника и 1 за пришелеца). „Ловецът на глави“ има изключително скучен геймплей, нищо, че са му накичили маса гъзарии. С пришелецът не е по-малка мъка – отиди там и избий всичко по пътя си, но това е прикрито под някакъв измислен обджектив. Тук дори е изрязана култовата част, в която почвате като facehugger и минавате през всички стадии, за да стане от вас един пълноценен член на елиънското общество. Извода, който трябва да направите дотук е, че играта се превърта за 5-6 часа и е тотална скука.

Alien vs Predator

Следващото нещо, което смятам да оплюя е историята. Истор… койе? Още един FAIL! Преди беше изключително яко да виждаш как 3-те персонажа по някакъв начин преплитат пътищата си, но в тази част от поредицата нещата просто не се получават. Сякаш прекалено много е наблегнато на това, а не на основната идея. Писна ми да ходя да дърпам шалтери насам-натам и междувременно да трепя всякаква извънземна паплач. Можеха да се напънат за нещо по-оригинално. Но донякъде ги разбирам… защо да се напъват, като са решили, че сингълплей-я ще бъде 6 часа. Сега обаче като се замисля огромна заслуга за дължината на играта имат картите, които са толкова малки, че в права линия се притичват за 2-3 минути. На моменти имах чувството, че съм попаднал на Deathmatch карта в Quake. Сериозно. Едно от доста лансираните неща беше хищникът и лова му от върховете на дърветата. Явно добре са успяли да ни заблудят, защото всъщност такова нещо като джунгла няма, защото картата е с размерите на цветарски магазин и със скачането върху две дървета не може да изпъкнат качествата на унищожителния предатор.

В арсеналa нещата пак са плачевни. Откъде накъде мунициите на марийнския пищов ще бъдат безкрайни? А дискът на хищникa и неговата неизползваемост няма да ги коментирам. Може и да ми се смеете, но няколко дена след като изиграх играта дори не помня имаше ли копие в нея, така че без коментар.

Мултиплей изобщо не съм пробвал, но stranger-a тук е изказал своите впечатления, което само ме кара да се радвам, че съм го прескочил. В един момент дори си помислих, че играта може да е забавна когато се поизпотиш срещу живи същества, но в следващия веднага се разубедих, защото самата игра просто не го предлага.

Няколко думи за графиката и звука. Визуално играта изглежда сравнително добре. Не блести с нищо, но и не разочарова освен с DX11 идиотизма… т.е. направо си е средняшка работа. Не мога да се спра на даден детайл и да кажа, че изглежда изключително, защото просто ще излъжа. За сметка на това си изиксва по-сериозна машина, за да се играе на високи резолюции с максимални детайли. Звукът също няма да спечели награда. Интересното е, че има бъг и при него. Според един колега и рисърча му, ако пожелаете да пуснете играта в 192KHz режим ще останете много разочаровани.

Като заключение искам да кажа, че точно заради такива игри се радвам, че има пирати. Просто Rebellion са се изгаврили с всички ни и не бих им дал дори $2 за това жалко подобие на AVP. И както филмите опетниха имената на едни от най-култовите образи в киното, така и играта започна да работи по въпроса и то с пълни темпове. За мен това е началото на края на иначе една добра поредица. Въпреки това тайно се надявам някой ден да видим отново феникса, излитащ от пепелта.

тагове: , , , , , , , , , ,
22
фев 10

Lockerz & Play

От вчера феновете на RPG-сайта Lockerz вероятно са в екстаз, защото пичовете и пичките пуснаха новата Play секция, в която за момента може да гледате клипове, но впоследствие там ще слушате музика и ще разцъквате игри. Както се очакваше, надпреварата за точки се увеличава, като за всеки изгледан клип ще получавате по 2 точки. В момента са налични 24 клипа със средно времетраене около 4 минути.

LockerzТози път от Lockerz са подходили по-зряло и на пръв поглед няма как да заобиколите гледането на филмчето, за да се доберете до точките. Плейърът не позволява превъртане, а и в края на самото видео се изисква въвеждане на генерирани думи (captcha), така че единственият вариант е да оставите видеото в някой таб и когато свърши да си приберете наградата. Засега маркетинг отдела на Lockerz се справя успешно, защото умело управлява желанието на хората да трупат и печелят. Добавете думичката free и звукът на касичка пълна с пари и формулата за успех е готова. Първоначално Lockerz спечели регистрацията на потребителите, защото предлагаше безплатни продукти. Сега ще печели от тях и време прекарано на сайта. Добре се справят, но това не означава, че приказките как всичко това е измама ще спрат…

Ако някой се чуди яде ли се Lockerz.

тагове: , , , , , ,
22
фев 10

Simple Drop Down Menu w/ CSS & jQuery

Целта на днешното занятие е да създадем едно семпло, но много еластично от към функционалност меню. Под семпло имам предвид само външния вид, като естествено вие може да си го промените както пожелаете. За сметка на това обаче менюто ще поддъжа безброй подменюта, което е и големият плюс, а самото добавяне на ново подменю става с копирането на няколко реда код. И за финал, за да е по-мазничко съм добавил малко jquery ефектчета.

Менюто е тествано и работи на всички по-популярни браузъри – Firefox 3.6, Chrome 4, Opera 10, Safari 4, IE 6, IE 7 и IE 8. Освен това може да се ползва за всичко – не е задължително да е главно меню. С малко пипане може да стане хоризонтална навигация, а ако го обърнете на 180 градуса може да се получи помощна лента, забита в дъното на екрана в стил Facebook. Изобщо възможностите са доста и се постарах да покрия колкото се може повече. Ако искате да ровичкате обаче, да предупредя, че трябва да имате поне минимални познания по CSS, HTML и JS, тъй като има някои тънкости. Разбира се винаги може и да попитате, ще се постарая да отговоря. Освен това, ако на някой не му харесва нещо или се сеща за по-културно решение – приемам всякакви идеи и корекции!

View DemoDownload

Стъпка 1: HTML

Той представлява един съвсем прост и елементарен списък с няколко поднива, които символизират подменютата. За всеки случай съм копирал и целия работен документ за тези, които не знаят къде да го поставят.

<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Transitional//EN"
"http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-transitional.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="en">
<head>
<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8" />
<title>Simple Dropdown Menu w/ CSS & jQuery by RIP</title>
<link rel="stylesheet" href="css/style.css" type="text/css" />
<script type="text/javascript" src="js/jquery-1.4.2.min.js"></script>
<script type="text/javascript" src="js/simple-dropdown-menu.js"></script>
</head>
<body>

	<div id="menu">
		<div id="menu_r">
			<div id="menu_l">
				<ul class="main">
					<li><a id="home" href="#">Начало</a></li>
					<li>
						<a href="#">Новини</a>
						<ul class="sub">
							<li><a href="#">Свят</a></li>
							<li>
								<a href="#">България</a>
								<ul class="sub">
									<li><a href="#">София</a></li>
									<li><a href="#">Пловдив</a></li>
									<li><a href="#">Варна</a></li>
									<li>
										<a href="#">Бургас</a>
										<ul class="sub">
											<li><a href="#">Риби</a></li>
											<li><a href="#">Жълъди</a></li>
											<li><a href="#">Кифли</a></li>
											<li><a href="#">Патладжани</a></li>
										</ul>
									</li>
								</ul>
							</li>
							<li>
								<a href="#">Наука</a>
								<ul class="sub">
									<li><a href="#">Космос</a></li>
									<li><a href="#">Клониране</a></li>
								</ul>
							</li>
							<li><a href="#">Спорт</a></li>
						</ul>
					</li>
					<li>
						<a href="#">Статии</a>
						<ul class="sub">
							<li><a href="#">Кратки</a></li>
							<li><a href="#">Дълги</a></li>
						</ul>
					</li>
					<li><a href="#">Каталог</a></li>
					<li><a href="#">Архив</a></li>
					<li><a href="#">Форум</a></li>
					<li><a href="#">Блог</a></li>
				</ul>
			</div>
		</div>
	</div>

</body>
</html>

На какво трябва да се обърне внимание тук? Като за начало погледнете си пътищата към javascript, image и css файловете. Ако ги местите и се чудите защо не работят, вероятно това е причината.

Стъпка 2: CSS

Тъй като целта ни е да направим едно безкрайно меню, CSS-а е малко по-дълъг от обикновено. Разбира се ако му накичите още някоя глезотийка редовете ще скочат, но това в крайна сметка няма значение… просто не се заблуждавайте, че е нещо много сложно. За урока съм го стилизирал по-семпличко и без много изображения, за да схванете логиката, а всеки, който иска може да си добави картинки и в подменютата. Между другото за по-голяма оптимизация съм направил sprite от картинките на менюто. Sprite с две думи, освен популярната напитка, представлява една огромна картинка (например хвърлете едно око на YouTube-ската тук), която се зарежда веднъж и впоследствие с помощта на CSS и background-position, ние позиционираме необходимата ни част на необходимото място. Прави се предимно с цел оптимизация, но много трябва да се внимава, защото е малко пипкава работа, особено под по-старите браузъри.

body {
	margin: 0;
	padding: 0;
	font-size: 11px;
	font-family: Tahoma, Arial, Verdana, sans-serif;
	line-height: 1.3em;
	background: #FFF;
	color: #666;
}

ul { margin: 0; padding: 0; list-style: none; }

#menu {
	background: url(../img/menu.png) repeat-x left -72px;
	width: 800px;
	margin: 100px auto;
}

#menu_r {
	background: url(../img/menu.png) no-repeat right -36px;
}

#menu_l {
	background: url(../img/menu.png) no-repeat left 0;
	height: 36px;
}

ul.main li {
	position: relative;
	float: left;
	background: url(../img/menu_li.png) no-repeat right top;
	padding: 0 3px 0 0;
}

ul.main li a, ul.main li a:link, ul.main li a:visited {
	float: left;
	padding: 0 25px;
	color: #666;
	font-size: 12px;
	height: 36px;
	line-height: 36px;
	font-weight: 700;
	outline: none;
	text-decoration: none;
	text-shadow: 1px 1px 0 #fff;
}

ul.main li a:hover {
	color: #00b2fc;
	background: url(../img/menu.png) repeat-x left -108px;
}

ul.main li a span.arrow {
	color: #999;
}

ul.main li a#home:hover {
	background: url(../img/home_hover.png) no-repeat left top;
}

ul.main li ul.sub {
	display: none;
	position: absolute;
	top: 36px;
	left: -2px;
	width: 200px;
	border-left: 1px solid #d9d9d9;
	border-right: 1px solid #d9d9d9;
}

ul.main li ul.sub li {
	position: relative;
	padding: 0;
	background: none;
}

ul.main li ul.sub li a, ul.main li ul.sub li a:link, ul.main li ul.sub li a:visited  {
	float: none;
	display: block;
	width: 180px;
	border-bottom: 1px solid #d9d9d9;
	height: 30px;
	line-height: 30px;
	padding: 0 10px;
	font-size: 11px;
	background: #f8f8f8;
}

ul.main li ul.sub li a:hover {
	color: #666;
	background: #efefef;
}

ul.main li ul.sub li ul.sub {
	position: absolute;
	top: -1px;
	left: 200px;
	border-top: 1px solid #d9d9d9;
}

Тук е трудно, а и безсмислено да се коментира кой ред какво прави, защото нещата са навързани. За това пак – ако има въпроси и предложения, насреща съм.

Стъпка 3: jQuery

Тъй като jQuery е една от най-добрите Javascript библиотеки, аз съм я използвал с актуалната й версия 1.4.2. Приложил съм всички файлове в архива за сваляне, но ако имате желание да го свалите отделно, ето линк за компресираната версия или за отворения файл, по който може да човъркате.

Тук JQ се ползва много малко и буквално, както виждате са 10 реда, но създава приятен ефект.

$(document).ready(function ()
	{
		$('.main li:has(ul) > a').addClass('more');
		$('a.more').append('<span class="arrow">&nbsp;&nbsp;&raquo;</span>');
		$('.main li').hover(function () {
			$(this).find('ul:first').stop(true, true).animate({opacity: 'toggle', height: 'toggle'}, 200).addClass('active_list');
		}, function () {
			$(this).children('ul.active_list').stop(true, true).animate({opacity: 'toggle', height: 'toggle'}, 200).removeClass('active_list');
		});
	});

Идеята тук е да търсим всяко LI, което е родителски елемент на A и съдържа в себе си UL. Така ако е изпълнено условието на линка се добавя клас „more“, на колко клас на следващия ред добавяме стрелкички до името на бутона. Това го правим с цел да се разбере, че този бутон съдържа в себе си информация и подтиква юзъра да провери каква е тя.

След това създаваме плавния ефект на Slide Up & Down. Търсим всеки първи списък и му пускаме анимация, която го слайдва надолу и му добавя клас „active_list“. След това търсим списък с вече добавения клас „active_list“ и поставяме условие, ако мишока не е върху него да се изпълни анимацията за затваряне или иначе казано прибиране нагоре. След това просто изтриваме класа „active_list“ и всичко е готово.

Накратко е това. В javascript файла, който се намира в архива съм закоментирал ред по ред кое какво прави мааалко по-разширено. Нещата не са никак сложни, стига да имате малко понятие.

Плюсовете на менюто са, че може лесно да се интегрира, а с готовата структура бързо се преправя, така, че да пасне за нуждите на всеки.

тагове: , , , , , ,
18
фев 10

Crysis 2 – какво да очакваме?

След като Crysis направи една малка революция в съвременния гейминг, не само заради превъзходната си графика, но и заради интелигентния геймплей, то беше очаквано да се появят продължения. Не мина много време и по магазините изникна краткият, но интензивен експанжън Crysis Warhead. Тези пет часа игрово време обаче не задоволиха никой и логично от Crytek трябваше бързо-бързо да подготвят продължение. Хубавото е, че това не стана бързо, а напротив, от компанията решиха да изпипат втората част на именитата игра и сикуъл-а е факт чак три години по-късно. Малко преди да беше анонсирана официално Crysis 2, се появи и CryEngine 3, за който писах тук. Това е нормално да се случи, защото все пак Crysis блестеше най-вече с графика и наследникът не трябваше да тъпче на едно място. От скромните ми наблюдения новият енджин изглежда феноменално красиво и мога само да си представям на какво визуално пиршество ще бъдем подложени. И тъй като вече имаме на разположение достатъчно детайли около играта, реших да напиша едно кратко превю, за това какво може да очаква надъханият геймър.

Действието на играта ще се развива в Ню Йорк, три години след събитията в оригинала. Отново ще поемете ролята на Jake „Nomad“ Dunn и вашата задача ще бъде да спасите себе си, града и цялото човечество. Няма да ви е леко, а? Авторите са решили, че Ню Йорк ще е най-подходящото място за битка с извънземните, под предлог, че това била една от мечтаните дестинации на всеки човек. Е, според мен нещо са в голяма грешка, защото единственото приключение, което ще намерите там е да ви ограбят, изнасилят, убият или всичко накуп. За мен би било например доста по-интересно действието да ни пренася в Европа, например Париж… или Москва? По-нестандартно е, защото Ню Йорк все пак е най-разрушаваният град на голям, малък и компютърен екран.

Crysis 2

Големият плюс на концепцията за пуцане в града е, че ще може да се възползвате много по-добре от терена и възможностите на чисто новия Nanosuit 2. От Crytek казват, че геймърът ще има много повече свобода и самите карти също ще бъдат по-големи. Това ще рече, че щом имате сгради, то ще може да се катерите по тях, да скачате от една на друга, да бродите из тях, да ги рушите и много много други. Един от основните проблеми на Crysis и джунглата му беше вертикалата. Единственото на което можехте да се покатерите беше камък или някой покрив на три метра от земята. Тук обаче комбинацията от големи пространства и богат релеф ще ви изстреля във вихъра на тактическото разнообразие. Аз си представям напрегнато преследване по покривите на сградите в Манхатън, което постепенно минава на по-долните нива, като си преправяте път, разрушавайки стени и скачайки между етажите. Преследването продължава, вие минавате през голям прозорец, падайки на изоставен училищен автобус, а сградата зад вас бавно, но сигурно започва да рухва. Със сетни сили успявате да се доберете до входа на метрото, където в мрачните тунели ви очаква интензивна престрелка. Е, малко като на филм звучи, но се надявам да има поне част от това.

Всъщност, за да се случат и половината от нещата, които описах в импровизираната сценка, ви трябва наистина уникален нанокостюм и точно за това в Crysis 2 ще имаме ъпгрейдната версия на смъртоносната дрешка. Засега са ясни няколко мод-а, в които костюмът ще може да оперира. Първият е комбинация от скорост и сила, така че да може да се придвижите бързо до дадена точка, след което да скочите високо, за да умъртвите враг, който ви стреля от покрива на близката закусвалня. Вторият режим е за камуфлаж и с него ще може да прониквате незабелязан или да поставяте капани на противниците. Третият е добре познатият Armor Mode, който е предназначен за геймърите, които са си кръстили кучето BFG. Тактическият режим е четвъртият мод, който притежава високотехнологичният костюм. В този режим ще може да събирате информация, да сканирате предмети (по този начин ще може да разкривате парченца от историята на играта), да си набелязвате цели и пр. Освен това авторите обещават по-плавно преминаване от единия в другия режим и за един период от време, в който героя ще има комбинация от силите на два режима.

Разбира се няма как да прескочим и визуалната част на Crysis 2. Както вече казах – тя изглежда феноменално, защото е задвижвана от новото поколение CryEngine. На скрийншотовете аз виждам доста post-processing (нищо, че са сканирани от хартиено издание), но въпреки това съм сигурен, че втората част на култовата игра ще вдигне летвата отново. Между другото голям фийчър на новия енджин е CryEngine 3 Live Create™, който представлява едитор на светове. По-интересното при него е, че докато конструирате своя свят, ще може да виждате изходния резултат в реално време, както за PC, така и за PS3 и Xbox 360. Ето защо от Crytek са решили този път играта да излезе и за конзоли, тъй като това бил очевиден минус.

Crysis 2

Надявам се това обощение на наличната информация да ви е било достатъчно. От компанията обещават да поднасят информацията на порции, като следващата се очертава да бъде историята. Всъщност от Crytek споменават за проблема с кофти разказаната история в предните части и обещават да се реваншират, но повече детайли около нея можем да очакваме лятото.

Crysis 2 се очаква да удари магазините към края на годината, някъде между 1 октомври и 31 декемрви, а аз силно се надявам да видим една игра, носеща красивите дрешки на Crysis, динамиката на Mirror’s Edge и екшъна на Prototype.

тагове: , , , , , , ,
17
фев 10

Google Nexus vs. iPhone 3GS 3D Performance

Хубаво е, че много производители опитват да задминат iPhone по всички възможни параграфи… все пак така се прогресира. Факт е, че единствените, които са най-близо са Google. Пуснаха Android, а сега и нещо като официален телефон, който за мен си остава чист HTC. Браво. Нещата обаче не са толкова розови поне на този етап и макар в мрежата да има куп тестове, в които Nexus изпреварва iPhone, някак на всички им е ясно кой телефон е по-добрият. И докато всеки се надпреварва за скорост, то от Apple се възползват максималко от наличните ресурси, но софтуерно. Като добавим и ключовата стабилност на OS-а, мисля че не е изненада защо телефонът постоянно поставя рекорди. Ето едно интересно сравнение на 3D способностите на двата телефона. Правете си изводите сами.

YouTube Preview Image

Пак казвам – нищо против Google и Android, мисля че се справят отлично, но просто им трябва поне още година. Ще видим и какво ново ще предложи Windows Mobile 7, защото от Microsoft споменават думата революция.

тагове: , , , , , ,
15
фев 10

Rammstein, 20.03.2010, Belgrade Arena, Fan Pit!

Най-накрая успях да се добера до билетчето ми за Рамщайн, което поръчах около Коледа миналата година. Чакам с нетърпение концерта, защото винаги съм искал да гледам точно тях на живо, а след около месец ще имам тази възможност. Поръчах си естествено Fan Pit място, точно под сцената. Иначе ако случайно има човек, който им е фен и не знае за този концерт (дълбоко се съмнявам) – тук има останали още малко места за почти всички сектори, така че действайте. Под сцената излизат около 130 лв, но ме шашна самата доставка, която е през FedEx, трае 3 дни и струва 60 лв. Интересна е политиката им на разпределение, която оскъпява нещата – от Белград пратката отива в Париж и чак след това в София. Та, идеята е, че ако поръчвате, по-добре да сте няколко души (лимита е 4 билета от кредитна карта), за да си разделите доставката.

Рамщайн в Белград!

Ние обаче за момента сме си организирали само билетите и нищо друго. Някой ако е ходил до Белград и може да препоръча някое по-евтино и добро местенце хич няма да му се разсърдя!

Между другото доскоро четох непотвърдени слухове за това, че Rammstein ще забиват и в София, но не е ясно дали ще е тази или следващата година. Турнето им тази година е по разни зали, а в София няма достатъчно голяма, за да се събере кефа от изпълненията им. Освен това концерта в Белград се води последен. И все пак остава вариантът да пеят на открито, но пак казвам не е ясно…

тагове: , , , , , , ,